Възхвала на ченгетата: да убием мръсниците с мълчание

По-долу е рецензия на германския филм „Животът на другите“, написана от един последовател на „помирителя“ Симеон – да, представете си, имало и такива още! – който е твърд привърженик на тезата на своя кумир: за миналото трябва да се мълчи. Мълчанието било оздравяващо и пречистващо, не говоренето. Аз мисля иначе и по тази причина се счепкахме. Разбира се, няма лошо да се спори, напротив, длъжни сме да спорим и да разговаряме. Ето неговата „рецензия“ на филма, който стана повод да се ожесточи нашата дискусия за Държавна сигурност:

img.jpeg

Във всяко интелигентно и цивилизовано общество, секретните служби, занимаващи се с разузнаване и контраразузнаване, носят особеният ореол на висок дух, патриотизъм и морал. И има защо да е така – тези герои, в много случаи завинаги оставащи “зад сцената на действията”, рискуват живота си в името на родина и идеал. Техният труд е много неблагодарен, в много случаи неразбран от мнозинството. Често те са обект на преследване както от тези, срещу които работят, така и от свои, а в същото време никога не получават заслуженото за добре свършената работа. И въпреки това, те са там, на своя високо патриотичен пост, рискуващи живот и здраве в служба на родината.

Този филм е една драматична история за секретните служби на комунистическото време – за техните повелители, задачи, начин на действие, и за човешките драми, които те с дествията си са създавали. Няма да навлизам в досадно описание на плота, но с две думи, той в никакъв случай не се върти около “осъзналият се полицай” – твърде повърхностно и едномерно е да се разсъждава така!

След всичко това, ако трябва да погледнем на служби като КГБ, ЩАЗИ, родното ДС и пр., по начина, по който са направили създателите на филма, ще открием друг свят. През десетките години на “желязната завеса” за всички по света – и за западните страни, и за “комунистическият блок” е било ясно, че преподреждане на Европа е било изключено. Поддържането на такива служби от страна на бившите комунистичеки режими е било с една единствена цел – тотално подтисничество на собственият народ, с едничката цел властимащите да бъдат щастливи и безгрижни. За изпълнението на тази цел са подбирани средства, които всяват ужас. Във филма истинските ужаси наистина са премълчани, или заместени с по-меки, но не по-малко отвратителни похвати, предназначени да пречупят, да унищожат човешкото в нещастника, попаднал в лапите на тези служби. Но не мисля, че от това филма е загубил – нагледали сме се на кръв по филми. Не знам дали сте чували, но между разузнавачите има правило (прочетох го в Музея на Разузнаването във Вашингтон) – каквото и да правиш, не се оставяй да те хванат жив! Какъвто и да си, има методи, които ще те пречупят! Сега пренесете тази действителност върху раменете на най-обикновени хора, неподготвени за подобни издевателства. Е, крайната цел – или физическото унищожение на индивида, или деградирането му до ниво на “информатор” (добре – точната дума трябва да е доносник, но тя наистина не се връзва във филма!), винаги е постигана, без значение през какво ще се премине! Родните секретни служби от онова време са знаели как да действуват!

Да – ДС е изпразнена от съдържание служба. Тя е куха, тъй като не е базирана на обществена нужда, а на личните предрасъдаци на шайка престъпници. И колкото повече говорим за тях, дори с омраза, толкова повече те са горди със себе си. Виж, ако всички млъкнем, те ще умрат – от липса на смисъл за собствена необходимост. Да накараш хора, минали през ноктите им (помнишли в началото на филма онзи младеж – след като се гавриха с него не знам колко време, докараха го до сълзи, и му казаха „искаш ли сега да арестуваме и жена ти“? Ангеле – ти как щеше да постъпиш в тази ситуация?), да преживеят всичко отначало, да се почувстват още по-виновни – не само за тези, които са издали, ами и за това, че днес са живи – имаш ли това морално право? Кой въобще има правото да се разпорежда с хората, каквито и да са те, по такъв начин? Ще кажеш, те са доносничали – съгласен, един процент от тях сами са се натискали да доносничат. Те са наистина гнусни. Само че те първи ще се наредят на опашката на „истерзаните“, и никой не може да докаже, че те са лекета!

Паралелно с това са проследени живота и страданията на невинни хора, които по стечение на обстоятелствата са станали обект на “разработка” на службите, тяхната лична драма да продадат най-святото – любимия, собствената чест, душата си, изправни пред лицето на ужасяваща съдба… Някои от тези хора не са преживели унижението, и са посегнали на собствения си живот, но не всеки има храбростта и гордостта да го стори – дали непременно трябва да заклеймяваме тези нещастни души за това, че не са успяли да устоят на нещо, на което нито едно живо същество не е в състояние да устои?

Да, факт е, че тези секретни служби са имали и някакъв микроскопичен процент полезност – за някое тук-там разкрито чисто криминално престъпление, вредителство и пр. Тук искам да отворя скоба – с действията си срещу турското население на България комунистическата власт през 80-те създаде предпоставки за въоръжен отпор. Турците, според мен имаха правото на това. Само че жертви на този отпор можеха да станат децата ми, жена ми… Може би, едновремешната ДС е спасила и моя собствен живот?! Мразя ги, но как да реагирам при такава ситуация? Може би за това във филма се говори за секретното ченге, което се просълзява и “променя сърцето си” от красиво класическо произведение за пиано. Не познавам (или си мисля, че непознавам – в тези неща не мога да съм сигурен!) бивши ченгета, но в представите ми не мога да нарисувам такава картина. Но пък на финала на филма – в днешно време, съзнавайки че унищожителят на твоето щастие е спасител на твоя живот, какво трябва да му кажеш? И, трябва ли въобще да говориш за него, или с него? Може би, просто да се обърнеш, и продължиш остатъка от живота си, оставяйки него сам на собствената му съвест, е по-правилно?

