Жесток екзистенциален проблем: излишен си защото си… нормален

Вчера срещнах една моя позната, която по професия е начална учителка. Отдавна не се бяхме срещали, та седнахме да пием по едно кафе. Жената – тя е около 35 годишна – ми изплака мъката си: вече пет години не може да си намери работа, не упражнява професията си. Крайно дефицитни били тия работни места, децата били намалели, директорите били корумпирани и без подкуп хептен не назначавали. Тази жена със сълзи на очи ми разказа тия неочаквани за мен неща: винаги съм си мислел, че за учителки у нас има в излишък от работни места, понеже професията им е съвсем непривлекателна.

Тя обаче обичала професията си, много й липсвали децата. Била излязла да се разходи в този първи учебен ден, понеже не издържала вече: ето, за шести път за нея няма първи учебен ден на нова учебна година. Това наистина е трагедия ако можете да го усетите. Много ми стана мъчно за нея, опитах се да й вдъхна малко надежда, но май не успях. Защото почнах да разсъждавам пред нея ето за това.

Големи изроди са тия, дето у нас ги слагат за директори. Нямам думи направо – ако животът изобщо ви е сблъсквал с този (не)човешки тип схващате какво имам предвид. Няма как да не ви е сблъсвал обаче: било като ученици, било като родители сте ги срещали и сигурно имате представа за какво говоря. Рядкост е сред директорите да има човек с по-модерни и освободени разбирания. А иначе мнозинството са страшно комплексирани, прости, тъпи, нетърпими в ограничеността си „дървени философи“. Които тормозят всички: и учителите най-вече, и децата, и родителите им даже. Създават със самото си присъствие из училищата една напрегната, изкуствена, нервозна, крайно неприятна атмосфера. На която именно се дължат неприятните емоции спрямо родното училище у всички нас.

Та на тази женица аз й разказах за тия темерути и цербери директори, дето кой знае защо чиновниците от МОН много ги харесват и ги държат за управляващи нашите училища. А сега ми кажете как си представяте: какви учители ще взима и назначава един такъв директор? Ами ясно какви: като него самия, разбира се, именно тъпи, ограничени, зли, прости, комплексирани, болни в ограничеността и в непълноценността си. Исках да успокоя моята позната като й развих тази мисъл, ала тя май съвсем се отчая: защото тя всъщност е крайно човечна, нежна, женствена, излъчва кротост, сърдечност, мила е, такава именно, каквато особено би допаднала на малките ангелчета – учениците от първи до четвърти клас. Обаче как точно нея идиотът-директор да я вземе на работа, казах, той няма как да не избира за учителки точно такова като него: все такива тъпи, прости, зли, нещастни, изкукуригали като него и пр. Ето защо кажи-речи всички като чуят училище, го асоциират било с казарма, било със затвор, било най-вече с лудница: защото благодарение на идиотите-директори нашите училища така често са едни перфектни лудници, дето мъчат и се издевателстват над децата ни…

Онази женица май се уплаши от думите ми, допи си бързо кафето и си тръгна съвсем отчаяна. Направих гаф като й казах това. Дано обаче попадне някой ден – ако има късмет – и на нормален директор или директорка, който да я оцени и да я вземе на работа. Да, тя не е нито проста, нито тъпа, нито зла, нито ощетена, напротив, красива е. Затова злобарките-грознички-директорки не я вземат на работа. До нея лъсва тяхната собствена нещастност и ощетеност. Истинска трагедия е обаче това години наред да си лишен от правото да упражняваш професията си. И то само защото си… нормален! И човечен! Но какво се чудя: у нас всичко е наопаки и всичко е все така абсурдно…

