5.5.Как Киркегор си взел изпита по философия?

ЛЕКЦИЯ ПЕТА: Как живеят философите?

5.5.Как Киркегор си взел изпита по философия?

Младият датчанин Сьорен Киркегор дочул в своята “гнила Дания” за триумфите на великите немски философи. Той отишъл в Берлин, но съвсем не се възхитил от професорската философия на Хегел, напротив, дори твърде много си развалил мнението за немската философия изобщо. Та на Киркегор все пак в един момент, бидейки студент, се наложило да се яви на изпит по философия при Хегел.

Младежът, очевидно твърде талантлив, си позволил да говори “собствените идеи”, което дотолкова не харесало на “философското величие” Хегел, че последният се принудил да му пише двойка. Вероятно не толкова простото незачитане на хегеловите разбирания било причина за гнева на Хегел; вероятно причина била изключителната необичайност на идеите на младия Киркегор, пълната им несъвместимост с идеите на самия Хегел. При това изглежда Хегел доловил и тънката ирония, с която Киркегор си позволил да интерпретира някои избрани места от хегеловата мисъл.

Но станало така, че Хегел скоро умрял от чума и, както е известно, Шелинг заел мястото му. Когато Киркегор се явил на изпит пред новия професор, той пак по същия начин изложил вижданията си. При това младият датчанин съвсем не можел да знае разбиранията на професора, известен с многото си философии, понеже, отвратен от немските философи изобщо, не отишъл даже да изслуша лекциите му. Пък си и бил нагличък този Киркегор де.

Шелинг обаче изпаднал във възторг от чутото, просълзил се и, разбира се, писал “шестица” на Киркегор. Оказало се, че младежът “дума по дума” изложил най-новата философия, най-новите идеи на професора, при това още преди да ги е чул от устата му! Така онова, което безкрайно неприятно изненадало Хегел, очаровало Шелинг – нима не е странно така да се възприеме едно философско разбиране?

Киркегор по-късно станал един от великите философи на ХІХ век, макар че бил оценен истински едва от поколението, живяло в началото на ХХ век.

• Как си обяснявате и този епизод? Какво е мнението ви за Шелинг, който като старец успял да оцени идеите на един младеж (при това сам да ги споделя, сам на преклонна възраст да стигне до такива идеи!)? Как обяснявате съвпадението в разбиранията на двамата?

• Какво означава това, че Хегел не бил в състояние да оцени по достойнство различаващото се от собствената му философия? Свързва ли се това с желанието му да “прави” философията наука, да я “издигне” от нивото на “любов към мъдростта” до нивото на… действително знание?

• Дали пък Шопенхауер не е прав в силните си преценки за своите “велики съвременници”, обрисувайки ги като… “нищожества”? Кой от всички тези философи ви е най-симпатичен? И кой – най-неприятен?

ПРИМЕРИ С ЖИВОТА НА ДРУГИ ФИЛОСОФИ:

• Пирон скептикът не наричал нещата нито прекрасни, нито грозни, нито справедливи, нито несправедливи и изобщо предполагал, че истинното изобщо не съществува, а хорските постъпки се определят само от закона и обичая… В съгласие с това и живял живота си, без да страни от нищо, без да се отклонява, подлагайки се на всякакви опасности, било от волска кола, стръмнина или от куче, без да се поддава на усещанията си. От опасностите го предпазвали неговите приятели, които го следвали неотлъчно.
(По Диоген Лаертски)

• Когато Диоген от Синопа се греел на слънце в Крания и, спирайки се при него, Александър Македонски казал: Поискай от мен каквото желаеш”, то Диоген му отговорил: “Не ми засенчвай слънцето”. Казват, че дори Александър казал: “Ако не бях Александър, бих искал да бъда Диоген!”.
(По Диоген Лаертски)

• Зенон от Елея бил благороден както във философията, така и в държавните дела; казват, че книгите му били изпълнени с голям ум. Освен това той замислил да свали от власт тирана Неарх и бил заловен, но когато го разпитвали за съмишленици и за оръжието, вместо отговор той уговорил всички приятели на тирана да остане сам с него, а после, като помолил да му каже на ухо разни неща, впил зъби в ухото му и не го пускал, докато не го убили. Антистен пък говори, че след като придумал приятелите на тирана, а онзи го попитал няма ли и други, Зенон отговорил: “Само ти, унищожител на града ни”, а после се обърнал към околните: “удивлявам се на страхливостта ви: за да не пострадате като мен, пълзите пред тиранина!”. И най-накрая си отгризнал езика и го изплюл в лицето на тиранина. Това така потресло гражданите, че те тутакси пребили тиранина с камъни…
(По Диоген Лаертски)

(Следва, а останалите лекции от този курс можете да прочетете ето тук.)