Ние сами ли сме си виновни за нашата печална българска орис?!

Парите са мръсно нещо, особено… когато ги нямаш. Човечеството не е измислило начин да се живее без пари, напротив. Живеем във време, когато са издигнати в култ. За мен те са просто средство за живеене. За мен поговорката “Кой каквото си направи никой не може да му го направи” май не е общовалидна и подлежи на преосмисляне. Като много други български поговорки като ”Учи мама за да не работиш” и т.н.

Беше време когато заплатата ми беше 120 лв, а свободният наем за квартирата 100 лв. С оставащите пари трябваше да се грижа за себе си и сина си. Нито медицинският труд беше остойностен, нито пък имаше частна практика, т.е. странични доходи няма, а и с 12 часови дежурства трудно се намират време и сили да се занимаваш с нещо допълнително. Тогава единственото възможно място за добре платена работа се яви държавата Либия, която признава дипломите ни. Знаете, че въпреки че вече сме страна членка на ЕС все още не всички държави признават дипломите ни. Във Франция например ни признават не само дипломите, но и трудовият стаж, отработен в Либия. В България с дипломите проблем няма, нали са си наши, но пък не ни се признава трудовият стаж в Либия. В Англия признават трудовият ни стаж в Либия, но не признават дипломите. Виждате каква каша е в несъответствието на законодателствата на различните държави, които не са синхронизирани и естествено това е за сметка на обикновения човек.

Пак тогава единствената държава, която предложи работа, прилична заплата и безплатен самолетен билет за пътуване беше именно Либия. Каква е алтернативата за един обикновен беден човек, който не притежава нищо освен месечната си заплата, която е предварително обречена за друг? Хваща си задника, детето за ръката, сяда в самолета и се заравя в пясъците. И работи. Работи. Работи. Същото е и в България. Работиш, но не получаваш достатъчно, за да живееш нормално. Няма нужда да ви обяснявам тия тъй простички неща, които изведоха лекари и сестри на протести на улицита, както учители, пенсионери, таксиметрови шофьори, миньори и т.н. И това, че държавата ни беше разграбена не е от мен, нито от по-горе упоменатите категории българи. Не съм се самоограбила сама, за да ми казват, че сама съм си причинила дереджето. Целият народ беше ограбен. И всеки се спасява сам както намери за добре – по простичката причина, че “Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. И то поради некадърна или липсваща социална политика на управляващите. А уж в управляващата коалиция присъства и най-социалната партия…

Нали не искате да кажете, че избираните депутати, министри и всякакви други в управленченският апарат са там само и единствено за да крадат, а аз нямам право да бъда недоволна и видиш ли колко съм лоша, че искам сметката. Аз съм редовен гласоподавател и още по-редовен данъкоплатец и силно ме интересува къде и за какво отиват парите ми в тази държава. Искам да виждам министри, които карат велосипеди или ходят пеш, а не в лъскави лимузини. Искам да не виждам цигански гета, нито деца просяци по улиците, нито бившите ми учителки да свирят наивни песнички на акорден в зимните вечери на тротоара и т.н.

Моят случай е конкретен, но не съм само аз, а още 5 000 българи в Либия в момента. 5 000 конкретни случая! А тук в България колко конкретни случая има? Цели квартали без детски градини или детски ясли, цели села без канализации, хора без работа, без доходи. Не, приятели, социалните проблеми в държавата ни не са само проблем на Ружа, а на всеки отделен човек в нея и той е толкова важен и значим колкото теб и мен. И всички заедно сме този български народ.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s