11.6.Приложения по лекцията “Тайнството на живота”

ИДЕИ: ● “Аз затова заявявам тук тържествено: вътрешният смисъл, душата на моята философия се състои в това, че човекът няма изобщо нищо друго освен опита; човекът стига до всичко, до което стига, само чрез опита, само чрез самия живот.”
(Йохан Готлиб Фихте)

● “Волята е човекът, интелект човекът притежава. Интелектът е тъждествен с главата, волята има за свой символ и синоним сърцето…

Волята за живот е в същото време воля за продължаване на живота; затова половото влечение е фокус на волята, а изборът за неговото удовлетворяване, т.е. половата любов, е главното дело на волята; затова любовните истории са наричани affaires du coeur, бракът – съюз на сърцата… Ние сме тъждествени не с това, което мислим, а с това, което ние искаме, желаем и към което страстно се стремим. Където е сърцето ни, там е и нашето съкровище…

Волята, неуморна и неусмирима, винаги жадна и стремяща се напред, ненаситна, несъгласна сама със себе си и метежна, съставлява същността на света, която се изразява навсякъде в борба за съществуване и живот, но най-изтънчено и най-ясно от всичко в човешкия свят. Да представи в най-нагледната форма и да разобличи тази страшна страна на живота, в която се разкрива същността на света и съдбата на човечеството – ето я висшата задача на драмата; затова трагедията е връх на цялото изкуство, изразяващо явленията на волята или световните идеи…

Светът, в който царува егоизмът с цялата му свита, съществува не за добрите, а за злите. “Към лошите гледа то с любовен поглед; не на добрия принадлежи земята.” (Шекспир). Този характер на света изяснява трагедията: тя ни показва неизбежното пропадане на справедливото и невинното, тържеството на злите хора, господството на заблудите и случайностите в общия ход на световните събития, гибелта и бедствията, които неизбежно произтичат от сблъсъка на характерите на хората, от пресичащите се направления на тяхната воля…

Най-чистото влияние на трагедията, която ни разкрива съдбата на човечеството и същността на света, се състои в това, че любовта към живота угасва, че волята се отвръща не само от интересите на живота, но и даже от самия живот. Резултатът на всяка истинна трагедия е: “животът не е най-висшето от благата, но най-голяма от злините е вината”. Коренната вина се свежда до самата воля за живот… “тъй като най-големият грях на човека е в това, че се е родил” (Калдерон)… “Най-щастливият жребий е съвсем да не си се раждал; след него по-добрата участ е: да се появиш на света – и тотчас да умреш…” (“Едип в Колон”).

Музиката произвежда голи афекти и чувства; тя, подобно на Бога, гледа само в сърцата. Тя отразява непосредствено и прави ясно нашето съкровено същество, възвисявайки нашето душевно настроение. Нейното действие е по-етическо и като че ли магически-одухотворяващо. Душевните състояния, които изразява музиката, са по-дълбоки от понятията, защото състоянията на душата на човека са състояния на нашата воля, а волята е същност на света. Музиката е мелодия, текстът на която е светът…

Изкуството е един вид “камера обскура” на света, сцена на сцената, както у Хамлет. Волята се познава в произведенията на изкуството, а най-непосредствено – в музикалните произведения…

Зад нашето съществуване се намира нещо друго, което се постига от нас само с това, че ние отхвърляме от себе си света…

Кой се наслаждава на живота ако е погледнал в неговите дълбини?”
(Артур Шопенхауер)

● “В живота се налага по неволя да се съобразяваш с глупаците – както на бойното поле с неприятеля, имащ числено превъзходство.”
(Наполеон)

● “Искрените думи не са приятни, приятните думи не са искрени.”
(Лао Дзъ)

● “Животът е кратък и е грехота човек да губи времето си. Казват, че съм дейна натура. Но да бъдеш деен, също значи да си губиш времето, защото човек се погубва. Днешният ден е пауза, в която сърцето ми тръгва на среща със себе си.

Ако все още ме гризе някакъв страх, то той извира от чувството, че неуловимият миг се изплъзва между пръстите ми като перли живак. Оставете онези, които се мъчат да обърнат гръб на света. Аз не се оплаквам, понеже виждам как се раждам. Сега цялото ми царство се състои от този свят. Слънцето и сенките, топлината и студът, които идват от глъбините на ефира: нима мога да мисля за смъртта и за страданието на хората, когато всичко е изписано върху този прозорец, в който слънцето се излива цяло, за да срещне моята милост. Мога да кажа и ще кажа веднага: единственото, което си струва, е да бъдеш просто човек. Не, струва си да бъдеш истински човек и това включва всичко: човечността и простотата. А кога бих могъл да бъда по-истински, отколкото когато съм се слял със света? Желанията ми са задоволени, преди още да са се породили. Ето я вечността, зная, че ще я намеря. Вече не искам да съм щастлив, а просто да съм изпълнен с ясно съзнание.