Advertisements

5 comments

  1. ssk

    През живота си съм се сблъсквал по отблизо с 5 директори. Ще направя една малко оценка за тях, за да поомекотя думите Ви.
    Първият дирекотр, който срещнах беше всъщност директорка. Отговаряше за втората сграда на училището , ми където учеха от 1 до 4 клас. Много обичаше умните деца. Колкото мога я помня осмихната, весела, един познат на всички манталитет на доста едра жена, с отворено сърце. Често като ме срещнеше по коридорите ме прегръщаше, не че ми беше много приятно, но съм я запомнил „положителното“ (тук не знам какво точно да пиша – аура, излъчване, незнам) около нея.
    Вторият директор беше простоват човек, отраснал на село. Учител по физкултура. Всяваше респект, всички си мислеха, че бие, детски приказки. Ходил съм при него за разни детски провинения, беше смръщен, но със съгурност не съм чул конкретен случай да е посегнал на дете… След като заминах се пенсионира. Беше също заместник директор.
    Директорът на старото ми даскало, беше от типа тихи, делови хора. Историк, мирен човек, всяваше незаслужен респект, само заради постът му. Приличаше на новият тип политици, как да се изразя, малко по на жаргон ми идва думичката „СУХ“ . Слабичък, строен.
    Сегашната ми заместник директорка, вече в гимназита, я уважявам много. Тази година ми преподава история. Не е от типа учители, която именно една даскалка опредили като такива с комунистически модел на преподаване, да гледа да „набута“ ученика и да му зададе именно въпросът, който не знае. Признавам че не запомних много от историята миналата година, но участвах активно в часовете й и може би ми помогна да разсъждавам, когато не разказваше историята в интересни детайли, мъчейки се именно да ни научи да търсим причината и да си вадим изводи от дадено събитие. Внася страшен респект. Рядко се случва да направи забележка, защото само в нейните часове всички мълчат. Едра жена, сериозна, но някак си заслужава уважението и респекта.
    За директорът ми не мога да кажя много. Има слухове че секретарката му е любовница. Не внася огромен респект. Голям строен мъж, към петдесете.

    От мен толкова. Сигурен съм, че читателите Ви са достатъчно интелегентни да си вадят изводи, аз няма да коментирам. Но ми е интересно какво мислите за факта, че учители не излизат от часове по средата на часа, просто вдигат ръце. Как остояват (лека иронична усмивка) до края, но излизат разплакани. Как постепенно полудяват. Как ги гонят с подписи на родители и ученици… И това в елитно училище, езикова гимназия…

  2. asktisho

    Аз произлизам от учителско семейство, роднините ми са даскали до девето коляно, сред тях има и директори на училища. Живял съм в мизерията, наречена „на една учителска заплата“, споделял съм я с родителите ми като малък. Сега, за щастие, те имат възможност с честен труд да си осигурят достойно съществувание, просто защото си смениха професията и станаха търговци. Обаче, по принцип, аз не вярвам в парадигмата „беден учител“. Има добри и некадърни преподаватели, както и слаби и силни мениджъри сред директорите. Не може да се генеразлизира. На некадърниците никой не им е крив, че нямат какво да ядат. Ако си търсен, знаещ, можещ и утвърден в професията си преподавател, никой не може да ти вземе залъка от устата. Както „гладно русо нема“, така и умен човек не можеш да намериш гладен. истински умен – който мисли за себе си повече, отколкото за другите. Защото дните на колективизма свършиха, за щастие. Та, думата ми беше, че ако преподаването е мисият в живота ти, можеш да живееш достойно и с тази професия. Просто трябва да превъзхождаш останалите, да си най-добрия. Познавам учители, които издаваткниги, сборници, учебни помагал и справочници, дават частни уроци, преподават на хонорар в елитни частни училища. Те работят много, но при капитализма това е право и задължение на всеки. Важното е, че умеят да се справят финансово, и то добре, с работата, която им доставя удоволствие, което пък значи, че са щастливи хора. Пожелавам го на всеки преподавател. И моля ви се, стига сте мрънкали за заплати. Всички работещи българи страдат от ниския си жизнен стандарт, не само вие. Ако не ви отърва пред черната дъска – сменете си професията, ако ли пък държите на всяка цена да сте там, ами просто си поставете за цел да бъдете най-добрите. Това е всичко. Толкова е просто.

