Труман Капоти: Автопортрет

Въпрос: Ако трябва да живеете все на едно място – без никога да го напускате – кое щеше да е то?

Отговор: Боже мили! Каква ужасна приумица! Да се закотвиш на едно-единствено място. Тридесетина години живях навсякъде, устройвах си дом къде ли не по света. Но странно, където и да живеех – в Испания, Италия, Швейцария, в Хонгконг и Калифорния, Канзас или Лондон, винаги държах апартамент в Ню Йорк. Това очевидно означава нещо. Така че, принудят ли ме да избирам, ще кажа Ню Йорк.

Кратка лична история на съвременна България

Днес, Петък, 2007 г., 9 Ноември, ми хрумна страхотна идея: да напиша поредица от есета за най-съвременната история на България. Разбира се, тя ще включва периода след 1989 г., понеже констатирах, че младите хора – особено пък от „поколението на свободата“, което тази година навършва 18 години – съвсем не познават този период. Ние, по-възрастните, познаваме тази история дори „отвътре“, понеже, така или иначе, бяхме участници в нея: та тя се разгърна пред очите ни! Същевременно олигархичната пропаганда ревниво пази тайната около действително случилото се през тези години – и затова наистина трябва повече да се пише за този период. И то не само от мен, ами от повече хора.

Аз ще пиша за събитията в тия години от моя си гледна точка: от позицията на философ, за който освен фактите най-важното са психологическите и нравствените подбуди на реалните участници в събитията. Същевременно по моя си обичай ще преплитам лично-преживяното с исторически-значимото, защото тия два пласта за мен не само се преплитат, ами благодарение на тях може да се долови тъкмо субективната, човешката страна на случилото се с нас самите.

Съдбата на всеки кумир е да бъде сломен

41.Съдбата на всяка именитост е да бъде потъмнена. Съдбата на всеки кумир е да бъде сломен. Колкото и парадоксално да се вижда това, истинската слава е безименна, безлична, безвестна, безшумна, самотна. Истинската слава е да слушаш вътре в себе си глас тайнствен, който да говори, че си изпълнил бляскаво своята земна мисия. Истинска слава е да чувствуваш, че Онзи,който те е натоварил с мисия, е доволен от тебе, че той одобрява твоите замисли и усилия да служиш на човечеството, че той държи сметка за безкористността на твоите трудове. Безсмъртност дава Бог – не я дават човеците. А безсмъртното име е част от безсмъртността.

42.Нека славолюбецът не забравя, че земният валяк е пясъчно зрънце в безконечните световни простори. Нека славолюбецът не забравя, че земният валяк ще бъде обитаем и

Трябва да бъдем силни, за да подкрепим правото си

28.Ние често казваме хубаво вместо добро: хубава мисъл, хубави слова, хубави обноски, хубаво дело, хубави нрави, хубава душа. Доброто не е друго освен хубавото в областта на морала.

А хубавото що е? Блясък, сияние на истинното; великолепие, очарование у истинното. Връзката между доброто, хубавото и истинното – това е връзката между морала, изкуството и знанието. Тая връзка е неразрушима.

Звездите пречат ли на светулките да блещукат из храсталака?

3.Кой човек нравствено уравновесен не е чувал тоя повелителен зов на своята съвест: „Прави добро! Бъди благ и милосърден! Помагай на ближния си! Служи на човечеството! Жертвувай се за рода си!“

Така чрез нашата съвест става известна нам една воля свръхчовешка и свръхсветовна, една воля предвековна и следвековна, волята на Върховния Добротворец, на Онзи, който е установил закона на реда, на мира и на правдата – сиреч закона на доброто. Чрез нашата съвест нам става понятно как моралът, който урежда отношенията между хората, който стои в основите на всяко обществено устройство, на всяко сдружение между разумни същества,

Добро да правиме на всяка стъпка можем

СЪРЦЕТО И УМЪТ

Сърцето и Умът в борба вечновековна
делят човешкото злощастно същество…
И чак когато легнеме в нощта гробовна -
отърваме се от това старинно зло…
Сърцето и Умът в борба са всевековна!

Разсъдъкът студен ни казва: ”Дим е всичко -
наука, вяра, труд, изкуство, идеал!…

“Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ…”

В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници.

Изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт – под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост – под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод.

Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия – Христа, обещан от всички пророци. Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Неговото раждане.

Добре работиш, славен кърт!

(Чакат ни невероятни политически зрелища и сеири, а пък после ще дойде отрезвяването – ще се оправим едва когато повярваме в себе си)

От доста време у нас боледува не просто дясното или десницата, а в най-сериозна и тежка криза е самата млада и неукрепнала българска демокрация. А пък тази криза се усеща най-болезнено – и съвсем не случайно – тъкмо в средите на десницата. Кризата на десницата е симптом на кризата на самата българска демокрация, която, уви, все повече губи чертите си на автентична демокрация. У нас в последните години се правят най-настойчиви опити демократичната форма да се изпълни с олигархично-авторитарно съдържание, с други думи казано, процесът на путинизация на страната върви с ускорени темпове. Вече на стартовата линия загрява новият “тато”, наречен вече – за разнообразие! – “бато”. Щото нашият карикатурен “Путин”, носещ псевдонима Гоце, вече не става за тази работа, а пък бабаити кат