6.6.Приложение към лекцията “Има ли философията бъдеще?”

ИДЕИ: • “Най-напред трябва да отбележим, че изобщо за да се философства, е необходима известна степен в духовната култура на един народ… Защото тъй като философията е свободна, а не своекористна дейност, най-напред трябва да е изчезнал трепетът на желанията, да е настъпило усилване, издигане и укрепване на духа в себе си, страстите трябва да са изживени, съзнанието да се е придвижило дотолкова напред, че да може да мисли за общи предмети. Ето защо философията може да бъде наречена един вид лукс тъкмо дотолкова, доколкото лукс означава онези удоволствия и занимания, които не принадлежат към външната необходимост като такава. Дотолкова философията е наистина ненужна. Но въпросът се състои в това какво наричаме необходимо. Погледнато от страна на духа, философията може да се определи като най-необходимото.”
(Георг В.Фр. Хегел)

• “Традициите на всички мъртви поколения тегнат, като кошмар, над умовете на живите.”
(Карл Маркс)

• “Истината е велика дума и още по-велик предмет. Ако духът и душата на човека са още здрави, то у него при звука на тази дума трябва по-високо да се издига гръдта.”
(Хегел)

• “Идеалите са неосъществими в този краен земен свят; такава е неземната природа на идеалите и всички опити за осъществяването им водят до катастрофални последствия. Защото светът по принцип не може да бъде по-добър, но, уви, той може да бъде по-лош.”
(Имануел Кант)

• “Има едно нещо, в което съм убеден, а то е, че в твърде малко неща човек може да бъде сигурен… В живота ние използваме своята способност за разсъждение, за да оправдаем онези свои постъпки, които извършваме, защото така ни се иска… Ще ти кажа, братко, с две думи мнението си за хората: сърцата им са на мястото, само главите им са напълно излишни.”
(Съмърсет Моам)

• “За да се живее честно трябва да се стремиш, да се объркваш, да се удряш, да грешиш, да започваш и да захвърляш и пак да започваш и пак да захвърляш. И вечно да се бориш и лишаваш. А спокойствието – то е душевна подлост.”
(Лев Толстой)

• “Това, което е неясно, трябва да се изясни; това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с много голяма настойчивост.”
(Питагор)

• “В тази странна и объркана история, която наричаме живот, има понякога чудновати случки, при които на човек му се струва, че цялата вселена е фактически една безкрайна шега, чиято духовитост той съзира смътно, но все пак се досеща, че шегата става за негова сметка. Въпреки това нищо не го обезсърчава и нищо не му се струва да заслужава спор. Той гълта направо всички събития, всички вери, вярвания, убеждения, всички видими и невидими мъчнотии, колкото и глупави да са: както всеядната камилска птица гълта куршуми и кремък. А що се отнася до дребните мъчнотии и грешки, изгледите за внезапно крушение, опасността да загине или да се осакати; всичките тия неща и самата смърт дори му се струват само крадешком нанесени добродушни чуквания и весели ощипвания от невидимия и загадъчен стар шегаджия. Това чудновато, своенравно настроение, за което говоря, обзема човека само в дни на необикновени вълнения; то настъпва в най-тежките моменти, когато онова, което само преди миг му се е струвало нещо изключително важно, сега изглежда само част от общата шега. А нищо не подхранва така тази волна, лека, чистосърдечна и отчаяна философия, както опасностите…”
(Хeрман Мелвил)

• “О, природо, о, човешки дух! Как неизразими са свързаните ви сходства! И най-мъничкият материален атом не може да се движи и да живее, ако няма свой лукав духовен двойник.”
(Хeрман Мелвил)

• “Но и аз, в бурния Атлантик на собствената си личност, се забавлявам вътрешно в безмълвен покой; и докато наоколо ми се въртят тежки планети на незалязваща скръб, в собствените си съкровени глъбини се къпя във вечна, тиха радост.”
(Хeрман Мелвил)

• “Ако има наука, от която човек действително се нуждае, то това е именно тази, на която уча аз: тя се състои в това с достойнство да се заема мястото, посочено на човека в мирозданието, мястото, на което той може да се научи какво трябва да прави, за да бъде човек.”
(Имануел Кант)

• “Животът е твърде съмнително нещо; аз реших да посветя живота си на размишления за него.”
(Артур Шопенхауер)

