14.5.Приложения по лекцията “Пътят към моята свобода”

ИДЕИ: (І) “Свободата на волята се познава без доказателства, единствено чрез опита, който имаме за нея.”

Впрочем това, че притежаваме свободна воля и че тя може по свое усмотрение да се съгласи или да не се съгласи с нещо, е толкова очевидно, че може да се смята за едно от нашите най-общи понятия. По-горе ние дадохме едно съвсем ясно доказателство за това. Защото, докато се съмнявахме във всичко и даже предполагахме, че оня, който ни е създал, използва своята мощ, за да ни мами по някакъв начин, същевременно ние открихме в себе си толкова голяма свобода, че можехме да се въздържим да вярваме в онова, което все още не познавахме напълно добре. А това, което виждаме отчетливо и в което не можехме да се усъмним дори и при едно толкова общо съмнение, е не по-малко сигурно от което и да е било друго нещо, което можем някога да познаем.”
(Декарт)

(ІІ) “Никое материално същество не е активно от само себе си, а аз съм такова – активно. Напразно ми го оспорват – аз го чувствам и това чувство, което ми говори, е по-силно от разума, който се бори срещу него. Аз имам тяло, върху което действат другите тела и което действа върху тях; това взаимно въздействие не подлежи на съмнение, но моята воля е независима от моите чувства; аз се съгласявам или противопоставям, падам победен или излизам победител и прекрасно чувствам в себе си, когато върша онова, което съм пожелал да направя, и когато само се поддавам на страстите си. Аз винаги имам способността да желая, но не и самата сила да изпълнявам… аз съм роб чрез моите пороци и свободен чрез угризенията си.”
(Жан-Жак Русо)

(ІІІ) “Като разумно, т.е. принадлежащо към умопостигаемия свят същество, човек може да мисли причинността на своята воля единствено като се ръководи от идеята за свобода: тъкмо независимостта от сетивно възприемаемия свят (каквато разумът по необходимост трябва винаги да приписва на самия себе си) е свободата. С идеята за свободата е неразривно свързано понятието за автономия, а с това понятие – всеобщият принцип на нравствеността, която по идея точно така лежи в основата на всички действия на разумните същества както законът на природата в основата на всички явления.

Свободата в трансцеденталния смисъл е способността да се даде абсолютно начало на едно състояние. Свободата в практическия смисъл е независимостта на волята от принудата на подбудите на сетивността.

Каузалността според законите на природата не е единствената, от която могат да се изведат всички явления в света. За обяснението на явленията е необходимо да се допусне също и една каузалност чрез свобода…

Волята, която може да се определя независимо от сетивните подбуди и поради това от мотиви, посочвани единствено от разума, се нарича свободна воля и всичко, което е във връзка с нея като основание и следствие, се нарича практическо.”
(Имануел Кант)

(ІV) “Свободата е единственият принцип, към който всичко тук се свежда, и в обективния свят ние не забелязваме нищо съществуващо преди нас освен вътрешна ограниченост на нашата собствена свободна дейност. Битието изобщо е само израз на ограничена свобода.

В нито една от предшестващите откриването на идеализма системи на Новото време няма истинно понятие за свобода.

Идеята за свеждане на цялото съдържание на философията до понятието за свобода е дала на човешкия дух във всичките му прояви (а не само в сферата на неговия вътрешен живот ) свобода и е предизвикала във всички отрасли на науките по-мощен подем от всички предишни революции.”
(Фр.Шелинг)

(V) “Тъй като човекът представя самата природа, и то в най-висшата степен на нейното самоосъзнаване, а природата е само обективизираната воля за живот, то, ако човек възприеме това гледище и се позове на него, би могъл наистина и с право да се утеши за своята смърт и тази на своите приятели, като обърне поглед назад към безсмъртния живот на природата. Тази природа е самият той (нищо че за природата индивидът няма никакво значение). Така следва да бъдат разбрани онези антични саркофази, които със своите изображения на кипящ живот казват на оплакващия зрител: “Природата не тъжи”.

Преди всичко ние би трябвало да схванем ясно, че формата на проява на волята, т.е. формата на живота или на реалността, всъщност е само настоящето. Тя не е нито миналото, нито бъдещето… В миналото не е живял нито един човек, нито пък някой ще живее в бъдещето.”
(Артур Шопенхауер)

(VІ) “Свободата е естественият ред и ако всичко живо на този свят живее в робство, значи нищо не е в съгласие с естествените закони. Свобода в света обаче няма. Всеки живот е обвързан с друг живот или с порок, или с празни задължения, които дават облика на Обществото, каквото е. Духът прочее моментално забелязва, че това самоовладяване в естествената свобода създава състояние на Изключителност, че връщането към реда чрез свободата поражда в душата на дръзновения човек една лична самота.

