8.6.Приложения към “ЛЕКЦИЯ ОСМА: Защо съществуващото съществува?”

8.ЛЕКЦИЯ ОСМА: Защо съществуващото съществува?

8.6.Приложения към „ЛЕКЦИЯ ОСМА: Защо съществуващото съществува?“

ИДЕИ: • “Разрешението на въпроса се състои в това: да се съществува или да не се съществува?

Битието е, а небитието не е. Това е верният път и той ни доближава до истината.

Едно и също е да се мисли и да се съществува.

Необходимо е да се каже и да се мисли това, че само битието съществува. Защото неговото съществуване е възможно, докато съществуването на небитието е невъзможно.

Едно и също нещо, знай, е мисълта и туй, заради което тя се мисли, нали без съществуващото тука, в което мисълта е изразена, не ще откриеш ти и мисленето свое?

Битието е неродено и не се подчинява на смъртта. Всичко е цяло, то е безкрайно, неподвижно и еднородно. То не е било и няма и да е, но е. То е непрекъснато единно… И не се нуждае от нищо, защото иначе би се нуждаело от всичко.

Тъй като съществува обаче един краен предел, битието е ограничено от всички страни и може да се оприличи на добре закръглено кълбо, което е еднакво заоблено от средата във всички посоки.”

(Парменид)

• “Едно съчинение на Протагор започвало така: “Човекът е мяра на всички неща – на съществуващите, че съществуват, и на несъществуващите – че не съществуват. Протагор твърдял, че човекът е мяра на всички неща, изхождайки от това, че достоверно е онова, което изглежда достоверно на всеки един. Ако това е така, излиза, че едно и също нещо съществува и не съществува, че е лошо и добро, че противоположните едно на друго изказвания също са верни, защото често пъти за един изглежда прекрасно едно, а за друг – противоположното, и че онова, което на всеки изглежда като някакво, сиреч явлението – то е мярата…”

(Аристотел)

• “… В своя трактат “За несъществуващото или за природата” Горгий е написал последователно три глави: първата от тях за това, че нищо не съществува, втората – за това, че дори и да съществува, то е непостижимо, непонятно и неразбираемо за човека; и третата – за това, че дори и нещо да е разбираемо, то е неизразимо и не може да се обясни на друг човек.”

(Секст Емпирик)

• “Да се говори за безусловното съществуване на немислещи неща без каквото и да е отношение към тяхната възприемаемост, за нас е напълно неразбираемо. Тяхното esse est percipi (“да съществува значи да бъде възприемано”) и е невъзможно те да имат съществуване извън духовете или възприемащите ги мисловни неща.”

(Джордж Бъркли)

• “Съществува единствено мъдрото (логосът), което управлява (някога е управлявало) всичко чрез всичко… съществуващото е и смъртно, и родено… Светът за будните е един и общ, а всеки спящ го превръща в собствен… Не е възможно да влезеш два пъти в една и съща река… Не е нужно да знаеш всичко за всичко, нужно е да знаеш единното, от което зависи всичко… Мъдрост е да се казва истината и да се живее, вслушвайки се в природата.”

(Хераклит)

КАЗУСИ: (І)Един китайски мъдрец заспал и сънувал, че е станал… пеперуда. Когато се събудил, се запитал дали той всъщност не е пеперуда, която сега сънува, че е човек.

• Можете ли да помогнете за разрешаването на неговото затруднение? Кой всъщност е той – и най-вече как може да е сигурен, че наистина е това?

• На какво може да се опре едно солидно доказателство за съществуване? Достатъчно ли е да виждаш нещо, за да смяташ с пълно основание, че то съществува? А съществуват ли невидяните от никой неща?

• В такъв случай дали изобщо съществуват… невидимите неща? Как се отнасяте към общоразпространената “мъдрост” – “Вярвам само на онова, което мога да пипна и видя!” (“Ръка да пипне, око да види!”)?

(ІІ)Опитайте се да схванете и изразите нищото.

• Като казваме думата “нищо”, какво казваме? Какво си представяме? “Нещо” ли и “нищото” – за да можем да си го представим? “Виждал” ли го е някой?

• Как тогава да мислим нищото? Защо не се удава на мисълта ни да го улови и изрази? Дали пък то не е “по-всеобхватно” от битието?

• Не се ли оказва в такъв случай, че тъкмо поради това, че не можем да го мислим, ние сме обявили нищото за… несъществуващо?

АЛТЕРНАТИВИ: • Въпросът за битието е безалтернативен, т.е. за него не могат да се мислят различни неща – стига да се мисли истинно. Алтернативи се появяват когато се появят и заблудите относно битието.

• Критерий за битие не е само мисълта, но и чувството. Битието според чувството е многолико, докато според мисълта е единно. Кое тогава е истинското битие? Може би онова, което едновременно е многолико (според многоизмерността на чувството), а също и единно (според винаги внасящата единство мисъл). Но в никакъв случай битието не е само “абстракция на мисълта”, то не е лишено от “жизнена пъстрота”. Но също и на небитието (според чувството) трябва да се отдаде длъжното: то внася живот в иначе неподвижното, “замряло” и изнесено някъде “отвъд” битие! Там, където има само битие, съществува вечност, там където са примесени битие и небитие, е сфера на времето и временното. Битието е в нас, но небитието навсякъде го преследва. Човекът е “точката”, в която се пресичат битие и небитие, вечност и време, единство и множество, “всичко” и “нищо”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s