17.7.Конституирането на душевните сили

17.ЛЕКЦИЯ СЕДЕМНАДЕСЕТА: Богатството на човека е в душата му

17.7.Конституирането на душевните сили

Човешка в пълния смисъл на тази дума е онази позиция спрямо нещата, която включва в себе си онази цялост или единство на коренните типове отношение, която е достигнала степента на органичност, на неразличимост, на жизнена пълноценност. Човекът е същество, което се стреми да бъде напълно адекватно (съответстващо) на живота, на неговото неведомо тайнство и естество, при това запазвайки и развивайки своята човечност. Човешкият поглед вижда и разбира много, защото не е едностранчив, а многоизмерен. Психологията, разглеждана тук като основен дял на живата философия, трябва да открие всички измерения на човешката душа, която е в състояние да ги “побере” в себе си, да ги разбере и да покаже начина на тяхното осъществяване.

И така, работата ни вече съвсем се облекчи и напредна. Остава да разберем как душата реализира тези човешки отношения, т.е. кои са способностите или проявите на човешката душа. За нуждите на анализа трябва да “разчленим” единната душа на отделни нейни съществени прояви – като не забравяме, че става дума за душата като цялост, която е способна на се проявява ту като една, ту като нещо друго.

Познавателното отношение се опира на такава душевна способност, каквато е мисленето, съзнанието, разсъдъка, ума, интелекта. Това като че ли е главната способност на душата – затова тя има толкова много имена и затова толкова много я ценят. Ценностното отношение има за свой представител в душата чувстването, чувствителността, емоционалността. Това е велика човешка способност, чрез нея душата търси и разбира човешкия, жизнения смисъл на нещата, макар понякога да я подценяват, което означава, че я прилагат против самата нея и с това само подчертават нейната неизбежност. Практическото отношение интегрира или свързва първите две и на тази основа възниква волята, искането, желанието, страстта и копнежа като твърде значими човешки и душевни прояви и способности.

Това са трите основни душевни способности или “части” на душата. Тяхното единство и целостта на душата като такава се представя от Аз-а, самосъзнанието, от Аз-комплекса, включващ наред със самосъзнанието такива душевни свойства като самочувствие, самоувереност, своеволие, себевладеене и др. Самосъзнанието като че ли е ядро на Аз-а и то е не нещо друго, а съзнанието за тази конкретна, индивидуална, уникална душевност или субективност, т.е. е съзнание за това, че “тук” е налично моето душевно състояние, моята душа. Чрез Аз-а душата се представя като тъждество и цялост, като неповторимост и индивидуалност.

Освен това има една сложна, съставна душевна способност и това е вярването, вярата, която съхранява значимите човешки ценности, идеали, убеждения, морални норми и принципи. Фройд например я нарича Свръх-Аз, Свръх-Съзнание, Супер-Ego. Тук трябва да бъде отнесена тази тайнствена и неразгадана душевна способност, каквато е интуицията, вдъхновението, неочакваното озарение и проникновение. Тя има за свой партньор и конкурент разума, който по различен път се стреми да разбира и така създава идеите, например философските ценности, разбирания, убеждения и смисли. Той противостои понякога на вярата – когато е приел определена насока на развитие – но в друг смисъл може да се намира в прекрасна хармония с нея. Този разум е твърде различен от ума и разсъдъка, той е нещо повече от тях – защото не се свежда само до познавателното отношение към нещата, а се явява израз на синтез, свързване на знание и ценност – дори има практически измерения. Идеите на разума оказват дълбоко влияние върху личността и я активират за действия и определено разбиране на живота, а също и за промяна на живота съобразно предписания на разума.

Накрая остава онова, което обикновено се нарича безсъзнателно, ТО (Фройд) – компонент на душата, явяващ се “резервоар” на импулси, инстинкти, нагони, влечения и пр., които са извън “периферията” на съзнанието, но “оттам” силно му влияят. Безсъзнателното не е душевна способност в прекия смисъл на думата, то включва онзи “пласт” на душата, който е аналогичен на психиката на животните, т.е. той е общ за живите същества и изразява качеството им да бъдат жизнени, да живеят. Да бъде отречено безсъзнателното като компонент на душата означава да отрежем клона, от който тя е израснала и върху който живее, който стимулира жизнеността на човека. Безсъзнателното “управлява” – без участието на съзнанието – всички биологични, физиологични и жизнени процеси, които са живота на тялото, на човешкия организъм.

Виждаме, че картината на душата с нейните способности е твърде богата и изпълнена с прелюбопитни неща. Подробното им изучаване и разбиране е същината на работата, която ни предстои. Тук остава да кажем само нещо много съществено.

Животът на душата е спонтанност, активност, свобода. Това, което става в една душа, зависи единствено от самата нея. В отношението “човек – свят” активната роля принадлежи на човека, явяващ се субект, носител на това отношение и негов източник. Той е отнасящото се към всичко онова, което го заобикаля, той е задаващият въпросите, той принуждава света да отговаря и да се подчини на неговата активност и сила.

Всяка човешка душа е проява на величествената реалност на духа, който живее чрез душите на милиардите мислещи, търсещи, страдащи, създаващи, радващи се и надяващи се хора. Задачата на психологията е да открие достойното място на човешката душа в мирозданието, проваляйки всички опити за принизяването й. Богатството на човека е в душата му…

(Следва)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s