5.3.Защо Шелинг и Хегел заради истината пожертвали дори приятелството си?
ЛЕКЦИЯ ПЕТА: Как живеят философите?
5.3.Защо Шелинг и Хегел заради истината пожертвали дори приятелството си?
Шелинг и Хегел били приятели в студентските си години. Дори живеели в една квартира – в качеството си на студенти в Теологическия институт в Тюбинген. И доста време след това били най-близки, били истински приятели.
Но станало така, че Шелинг съвсем млад написал първата си книга, която скоро го направила популярен, блестящ професор по философия. Шелинг написал най-добрите си книги за няколко години, при това създал… три философии (!), три нови системи. В същото време Хегел упорито се занимавал с изучаването на всички науки, почти не пишел, понеже бил овладян от идеята да схване и изрази в целостта му цялото човешко знание, а също и да превърне философията в наука. Та Хегел по това време бил съвсем скромен частен учител по философия, а по-късно и гимназиален преподавател.
Двамата приятели не прекъснали отношенията си, пишели си писма, Шелинг дори окуражавал по-възрастния от него Хегел да излезе и той с нещо пред четящата публика. През 1808 г. Хегел издал книгата си “Феноменология на духа”, в която излязъл с остра критика и на трите философии на Шелинг; последният пък останал с впечатлението, че приятелят му просто не го е разбрал, или – което е още по-лошо и по-обидно! – съзнателно е изопачил и дори… откраднал неговите идеи. Но възходът на Хегел вече започнал, скоро славата му засенчила тази на Шелинг. Хегел станал титуляр по философия на Берлинския университет, при това написал и издал още много книги. В един момент всички забравили за Шелинг и в устата на всички бил само Хегел.
Двамата някогашни приятели прекратили всякакви отношения помежду си, стигнало се дотам да се преструват при среща, че не се познават (например когато се срещали на публично място!). В Германия наистина в този момент като че ли всички забравили за Шелинг. А Хегел “се къпел в лъчите на славата” повече от 20 години. Шелинг се оттеглил в отдалечената провинция и доста злобно наблюдавал триумфа на някогашния си приятел Хегел.
Хегел умрял в 1830 г. Защото по време на чумна епидемия в Берлин, когато всички учреждения били затворени, Хегел, вече ректор на Берлинския университет, наредил да отворят една аудитория, където той да чете лекции. Разбира се, заразил се с чума и скоро умрял – на 63 години. И като катедрата му осиротяла, всички се запитали кой ли може да го наследи в университета. Питали се има ли философ от неговия ранг, който да е достоен да го наследи. Сетили се за почти забравения Шелинг и го поканили да оглави катедрата.
Шелинг приел, излязъл с критика на “въздушните кули” на своя някогашен приятел, отрекъл кардинално идеите му. И така, показвайки за сетен път своя гений, създал своята… четвърта философия. Късната философия на Шелинг стимулирала неимоверно философското развитие – по същия начин, по който предишните му системи подготвили философията на Хегел.
А ето сега и няколко въпроса за самостоятелен размисъл:
• За какво ви говорят тези все пак необичайни отношения между двамата велики философи на ХІХ век? Защо Хегел и Шелинг толкова не се обичат, въпреки че на млади години са били неразделни приятели?
• Дали пък “лошите характери” не са причина за крайната студенина в отношенията им на зряла възраст? Не са ли могли да потиснат чувствата си – заради принципните, идейните въпроси на философията?
• Интересува ли ви “същностната страна” на техните отношения? Желаете ли да се запознаете по-внимателно с техните учения, с философските им идеи?
(Следва, а останалите лекции от този курс можете да прочетете ето тук.)
Учебният блог на философа Ангел Грънчаров 
1. „Първата“ собствено философска публикация на Шелинг (1794) е не някаква „негова“ първа философска система, а е всъщност преразказ на Фихтевите идеи. Също и втората му по-крепна философска творба (1795) е пак все още твърде фихтеанска (въпреки някои примеси на спинозизъм и пр.). Може, наистина, да се говори за четири *периода* във философската еволюция на Шелинг, но да се говори за някакви негови собствени, изцяло оригинални „четири философии“ не е коректно.
2. „Феноменология на духа“ – 1807 (а не 1808) год. Освен това, Хегел умира на 14 ноември 1831 (а не в 1830) от холера (а не от чума) – по време на холерна (а не чумна) епидемия.
Става дума за не за „дребнавост“, а за conditio sine qua non на всяко историческо (включително и историкофилософско) изложение, пък било то и „научно-популярно“. Точността е нужна във всичко, дори и във философското просветно-образователно дело.
3. Заглавието на темата всъщност съдържа отговора на „въпросите за самостоятелен размисъл“: „заради истината“. Може би, отговорът би следвало да бъде по-„скрит“, та „самостоятелният размисъл“ сам да се добере до него? Но това, разбира се, е само … IMHO. 🙂
Инак, занимателно и донякъде „провокативно“ (в добрия смисъл на думата).
Бележките ми са съвсем добронамерени. Така че, с най-добри пожелания за здраве и нови успехи,
// АИ
ПП. Между др., тук сте поместили и портрет на Новалис от 1799 г. (без да го назовете), ала Новалис пък в конкретния случай е съвсем … „ни в клин, ни в ръкав“. В този текст не споменавате нито дума нито за него, нито за познанството му с Шелинг, нито дори изобщо за романтическата школа в Германия, чийто всепризнат лидер е бил Шелинг от Йенския му период и чийто критик винаги е бил Хегел. Разбирам, че в контекста на проблема тук това не е и нужно. Но тогава защо изобщо е нужен портретът на Новалис тук (предполагам, не само за да е по-пъстричко?) ? 🙂
Големите философи, дори и когато „преразказват“ чужди идеи, пак са оригинални. Пак дават нещо от себе си. Дори и да е бил „фихтеанец“ в началото, Шелинг е бил преди всичко Шелинг. В този смисъл неговото духовно развитие е преминало през упоменатите етапи, на всеки от които съответства по една философия. Само в този смисъл е казано, че той има „четири философии“. Подразбира се, че е бил повлиян от този или от онзи мислител, но голямата философска личност, повтарям, е преди всичко себе си… Както и да е, благодаря за забележките…
Апропо, това за шелинговите четири философии е моя интерпретация на неговия творчески път, тя може да не съответства на Вашата, но това не означава, че не е допустима…
Във второто ми изречение: „по-крепна“ да се чете „по-крупна“, разбира се! Моля да бъда простен за тази досадна печатната си грешка. Пък и нямаше как – след като я открих – да я коригирам впоследствие (тук липсва такава опция). $: