Възхвала на ченгетата: да убием мръсниците с мълчание

септември 12, 2007

По-долу е рецензия на германския филм „Животът на другите“, написана от един последовател на „помирителя“ Симеон – да, представете си, имало и такива още! – който е твърд привърженик на тезата на своя кумир: за миналото трябва да се мълчи. Мълчанието било оздравяващо и пречистващо, не говоренето. Аз мисля иначе и по тази причина се счепкахме. Разбира се, няма лошо да се спори, напротив, длъжни сме да спорим и да разговаряме. Ето неговата „рецензия“ на филма, който стана повод да се ожесточи нашата дискусия за Държавна сигурност:

Във всяко интелигентно и цивилизовано общество, секретните служби, занимаващи се с разузнаване и контраразузнаване, носят особеният ореол на висок дух, патриотизъм и морал. И има защо да е така – тези герои, в много случаи завинаги оставащи “зад сцената на действията”, рискуват живота си в името на родина и идеал. Техният труд е много неблагодарен, в много случаи неразбран от мнозинството. Често те са обект на преследване както от тези, срещу които работят, така и от свои, а в същото време никога не получават заслуженото за добре свършената работа. И въпреки това, те са там, на своя високо патриотичен пост, рискуващи живот и здраве в служба на родината.

Този филм е една драматична история за секретните служби на комунистическото време – за техните повелители, задачи, начин на действие, и за човешките драми, които те с дествията си са създавали. Няма да навлизам в досадно описание на плота, но с две думи, той в никакъв случай не се върти около “осъзналият се полицай” – твърде повърхностно и едномерно е да се разсъждава така!

След всичко това, ако трябва да погледнем на служби като КГБ, ЩАЗИ, родното ДС и пр., по начина, по който са направили създателите на филма, ще открием друг свят. През десетките години на “желязната завеса” за всички по света – и за западните страни, и за “комунистическият блок” е било ясно, че преподреждане на Европа е било изключено. Поддържането на такива служби от страна на бившите комунистичеки режими е било с една единствена цел – тотално подтисничество на собственият народ, с едничката цел властимащите да бъдат щастливи и безгрижни. За изпълнението на тази цел са подбирани средства, които всяват ужас. Във филма истинските ужаси наистина са премълчани, или заместени с по-меки, но не по-малко отвратителни похвати, предназначени да пречупят, да унищожат човешкото в нещастника, попаднал в лапите на тези служби. Но не мисля, че от това филма е загубил – нагледали сме се на кръв по филми. Не знам дали сте чували, но между разузнавачите има правило (прочетох го в Музея на Разузнаването във Вашингтон) – каквото и да правиш, не се оставяй да те хванат жив! Какъвто и да си, има методи, които ще те пречупят! Сега пренесете тази действителност върху раменете на най-обикновени хора, неподготвени за подобни издевателства. Е, крайната цел – или физическото унищожение на индивида, или деградирането му до ниво на “информатор” (добре – точната дума трябва да е доносник, но тя наистина не се връзва във филма!), винаги е постигана, без значение през какво ще се премине! Родните секретни служби от онова време са знаели как да действуват!

Да – ДС е изпразнена от съдържание служба. Тя е куха, тъй като не е базирана на обществена нужда, а на личните предрасъдаци на шайка престъпници. И колкото повече говорим за тях, дори с омраза, толкова повече те са горди със себе си. Виж, ако всички млъкнем, те ще умрат – от липса на смисъл за собствена необходимост. Да накараш хора, минали през ноктите им (помнишли в началото на филма онзи младеж – след като се гавриха с него не знам колко време, докараха го до сълзи, и му казаха „искаш ли сега да арестуваме и жена ти“? Ангеле – ти как щеше да постъпиш в тази ситуация?), да преживеят всичко отначало, да се почувстват още по-виновни – не само за тези, които са издали, ами и за това, че днес са живи – имаш ли това морално право? Кой въобще има правото да се разпорежда с хората, каквито и да са те, по такъв начин? Ще кажеш, те са доносничали – съгласен, един процент от тях сами са се натискали да доносничат. Те са наистина гнусни. Само че те първи ще се наредят на опашката на „истерзаните“, и никой не може да докаже, че те са лекета!

Паралелно с това са проследени живота и страданията на невинни хора, които по стечение на обстоятелствата са станали обект на “разработка” на службите, тяхната лична драма да продадат най-святото – любимия, собствената чест, душата си, изправни пред лицето на ужасяваща съдба… Някои от тези хора не са преживели унижението, и са посегнали на собствения си живот, но не всеки има храбростта и гордостта да го стори – дали непременно трябва да заклеймяваме тези нещастни души за това, че не са успяли да устоят на нещо, на което нито едно живо същество не е в състояние да устои?

Да, факт е, че тези секретни служби са имали и някакъв микроскопичен процент полезност – за някое тук-там разкрито чисто криминално престъпление, вредителство и пр. Тук искам да отворя скоба – с действията си срещу турското население на България комунистическата власт през 80-те създаде предпоставки за въоръжен отпор. Турците, според мен имаха правото на това. Само че жертви на този отпор можеха да станат децата ми, жена ми… Може би, едновремешната ДС е спасила и моя собствен живот?! Мразя ги, но как да реагирам при такава ситуация? Може би за това във филма се говори за секретното ченге, което се просълзява и “променя сърцето си” от красиво класическо произведение за пиано. Не познавам (или си мисля, че непознавам – в тези неща не мога да съм сигурен!) бивши ченгета, но в представите ми не мога да нарисувам такава картина. Но пък на финала на филма – в днешно време, съзнавайки че унищожителят на твоето щастие е спасител на твоя живот, какво трябва да му кажеш? И, трябва ли въобще да говориш за него, или с него? Може би, просто да се обърнеш, и продължиш остатъка от живота си, оставяйки него сам на собствената му съвест, е по-правилно?

А накрая на филма, досие имаха и Криста-Мария, и Драйман, и дори ченгето! С какво прави слагаш равенство между тези три случая? Драйман прочете в досието си, че Криста-Мария е доносничала срещу него – така ли беше? Какво пише в „картончето“ на оня нещастен младеж от началото на филма? „Издаде едикогоси“. ДС не се вълнува да обясни как се е добрала до информацията – това не ги интересува, интересува ги само кого още да бастисат. Отвори в днешно време досиетата, и ще получиш такава картина, че Салвадор Дали ще ти изглежда като илюстровчик на детски книжки… И куриозното е, че ще си на светлинни години от истината, разполагайки с досиетата (нека приемем, че в тях в момента съществува някаква истина, в което аз лично не съм убеден!).

Нейсе! Аз малко се афектирах – извинявай. Мисля, все пак, че заслужавам право на отговор.

Аз лично намирам филма за много силен. (Прилага дълъг списък с награди, между които и „Оскар“ за най-добър чужд филм.)

Реклама

Written by aigy Публикувано в Вл.Янакиев, Дискусия, Истината, История