7.6.Приложения по лекцията “Изборът на път”

ИДЕИ: ● “Ние сме – държим ли се при въпроса – пътници по ясно насочен път. Въпреки това, ние не можем да бъдем сигурни, че непосредствено сме в състояние да вървим по този път по правилния начин. Не можем и веднага да определим къде сме днес по пътя? От много време се опитват да характеризират въпроса за това какво е нещо, като въпрос за същността? Питането за същността се пробужда винаги тогава, когато онова, за чиято същност се пита, се е затъмнило и объркало и когато отношението на човека към това, за което се пита, е станало нестабилно или дори е разбито.”
(Мартин Хайдегер)

● “Приемем ли, че философите са предизвикани от битието на съществуващото да казват това, което е съществуващото, доколкото е, то тогава и разговорът ни с философите трябва да е предизвикан от същото това битие. Ние самите трябва да срещнем това, към което философията пътува. Нашето слово трябва да съответства на онова, от което философите са предизвикани. Щом ни се отдаде това съответствие, то тогава ние отговаряме в истинския смисъл на въпроса “Какво е това, философията?”. Нашата дума “отговарям” всъщност значи “съответствам”. Отговорът на нашия въпрос не се изчерпва с едно изказване, което трябва да си представяме под понятието “философия”. Отговорът не е отвръщане; много повече отговорът е съответствието, което съизказва битието на съществуващото.”
(Мартин Хайдегер)

● “Ако човекът, такъв, какъвто го схваща един екзистенциалист, не може да бъде изчерпателно дефиниран, това е така, защото отначало човек е нищо. Той ще стане някакъв едва след това и ще бъде такъв, какъвто сам се направи. В такъв смисъл човешка природа няма, понеже няма Бог, който да я определя. Човек просто съществува, но не само такъв, какъвто се схваща сам, а и такъв, какъвто иска да бъде и защото се схваща едва след като вече съществува. И се определя сам едва след като наличието на този порив към съществуването, затова човек не е нищо друго освен това, което сам се направи. Такъв е първият принцип на екзистенциализма. Това именно се нарича субективност и затова нека ни упрекват под това име.”
(Жан-Пол Сартр)

● “Сега не можем да бъдем платоници, ние трябва да се издигнем а) над дребнавостите на отделните мнения, мисли, възражения, трудности; б) над своята собствена суетност, като че ли сме мислили нещо особено. Затова становището на индивида е това да схване вътрешния субстанциален дух; в цялото индивидите са като слепци, гонени от вътрешния дух.”
(Георг В.Фр.Хегел)

● “Ако някой започне да философства, изхождайки от следствието, тогава той ще замъгли порядъка на нещата и ще го скрие в мрак. Следователно трябва да пристъпим към философстване, изхождайки от началата.”
(Фр. Патрици)

● “Философията е експеримент и затова всеки, който иска да философства, той винаги трябва да започва от самото начало. Философията е само по себе си съществуващо цяло и всеки, който иска да философства, трябва да започне от самото начало.”
(Фридрих Шлегел)

КАЗУС:

“Езикът ни е разрушен. Езикът в смисъла, който въведох. Формално езикът си съществува, но той целият е в ракови тумори: това са цели блокове от неподвижност, които не могат да бъдат разклатени, които не са способни на развитие, които, бидейки изказани, не са способни на движение в главата на този, който ги чува, на когото ти си ги предал. Посредством тези блокове, където са съчленени десетки думи, не е възможно никакво движение. Те изгарят всичко около себе си – много по-ефективно от какъвто и да бил монголски бич божий, изгарят всяко пространство на възможна мисъл. Те са носители не на силата, цензурираща нашата култура, а са носители на закона, който изказах в самото начало: законът на инаконемислието.

Ние не мислим не защото това е забранено – в смисъл на резултатите от мисленето – а не мислим, защото са разрушени вътрешните източници на хармонията, разрушено е полето, и в този смисъл – разрушен е езикът…

Европейската култура е жизнеспособна култура. И е жизнеспособна и заради това, че няма система. А там, където има система, там има смърт… Социализмът е система и в същата степен е смърт за всичко живо…

Ефективността на идеологическата система (на социализма) се измерва със степента на разрушаване на полето, в което е възможна кристализацията на мисълта. И понеже аз нямам мисълта преди тя да бъде изразена, аз съм лишен от този амплификатор на моите подбуди – подбудите да преживявам, да помисля нещо, да направя нещо…”
(Мераб Мамардашвили)

● За какво говори Мамардашвили? Каква според вас е същността на “системата на инаконемислието”, олицетворявана според него от социализма?

● Какво е станало с езика, който не съдържа възможността за “инаконемислие”? Възможно ли е самият език да поражда невъзможността да мислиш различно?

● Социализмът се е опитвал да принуди хората на мислят само еднакво; мислят ли всъщност ония, които мислят еднакво?

● Мисленето – и всичко човешко – не се ли опира на различието, на раз-личността? Как тълкувате думата раз-личност?

АЛТЕРНАТИВИ:

● Философията е стройна система от мисли, която ни дава задължителната за всички научна истина. Впрочем, философия вече не е нужна, тъй като марксизмът… “постигна цялата истина”. Повече не ни се налага да “мъдруваме”, иска се само да научим истината и да живеем според нея. Който не мисли като нас, е “враг” и за да не разваля нашето всеобщо щастие трябва да бъде унищожен, най-малкото изолиран от обществото.

● Свободата е същност на духа. Свободата е негова субстанция. Истината прави духа свободен. Истина на философията и на човека е свободата. Свободното мислене открива пред човека необятни хоризонти. Ето защо ако загубим свободата си, всичко сме загубили.

● “Живот и свобода постига само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба” (Гьоте).

Реклама