Това е самотата, която трябва да вселим в душата си, “за да чуваме Бога”. И всъщност от тези три основни добродетели, Свобода, Ред, Самота, тутакси се ражда чувство за безгранична мощ, която е самият отговор на безкрайното. В тази изключителна самота душата изведнъж се убеждава в собствената си вечност, убеждава се, че няма смърт, както няма раждане, и че истинският живот е в това да бъдеш една от съзнателните струни на вечното трептене.”

(Артур Шопенхауер)

(VІІ) “И ако царството на представите вече е революционизирано, то и действителността няма да устои. Практическото действие няма да се забави да се прояви.”
(Георг Хегел)

(VІІІ) “Високото достойнство на човека се състои в това да бъде свободен. Това е залогът, че ще изчезне ореолът, окръжаващ главите на земните угнетители и богове. Философите доказват това достойнство, народите ще се научат да го усещат и тогава вече няма да търсят своето стъпкано в калта право, а просто ще си го вземат обратно, ще си го присвоят…

С разпространението на идеята за това какво дадено нещо би трябвало да бъде, ще изчезне безразличието на сериозните хора, подбуждащо ги без колебание да приемат това, което е, такова, каквото е.”
(Хегел)

(ІХ) “Идеята представлява само това, което има за свой предмет свободата…

Естественото състояние не се явява несправедливо и именно поради това от него трябва да се излезе.”
(Хегел)

(Х) “Такива хора не са създадени от природата, а самостоятелно са направили от себе си това, което са били; те са станали това, което са искали да бъдат, и са останали верни на този свой стремеж до края на живота си.”
(Хегел)

(ХІ) “Мнението за свободата почива върху това, че хората не познават причините за своите действия – от които те се обуславят… Духът може да направи тъй, че да сведе всички свои състояния на тялото или всички представи за нещата до Бога; и в това се състои човешката свобода.”
(Бенедикт Спиноза)

(ХІ) “Свободно се нарича това нещо, което съществува единствено само по необходимостта на своята собствена природа и се определя към действие само от себе си. Необходимо, или, по-добре казано, принудено, се нарича това, което от нещо друго се определя към съществуване и действие по известен и определен начин.”
(Бенедикт Спиноза)

(ХІІІ) “Свободно аз наричам това, което се ръководи единствено само от разума”
(Бенедикт Спиноза)

КАЗУС: (І) Римският философ-стоик Сенека пише така:

“Съдбата ни движи; отстъпвай пред съдбата; нашите грижи и тревоги с нищо не могат да променят хода на нишките на стана. Всичко, което ние, смъртните, понасяме, всичко, което правим, идва отгоре. Лахеса пази решенията на своето вретено, и никаква ръка не може да ги докосне. Всичко върви по набелязания път, и първият ден предуказва последния. Даже за божеството е невъзможно да предотврати това, което протича в преплитането на причините. Извършва се порядък, непоколебим от никаква молба. На много хора е вредил даже страхът пред съдбата, мнозина, боейки се от съдбата, точно поради това са дошли при нея…

Да изменим течението на нещата не ни е по силите, затова по силите ни е да придобием величие на духа, достойно за мъжа на доброто, и твърдо да понасяме всички превратности на случая, не спорейки с природата…

Вечният закон не ни е дал нищо по-благо от това, че ни е подарил много възможности да си отидем от живота, и само една – да влезем в него… Само в едно не може да упрекнем живота: той никого не държи против неговата воля. Харесва ли ти живота? Живей! Не ти ли харесва? Можеш да се върнеш там, откъдето си дошъл. Няма необходимост да си нанасяш тежка рана, разсичайки си гърдите – пътят към великата свобода ни отваря тънкият скалпел, една крачка – и ти си в безопасност…

Робството не прониква в човека като цяло – най-добрата му част е иззета от робството. Само тялото му е подчинено и принадлежи на господаря, но душата принадлежи на самата себе си; вътрешната същност на човека не може да бъде отдадена в робство…

Към свободата води само един път: презрение към това, което не зависи от нас.”

Бележка: Сенека е възпитателят на Нерон, а също и философ, последовател на стоицизма. За да избегне гнева на своя ученик, на императора, символ на въплътеното зло, а също и да избяга от неизбежната насилствена смърт, Сенека по своя воля се разделя с живота си, прерязвайки вените си. Втори случай в историята на философията, след този на Сократ, в който философ умира заради свой ученик, вбесен от духовното превъзходство на учителя.

● Как възприемате разбиранията на Сенека за живота, човека и свободата?

● Какво за вас означава това Сенека да има право, т.е. да е истина разбирането, според което над всичко съществуващо властва неумолима съдба?

● Дали времето, в което е живял Сенека (“обстоятелствата” на живота му) е основанието за трагизма на неговата философия? Могъл ли е Сенека да избегне нелепата участ да умре, самоубивайки се?

● Интересува ли ви темата за самоубийството? Това философска тема ли е? Прав ли е съвременният философ Камю, смятащ, че самоубийството – това дали си заслужава човек да живее живота си – е единственият автентичен философски проблем?

● Как “звучи” философията на живота на Сенека днес за съвременния човек, вярващ, за разлика от него, не в съдбата, а в свободата? Дали пък свободата не е израз на някаква самонадеяна вяра?

(ІІ) Как възприемате следната мисъл: “Всичко става така, както е трябвало да стане”. Бихте ли си я избрали за свой девиз?

(ІІІ) Солон установява демократични закони в Атина, т.е. по негово време в този знаменит полис се “възцарява” свободата. Но атиняните не я разбирали, един вид “не знаели какво да правят с нея”!

Веднага след Солон в Атина се установява тирания, благодарение на която със сила атиняните били “приучавани” към свободния живот. Тираничното управление сякаш им наложило една “дисциплина на свободата”, без която те никога нямало да разберат нейните предимства. След това вече – след като атиняните обикнали, а също и “зажадували” автентичната свобода, тиранията станала излишна и демокрацията се върнала в своя пълноценен вид.

● Как възприемате този пример от историята? Необходима ли е една такава “дисциплина на свободата”?

● Може ли тя да бъде налагана по външен начин, т.е. по принуда и от държавата?

● Ето ние, българите, след толкова десетилетия живот без свобода в условията на комунизъм, не сме ли в аналогична ситуация сега, “когато вече имаме демокрация”?

● Налага ли се и нас да ни… “приучават” да живеем свободно? Или сами можем да постигнем преданост към свободния живот?

● Обича ли свободата днешният българин? Важат ли още думите на апостола на българската свобода Левски, написал: “Българите обичат свободата, но само ако им я поднесат на тепсия”?

АЛТЕРНАТИВИ: (І) “Светът не може да стане по-добър, но той, уви, може да стане по-лош” (Кант). Това е така, защото внасянето в живота на “изкуствени подобрения”, несинхронизирани с неговото дълбоко естество и основани само на разсъдъка, по начало не разбиращ живота (изобретяването на “планове”, “идеали”, утопии и пр.) неизбежно разваля и съсипва естествения ход на нещата. В този смисъл свободата не трябва да подкопава устоите на света, а винаги трябва да изхожда от жизнено даденото, от естественото. Само опирайки се на целостта на съществуващото, свободата е способна да твори велики постижения, които не вредят на живота (“природата на нещата”), а му служат, позволяват му да се разгърне своята мощ. Живот и свобода не си противоречат (стига да са схванати в своята истина!), съдба и свобода са едно и също нещо. Разумът като сила, основана именно на целостта на съществуването, непрекъснато ги хармонизира и им придава жизненост. Разум и дух съвпадат: разумът не е едноизмерност (подобна на разсъдъка), а е многоизмерност, която обхваща пълнотата на съществуващото, с една дума – битието. Разумът именно е битие, битието е разум. Човекът е “свързващо звено”, в което те се пресичат – и затова отговорността му пред съществуването е така голяма.

(ІІ) Няма свобода, всичко е необходимо; свободата е една от най-коварните илюзии на човека. Това е гледище на фатализма.

(ІІІ) Няма необходимост, всичко е в ръцете на господаря на природата, на човека, счупил всички вериги от себе си и потъпкващ всички традиции. Светът трябва да бъде заставен насила да служи на човека, трябва да възникне един изцяло нов свят, за което обаче е нужен и нов човек, а също и нов морал, ново съзнание. Това е мнение на волунтаризма, негова крайна форма и практическо приложение е комунизмът.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s