От всичко по две: и два национални празника си имаме даже
Да, единият е 3 март, тогава празнуват всички русофили. Преди честваха 9-ти септември, сега минаха на 3 март: все някой ги бил „освобождавал“ тия бе?! А пък днес, на 6 септември, празнуваме само… българофилите. Защото на русофилите някак си им иде нанагорно да празнуват тоя празник: Русия не само че е била против Съединението, ами и е подскокоросала Сърбия да ни нападне в гръб, та да ни забие ножа изотзад, и едвам сме се спасили. „Братушките“ ни си обичат Сърбия, пък тях само ги обичат нашите кухоглави русофили, вдъхновени в чувствата си най-вече от руски пари де, туй си е известно всекиму.
Та тъй, братя българолюбци, честит да ни е нашият единствен и истински национален празник: защото на този ден е бил най-големият подем на нашия национален дух и доблест. Против „освободителката“ сме си довели до успех нашето велико национално дело и сме провалили плановете й да ни прави „Задунайская губерния“.
Ето затова 6 септември наистина си е нашият единствен национален празник. Да ни е честит и да не забравяме никога уроците му – щото, известно е, ний сме си късопаметни, помним от ден до пладне…
Учебният блог на философа Ангел Грънчаров 
