Клубове

СЪЗДАДОХ ДВА КЛУБА: ПО ПСИХОЛОГИЯ И ФИЛОСОФИЯ:

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ: СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ

Искам съвсем накратко да кажа някои неща, откривайки този клуб.

Смятам, че психологията, независимо от своята научност, може да бъде близка, а не чужда на човека. Признавам, че съм противник на високомерната, отчуждена от човека, непонятна и суха наукообразна психология, запознаването с която навява само скука и непоносима самота. Съобразно с това навсякъде ще се стремя да провокирам към един съвсем човешки разговор на заинтересовани съвеседници, които поставят съвсем близки до човека и наистина важни въпроси.

Призовавам заедно да счупим “черупката”, в която една част от психологията като че ли плътно се е обвила и затворила – самоизолирайки се от живия свят на човека. Дали идеята да се говори живо и човечно за съвременната психология е постижима, ще разберем скоро, но моето желание е такова. Убеден съм, че именно такава психология е потребна на съвременния млад човек.

Каня за участие всички, които се интересуват от съвременна психология, нека заедно да направим един интересен и полезен форум!

На добър час!

ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Намира се ето тук, като се натисне на връзката.

Това, което наричаме философия, съществува само за да помага на човека, на всички нас в търсенето на истините, без които не можем да имаме яснота относно собственото си съществуване. Но, от друга страна, тези истини не са “галоши, ставащи за всеки крак”, те могат да бъдат само лично постижение, сътворена от отделния човек негова личностна вселена, в която наистина се чувства като в свой дом. Философията “за всички нас” е с право безразлична на всички в същата степен, в която ние, човешките същества под това небе, не сме еднакви, сме раз-лични и сме личности. И в това е нашето истинско богатство; нима не се разбира, че човешките същества са верни на самите себе си само ако са изключителни раз-личности? Ако е така, то и без-раз-личността към философията не може да съществува и вирее; ако сме безразлични, повтарям, към философията, то какво ни говори това най-вече за нас самите? Какво тогава ни остава?

Само едно: да създадем и сътворим своята лична философия, да проясним жизнения свят, в който съществуваме, да постигнем съдбовно важната яснота особено по отношение на самите себе си. Това може да стане само чрез засилена загриженост за самия себе си, а и също подпомагайки се един друг и импулсирани от това, което се нарича философия, любов към мъдростта. (Дали пък извънредната враждебност към философията не и израз на някаква силна привързаност не към друго, а тъкмо към… глупостта?!)

Ето защо само да се знае или пък да се има отдалечена представа за това какво е една такава любов е почти нищо, важното е, разбира се, тази любов да бъде почувствана и преживяна, да я пробудим в сърцата си и да се оставим на нейната несравнима с нищо друго сила (всяка любов е непобедима сила на духа на човека!). Към философията си обаче можем да вървим не просто “теоретически”, а само практически, т.е. като сами философстваме, сами “правим” своята лична, оставаща завинаги, философия. Ако това не стане, то тогава всичко наистина е било само “непосилно бреме”, излишна “тежест”, която не можеш да отхвърлиш от плещите си, която си принуден да носиш кой знае защо. Ала щом като философията е преди всичко свобода, то почувствалите свободата няма да се принизят до такава противоестествена “употреба” на философията, до такава гавра и със самите себе си. Те ще се заемат с тази задача на съществуването си истински, те само ще разберат, че философията не е “лукс”, а първа потребност на живота ни – т.е. на ония, които искат да живеят пълноценно.

Реклама