Един човек съзерцава, а друг копае гроба си: как да ги разделим? Хората и тяхната абсурдност. Но вижте усмивката на небето. Светлината блика, скоро ще дойде лято. Ето очите и гласът на достойните за нашата любов. Аз служа на света чрез всичките си действия, на хората – чрез цялото си състрадание и благодарност. Не искам да избирам между лицето и опакото на света и не харесвам, когато избират. А хората не обичат трезвомислещите и ироничните. Те казват: “Това показва, че не сте добър човек”. Не виждам какво общо има това. Разбира се, ако чуя да говорят за някого, че презира морала, аз разбирам, че той търси морал; ако чуя да казват за друг, че ненавижда разума, разбирам, че той не може да понася собствените си съмнения. Но не обичам лукавщината.

Истинската смелост е да държиш очите си отворени за светлината така, както и за смъртта. Впрочем, къде е връзката между тази ненаситна любов към живота и скритото отчаяние? Тя ще ми се открие постепенно, ако слушам иронията, стаена в дъното на нещата. Намигайки ми с трезвото си оченце, тя хитро ще каже: “Живейте така, сякаш…”. Въпреки многото лутания в това е цялата моя наука.”
(Албер Камю)

● “Сам по себе си животът нищо не значи – цената му зависи от неговото употребление.”
(Жан-Жак Русо)

● “Да живееш глупаво, неразумно, невъздържано означава не лошо да живееш, а бавно да умираш.”
(Демокрит)

● “Който иска да постигне великото, той трябва да умее да ограничава себе си; който пък, напротив, иска всичко, този в крайна сметка нищо не иска и нищо няма да постигне.”
(Георг Хегел)

● “Обичаш ли живота? Тогава не губи време: защото времето е тъканта, от която се състои животът.“
(Б. Франклин)

КАЗУС:

(І) Каква “дефиниция” за живота дава “науката за живота”, наречена… биология? Какво е животът за нея? Удовлетворява ли ви нейното разбиране? То разкрива ли загадката на живота?

(ІІ) “ЖИВОТ И СМЪРТ” – интересува ли ви такава тема на разговор? Доколко животът ни се влияе от разбирането, което имаме за смъртта? Можем ли да си представим “у-мир-ането”, “скъсването”, “разделянето” със света? (“Мир” нали е стара дума за “свят”?!)

● Как ще живея ако по мое мнение “смъртта до нищо не води”, т.е. ако смятам, че след нея… “нищо няма” (“има…нищо”?!)?
● А как ще се отрази на удовлетвореността ми от живота ако съм убеден в противното, а именно, че “и след смъртта… има нещо, има живот”?
● Дали двете убеждения, разпространени сред хората, не се дължат на това, че било едното, било другото, им е в някаква степен… “изгодно”?
● На кои хора им се иска “изцяло да умрат”? Как са живели – или живеят – тези хора?
● На кои обаче им се струва, че “не е възможно да умреш изцяло”? Как живеят тези хора – та да мислят, че “нищо не може да ги раздели от живота”, дори и… смъртта?
● Възможно ли е човек да си мисли, че живее, а всъщност на “служи” на смъртта, да “работи” за нея? На кои тогава им е изгодно да умрат “изцяло”?
● Смъртта или животът е по-голямата загадка за човека?

АЛТЕРНАТИВИ:

(І) Животът за човека е никога непостижима изцяло и вечна тайна. Никога не може да се знае какво е животът.

(ІІ) Животът трябва да се живее “научно” и “рационално”, т.е. според постижимата за него истина. Животът може да се “прави” съзнателно и според… “предварително изготвен план”. Стихията на живота може да бъде “победена” и овладяна от съзнанието на човека. Човекът трябва да има власт над живота си. Той трябва да стане негов господар. Само тогава ще живее истински.

(ІІІ) Намесата на съзнанието убива живота, поне неизмеримо му вреди. “Съзнание” и “живот” са “несъвместими субстанции” – защото животът е именно безсъзнателна стихия. Ето защо трябва да се живее “според живота”, не само “според съзнанието”. Това означава да живеем спонтанно, според повелите на самия живот. Това означава, че трябва да се “оставим” на живота си, че не бива да се съпротивляваме на неговия порив. Който “прави” живота си “по план”, той не живее.

(ІV) Волята за живот трябва да бъде отречена (квиетизъм, аскеза). Иначе “да не чакаме края на страданията”. Ако се оставим на незнаещата какво иска воля за живот, неизмеримо ще страдаме.

(V) Човекът става жалък и нищожен когато се опитва да надмогне и дори “победи” волята за живот. Тя не неизмеримо по-силна от нас, ние така или иначе сме под нейната власт. Животът не може да бъде победен от съзнанието. Волята за живот затова не бива да бъде отричана, а потвърдена. Това означава, че трябва да даваме на живота онова, което той иска. Но на това е способен само силният индивид. Само този, който се отличава с огромна, непобедима жизненост, с превъзходство, отговарящо на самата мощ на живота, може да понесе “сладката тежест” на самия живот. Това е именно “волята за власт”, страстта към могъщество, с която се отличават силните телом и духом. За някои, които изнемогват под “тежестта на живота” и затова само страдат, измъчват се от мъка и безсилие, за тях именно… “е по-добре да не живеят” – но все пак са “осъдени да живеят”. Те поради това се опитват да си “отмъстят” на живота, като непрекъснато вредят на другите да живеят, опитват се да “вгорчат” и за останалите неговата сладост. Нима комунизмът в същината си не е точно такава бесовска ненавист към живота?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s