А Тодор Колев го обича(х)ме…

Новината преди време, че Г.Първанов бил Гоце не изненада никой. Не мога да си представя, че някой е бил… разочарован, защото за да е възможно, преди това трябва да е бил… очарован. Но банални и скучни хора като Гоце не могат никого да очароват. Че Коритаров бил ченге също не ме изненада: има си нещо ченгесарско в тоя човек, усещано и преди. Но информацията, че актьорът Тодор Колев – обичан от толкова много хора! – е бил сътрудник на ДС, не може да остави безразличен никой човек. Независимо от това какво твърдят някои. Лично аз съм обзет от крайно амбивалентни чувства и някак ми е доста неуютно: чувствам се като човек, който е загубил нещо свидно или скъпо. Да кажа че съм разочарован от този човек няма да е съвсем верно. Да кажа обаче, че фактът за сътрудничеството му с ДС няма да ми повлияе, също няма да е истина. Ето че съзнанието ми се оказа в някакъв доста странен капан, от който трябва да намеря изход.

220px-todorkolev01.jpg

Някога с неописуем възторг посрещнахме идването на свободата и демокрацията. Т.Колев беше един от символите на онова знаменателно време. Той беше личност, която с цялото си същество излъчваше пълно неприемане на абсурдите на комунизма. И с филмите, в които участваше – някои от тях, впрочем, и забранявани! – и с песните, и с гражданската му позиция. Дори народът в онова време беше склонен и да митологизира този човек. Например говореше се, че той бил казал, че у нас има трима Тодоровци, на които всички се смеят от душа: Тодор Живков, Тодор Козаров и Тодор Колев. И за тия си думи бил понесъл немилостта на иначе прекалено смешния ни диктатор. Избрахме го още на първите избори за депутат във Великото народно събрание. Спомням си само едно негово изказване на трибуната. Не помня обаче какво точно каза и по какъв въпрос беше взел думата, ала си спомням чувството на удовлетворение че този така талантлив човек е на страната на демократите. В сравнение примерно с кресльото Георги Марков Тодор Колев излъчваше съвсем други внушения. Оня още тогава си беше неприятен и го търпяхме от немай-къде. А Тодор Колев го обичахме…

todor-kolev1.jpg

Е, в годините по-късно преживяхме много и най-различни разочарования. Изпитвахме покруса от пораженията, много издевателства и предателства изтърпяхме. Тодор Колев по едно време замина в Канада, и „другарите“ не пропуснаха случая да се подиграят: „Ето, виждате ли какви са вашите лидери-демократи: цялата им борба била да се уредят с топло местенце!“. Т.Колев обаче – шило в торба може ли да стои?! – се върна скоро и почна онова чудно предаване „Как ще ги стигнем… американците?“. Спомняте ли си прекрасното и топло настроение, което излъчваше неговото шоу? С трепет и с нетърпение го чакахме, защото това наистина беше нещо невиждано, феноменално! Талантът на големия актьор тук получи своята цялостна и пълноценна изява. Истинско пиршество за душата беше това шоу. После обаче го спряха, Слави го окраде и така опростачи идеята му, че днес нормалните хора само с погнуса могат да гледат тъпото му шоу.

И ето, мислех си, че Т.Колев пак е в… немилост. Наскоро слушах някакво негово интервю, в което намекна, че е бил окраден от арогантни хора: намекът сочеше към Слави. Много пъти съм заявявал, че страшно съжалявам, че Т.Колев не се показва на екрана, че е елиминиран откъм изяви, или пък че един вид е остарял и сам се е отказал от всичко. За да стигне дотам само и просто да е лице на… Вайс-профил. Какъв жалък край за такъв талантлив човек…

Знаете ли, ето тук ми се струва че е възловият момент. Ченгетата като него, агентите на ДС, са все на върха: или водят държавата, или са лица на властнически институции, или пък са супербогати „бизнесмени“ и мутри! Що пък Тодор Колев като е бил един от тях, не се уреди, що поне един собствен театър не си създаде бе?! Не знам, не съм чул да е станал баснословно богат, да е станал мутра, а ето, оказва се, че бил… ченге. За ченгета подобава да са мутри и свръхбогати, а какво е сега Т.Колев? Това нещо не може да го асимилира съзнанието ми и затова ми се иска да го разнищя още малко.