А накрая на филма, досие имаха и Криста-Мария, и Драйман, и дори ченгето! С какво прави слагаш равенство между тези три случая? Драйман прочете в досието си, че Криста-Мария е доносничала срещу него – така ли беше? Какво пише в „картончето“ на оня нещастен младеж от началото на филма? „Издаде едикогоси“. ДС не се вълнува да обясни как се е добрала до информацията – това не ги интересува, интересува ги само кого още да бастисат. Отвори в днешно време досиетата, и ще получиш такава картина, че Салвадор Дали ще ти изглежда като илюстровчик на детски книжки… И куриозното е, че ще си на светлинни години от истината, разполагайки с досиетата (нека приемем, че в тях в момента съществува някаква истина, в което аз лично не съм убеден!).

Нейсе! Аз малко се афектирах – извинявай. Мисля, все пак, че заслужавам право на отговор.

Аз лично намирам филма за много силен. (Прилага дълъг списък с награди, между които и „Оскар“ за най-добър чужд филм.)

Advertisements

5 comments

  1. vladi57

    Не го бях написал точно така, но до голяма степен е вярно. Ето ви и списъка с награди:

    Awards and Nominations

    * 2007 Academy Awards
    o Best Foreign Language Film winner
    * 2007 Golden Globe Awards
    o Best Foreign Language Film Nomination
    * Independent Spirit Awards 2007
    o Best Foreign Language Film
    * International Film Festival Rotterdam 2007 audience award[6]
    * Los Angeles Film Critics Association Awards 2006
    o Best Foreign-Language Film
    * European Film Awards 2006
    o Best Film
    o Best Actor: Ulrich Mühe
    o Best Screenwriter: Florian Henckel von Donnersmarck
    * German Film Awards 2006
    o Best Film
    o Best Actor
    o Best Supporting Actor
    o Best Director
    o Best Cinematography
    o Best Production Design
    o Best Screenplay
    * Palm Springs International Film Festival 2007 Audience Choice Award
    * Vancouver International Film Festival 2006 People’s Choice Award
    * Montreal Festival du Nouveau Cinéma 2006 People’s Choice Award
    * London Film Festival 2006 Satyajit Ray Award
    * Zagreb Film Festival 2006
    o Best Film
    o Audience Award
    * Copenhagen International Film Festival 2006
    o Best Male Actor
    o Audience Award
    * Seville Film Festival 2006 Silver Giraldillo
    * Locarno International Film Festival 2006 Audience Award
    * Warsaw International Film Festival 2006 Audience Award
    * Bavarian Film Awards 2005
    o Best Actor: Ulrich Mühe
    o Best Newcomer Director: Florian Henckel von Donnersmarck
    o Best Screenplay: Florian Henckel von Donnersmarck
    o VGF Producer Prize: Wiedemann & Berg

  2. Ружа

    Да убием мръсниците с мълчание ли?
    Че досега не мълчахме ли,бе Ачо?Че
    мене ме заболяха зъбите да си стискам устата,бе приятелю!Баба и дядо мълчаха,татко и майка мълчаха,аз мърморех и сега какво?Пак да ги убием с мълчание,пък те както искат,така ли?
    Не с мълчание,а с разобличаване!!!Нели за това трябва да се отварят досиетата,за да знаем кой кой е,какъв е и как е работил за държавата.Защото ние сме работили за себе си,пък те видиш ли какви юнаци работели за нас.Бе,тяхната мамица,че ги и хрантутихме,че ни лъгаха и крадоха, и накрая те работили за държавата,пък ние,останалите живи сме бъхтали за кефа си!?Бая народ изпомря,и сега ние живите трябва и да сме им признателни!?Стига,бе,нали се шегуваш!
    „Мълчанието на агнетата“ не е български филм и такъв вариант няма!!!Може да сме овце,ама барем да блеем,бе:)

  3. Стефан

    Приятели,
    ако все още някой се интересува за част от нашата човешка история под „зоркото“ око на ДС нека прочете великолепната книга на Веселин Бранков „Следеният човек“. Тя няма наградите на филма, но мисля че могат да и се дадат.

  4. Ружа

    Гледах филм по БНТ с представянето на книгата и автора.Чудесен стил и изказ.Трябва да се прочете,за да проумеят младите колко е важно да се отворят досиетата.Те дори не могат да си представят,че може да бъде изключен от университета за запалена свещ в църква.Да бъдеш отлъчен и анатемосан по комунистически и край с кариерата и живота ти тръгва в друга посока.И не само това,какво мачкане и унижение от невидима ръка,която те направлява задължително надолу,а колко често и към смъртта.
    За себе си не знам дали имам досие,но искам да знам,както и за родителите си.
    Не съм водена от лични съображения,а заради паметта на ония,които са били пребивани като животни с тояги,камъни,с бичове и … хвърляни на свинете.Истината трябва да се знае, иначе каква история ще напишат историците без фактите?
    Иначе тройка историци,слагат кръст на миналото за половин час и творят нова история.Ачо,не се сърди,братко,а се замисли,защото това е също толкова срамен факт,който ако се случеше с друг някой кандидат- блога ти щеше да е залят от истината.Досиетата трябва да се отварят.Който иска да чете,който не иска да не чете,но трябва да има тази възможност.И НИКАКВО МЪЛЧАНИЕ!Комай още една поговорка е за преосмисляне“В къщата на обесения не се говори за въже“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s