• “Пътят на съзерцанието на света може да се сравни с шествието през пещерата Позилипо, в която става все по-тъмно и по-тъмно докато, накрая, не започне да свети светлина от противоположната страна и не става все по-светло и по-светло. В тази светлина познаващият субект вижда самия себе си.”
(Артур Шопенхауер)

• “Само два пътя ни извеждат от царството на всекидневността: това е поезията, пренасяща ни в света на идеалното, и философията, водеща ни към това, че в действителният свят съвсем започва да проблясва пред нас. Няма никакви основания да се мисли, че способността към философията трябва да бъде нещо по-разпространено от способността към поезия, особено сред този сорт хора, които са загубили всяко естетическо чувство по причина или на постоянна натовареност на паметта (нищо не действа по-убийствено на творческата способност) или пък вследствие на умозрителността, подкопаваща в корен всяка дейност на въображението.”
(Фридрих Шлегел)

• “Обективният свят е само още първоначална безсъзнателна поезия на духа. Философията на изкуството е общ органон на философията, завършващият камък на целия нейн свод.”
(Фридрих Шлегел)

• “Големи трудности и малки сполуки чакат онези, които искат от света да разреши задачите им; светът не може да разреши собствените си задачи… “Всичко е суета”. Всичко. Този твърдоглав свят и до днес не е схванал нехристиянската Соломонова мъдрост.”
(Хeрман Мелвил)

• “Който мисли, че може да стане нравствен, само философствайки, също така няма да стане нравствен, както няма да стане здрав болният, който внимателно изслушва лекарите, но в нищо не следва техните предписания… Всеки човек сам на себе си повече от всеки друг е свой приятел и следва да обича повече от всеки друг самия себе си.”
(Аристотел)

• “Трябва да се научиш да бъдеш като войник, който върви колкото може, а след това още толкова, колкото трябва.”
(Суворов)

• “Да живееш глупаво, неразумно, невъздържано означава не лошо да живееш, а бавно да умираш.”
(Демокрит)

• “Когато човек не знае към кое пристанище държи път, за него нито един вятър не ще бъде попътен.”
(Луций Аней Сенека)

• “Който иска да достигне голямото, той трябва да умее да ограничава себе си. Който пък, напротив, иска всичко, този в крайна сметка нищо не иска – и нищо няма да постигне.”
(Хегел)

• “Придобивай в младостта това, което с годините ще компенсира ущърба, причинен от старостта. И, разбрал, че храна на старостта се явява мъдростта, действай в младостта си така, че да не остане старостта без храна.”
(Леонардо Да Винчи)

АЛТЕРНАТИВИ: • Коя е алтернативата на “живота в истина”? Философията ли предлага тази алтернатива? Или самият живот? Една ли е тази алтернатива?

• А кои са алтернативите, разминаващи се с “живота в истина” – и с истината на живота? Мога ли самостоятелно да дефинирам тези алтернативи? “Нефилософски” ли са тези алтернативи? А дали те не са “особени философии на живота”?

• Може ли в такъв случай да се… избяга от философията? Нямат ли философия и онези, които не подозират за това (както не подозират също, че цял живот говорят… в проза!)?

КАЗУС: • “Живей, но не съзнавай, че живееш!” – как разбирате това изискване на Жан Жак Русо (за него идеал на живота е: “Живее, но не съзнава, че живее”)?

Ние всички се нуждаем от възпитание за мислене и преди това от знание за това какво означава възпитаност и невъзпитаност в мисленето. Аристотел ни намеква за това…, пишейки: “Защото е именно невъзпитаност да нямаме поглед за това с оглед на какво е нужно да се търси доказателство, с оглед на какво това не е нужно.”. Тези думи изискват грижливо обмисляне. Защото все още не е решено по какъв начин трябва да бъде постигнато онова, което не се нуждае от доказателство, че да стане достъпно за мисленето.”

Тези думи на Мартин Хайдегер може да стане основа на един разговор около така зададената тема: “Възпитаност и невъзпитаност във философстването”. Има ли смисъл да се разсъждава в тази насока? Ще се получи ли разговор, от който да изпитате удовлетворение? Ако такъв разговор не стане, то какво ще означава това? Дали ще е израз на… възпитаност – или пък на невъзпитаност – в мисленето?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s