1b2e4f3ae605a2ef712f7e3eb4c54f110or.jpg

Т.Колев не е мутра или пък е доста… своеобразна мутра. Изглежда е бил и доста своеобразно ченге, и то с крайно особен характер: сигурен съм в това. Защото талантливите хора са наистина и освободени, и не могат да се турят в калъп, и също се държат винаги крайно странно. Имам чувството, че Т.Колев е бил такова своеобразно ченге, че в един момент дори самата всемогъща ДС е съжалила, че си е сложила такъв таралеж в гащите. Талантливият човек винаги е таралеж в гащите на всяка власт, а Т.Колев е безспорно много талантлив. И духовит, и умен, и остроумен. Такъв човек не може да прави подлости: казвам го това с пълна отговорност и съзнание какво казвам. И по тази причина съм склонен да издигна хипотезата, че не ДС е използвала Т.Колев, а Т.Колев е използвал ДС. Ще кажа какво имам предвид.

Т.Колев е от Шумен. Изглежда е със съвсем обикновен произход. Едва ли шуменско момче като него е имало навремето нужните протекции за да „пробие“, за да се изяви даже. Едва ли артист без нужните протекции, без нечие… „рамо“, пък дори и много талантлив, може да стане току-така звезда. Всеки, който познава характера на онази система, преизпълнена с органична непоносимост към личностите и талантите, ще признае правотата ми. А Т.Колев, както подобава за таланта, е бил непреклонен в стремежа си да се изяви и да успее. Точно такива млади хора са били крайно нужни на ДС. Аз не знам кога точно е бил вербуван Т.Колев. И не ми се иска сега да проверявам това. Аз просто разсъждавам по различните хипотези. Тази е първата: ако Т.Колев е бил вербуван млад, то това е било само и единствено с идеята да използва ДС, та да успее в кариерата си. Да използва ДС като асансьор към върха. Аз лично съм склонен да разбера и да оправдая такова поведение. Особено за талантливи хора, които иначе в онази ужасна система нямат никакъв шанс. И особено пък за хора, които органически не понасят и са неспособни да правят подлости и мръсотии. Т.Колев ако е станал сътрудник по такива причини това значи, че години наред е играл доста опасна игра с ДС, за което не бива да бъде укоряван, а дори трябва да бъде възхваляван. Той успя, той постигна целта си, а целта му е така възвишена, че си заслужава всички средства, дори и това. Ако на игричките на Т.Колев с ДС и на нейната протекция спрямо него дължим превъзходните му филми, тогава наистина той трябва да бъде оправдан по всички линии: целта му е била съвсем благородна и възвишена даже.

orig_186853_bg.jpg

Другият вариант е: Т.Колев е вербуван доста по-късно, когато е бил вече звезда. Пита се: защо се е съгласил? Аз си мисля, че ДС е намерила сгоден момент и го е изнудила. Човек като Т.Колев няма как да не е имал прегрешения. Включително и… идеологически. Нищо чудно да е казал наистина ония приказки за тримата Тодоровци. И да ги е казвал открито и публично. Тогава се е намесила, няма как, самата ДС. И са го поставили пред избора: или затвор, или… сътрудничество. Своеволия като неговите системата тогава съвсем не търпеше. Като нищо щяха да го унищожат. Или поне ще го тикнат в най-дълбоката провинция и в най-нещастния театър да гние посмъртно. Т.Колев е бил поставен в ситуация на жесток морален избор. Поставете се на негово място, съветът ми е към ония, които са готови да го съдят. Да загуби всичко, да загуби и шансовете си за изява – или да запази всичко, и то постигнато с толкова труд, и дори да го преумножи: защото когато всемогъщата ДС застане зад теб, перспективите ти са огромни. Вижте го некадърника Гоце: президент даже стана. И Т.Колев е приел. За да си прави своите игрички с ДС. Те са му казали: ще си останеш какъвто си, свободолюбив, своеволен, особен, само дето ще трябва „да снасяш“ чат-пат информация. Той е казал ОК, защото за свободата си талантливият човек е готов на всичко. ДС в ония години е давала максималната свобода на сътрудниците си. Могъл си дори да бъдеш… дисидент, стига да си от ДС. Могъл си дори да плюеш най-открито по Т.Живков. Т.Колев е правил точно това, което и сърцето му е искало: съблазънта е голяма. Истинска свобода е това, не е малко нещо, не е и шега!

Да, знам, иде въпросът: дали в доносите си, които няма как да не е правил, е писал неща за конкретни хора, които в резултат са пострадали? Това не знам, това знае само той. И досието му го знае: едва ли са го обичали така силно шефовете в ДС, та да са прочистили досието му. Аз обаче като психолог мога да издигна само едно допускане, на което обаче вярвам непоклатимо: талантливите и одухотворени хора – а Т.Колев е точно такъв! – подлеци и мръсници не могат да бъдат. Той е така остроумен, че си представям какви смешни доклади е писал на ДС – и как е опъвал нервите на офицерите си. Нищо чудно – ако тези доклади съществуват! – издаването им като книга да предизвика истинска литературна сензация. Защото таланти като него ръсят бисери постоянно и навсякъде. Включително и на… свинете, имам предвид тези от ДС. Спомнете си как гениално Т.Колев импровизираше в шоуто си. Затова аз смятам, че неговите доклади до ДС в същата степен са духовити и гениални – и безкрайно смешни. Дали някой ще дръзне да ги издаде като книга, та да им се порадваме?! И дали самият Т.Колев няма да пожелае това!?

Наистина аз пиша това сега, но особено ме интересува реакцията на самия Т.Колев след като се оказа, че той е бил сътрудник на ДС. Само той може да опровергае или потвърди моите тези. Аз лично, признавам си, съм доста пристрастен към него – и го уважавам безкрайно. Може би точно поради тази причина написах това: за да успокоя собствената си съвест? Знам ли, сигурно е така. Дано обаче не е само затова. Дано има и истина в това, което написах. Защото не ми се иска да загубим този така талантлив и заслужил за българското изкуство човек. Нямаме толкова много таланти като него та да ги унищожаваме така лесно…

Написах горното и по още една причина. Заради нашия така подъл български характер го написах. Ние сме такива гадняри, че място не можем да си намерим, когато виждаме, че някой почне да си пробива път нагоре, към успеха. Завистливи сме до лудост, бесовска завист е нашето. Все търсим начин да го бутнем възхождащия надолу, към провала. А пък когато някой тръгне да пада от високо място, тогава цялата нация притихва в захлас и в неописуемо наслаждение: ето, Т.Колев пада, малеее, какъв кеф!!! Пълното мълчание и лицемерните възгласи тук-там по вестниците (в смисъл: „Как е възможно туй неописуемо щастие: да се насладим на провала на самия Т.Колев!“) са доказателство за верността на тези мои констатации.

И понеже еднакво силно се отвращавам от тази наша прословута завистлива национална психология – която се радва на падането на някой отвисоко също толкова, колкото скърби когато някой се издига – затова и написах тази моя статия за моя любимец Т.Колев. Чиято трагедия тия дни я преживявам като своя собствена. И за да не ми се пръсне кървящото сърце, затова се принудих да напиша тия думи; като ги написах, ми олекна малко…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s