  3. Ружа

    Когато регламента е ясен всичко е просто,даже изглежда лесно.
    Обаче,когато са налице закони,които се сменят на всеки няколко месеца,
    подзакончета,заповеди,решения с
    временен характер,привилегии,ограничения и прочие… и най-простото става сложно.А понякога и невъзможно.И в България вече почти 2-г се нагледахме на тази картинка как се приемат закони само за един човек,как се оказват некачествени и след няколко месеца отново промени на парче и т.н.Помисли си само за закона за Топлофикация,с който беше утвърден монополизма на тази фирма,въпреки Конституцията ни.Колко години българският парламент се занимава и то неуспешно само с Топлофикация?Че то не бяха топлинни дружества,то небяха такси мощност,такси тръби,че какво не беше?Докато се стигна до делото за Вальо Топлото,че милиончетата ни били у него,ама в Австрия имат доказателства за корупция,но бг прокуратура не можа да ги намери,сякаш самите милиони не са доказателството за корпция и злоупотреби и то в крупни мащаби!?
    Избирателният закон.Колко пъти беше префасонирван?Веднъж ли,дваж ли?Всеки път предизборно,според ситуацията в страната и прегрупирането на политическите сили.
    Не обвинявай обикновеният човек,който иска само едно-да е жив и здрав, и да работи за себе си,за семейството си и за обществото.
    Виновни са там горе,ония които непрекъснато избираме с надежда,че все ще се пръкне някой между тях с държавническо мислене,с отношение към проблемите на народа си и с желание да ги решава.За тези 20г“преход“ проблемите не се решават,а се трупат и се стоварват със всичката си сила върху главите на обикновените граждани.
    Нелепо е да се стоварва вината върху главата на бедната учителка,която иска просто да работи това,за което е учила и това,което обича.Лесно е да се даде съвет“ смени молива с парцала“,но не винаги с охота раздаваните съвети са полезни.В нейният случай не става дума за нейното собствено физическо оцеляване,а за духовността на един народ.Общество,което загърбва учителите си не е само срам и позор,а и тревожен симптом за бъдещето му.

  4. Ружа

    Ачо,позволявам си да дам съвет към твоята позната,а и към всички,които същият проблем.Дела.Съдебни дела.Нека да осъди държавата за неспазване на европейските закони и норми,които е подписала.Тази държава е длъжна да ги спазва и такива дела вече са факт.Тъжното е,че германец е осъдил бг държава да му изплаща 570евро/месечно за това,че е безработен у нас,и още по-тъжното е,че го научаваме от чуждите медии.

  5. Roujkabg

    Уважаеми Сск,
    нека думите бъдат омекотени,ако това на Вас и другите харесва,но нека не се самозаблуждаваме, че с една или няколко птички пролет ще направим.
    Със всичкото ми уважение към Вас и личностите,които Вие уважавате,
    респективно и аз,заради това,което са и правят,съзнаваме,че това не е достатъчно,нали?
    Защото и ние,и те каквото постигнем е временно и за малко,индивидуално,и не е общовалидна практика,а спорадичен случай.
    За да бъде повсеместно райно наложено като практика трябва промяна на регламента,а той се променя не само от нас самите,а от ния „отгоре“,
    които сме овластили да го сторят.На по-ниско ниво ние се стараем и правим каквото можем,но не можем да направим целият народ щастлив,
    нали?И ето,една жена,която иска да работи като учителка,и при наличие на недостиг на учители тя,се оказва безработна.!?Е,това не е ли един фарс,един парадокс,един двоен стандардарт,с който винаги ни прецакват?
    И аз съм мед.сестра.И аз искам да живея и работя в България,но не ми се удава случай.От 7г се моля за работа в болницата в града ни,и въпреки дефицита на медицински кадри,в бюрото по труда ми казват:
    „Вашата професия ,госпожо,се котира по света.Не можем да Ви регистрираме,защото навсякъде по света се търсят мед.сестри!“
    Какво трябва да направя Аз?
    Да се обеся като излишна за институциите и политиките им,които нямат нищо общо от нуждата на народа ми от мен?
    Какво друго ми остава,освен да се измета от тук и да ида там където не само имат нужда от мен,но и ми плащат достойно,според труда?“
    И после,неразумният Юрод да ме обвинява в родоостъпничество?!
    Не,драги ми Сск,аз от рода си не отстъпвам.Отстъпвам пред невъзможността да бъда редом с рода си,защото същият тоя род нехае за мен,но има хулни думи и липса на капка разум,съпротива,любов към свободата.Този мой род,се опива от омекотените слова,полувинчатите неща и му е през мостчето на рекичката за Мен.
    Омекотени слова!?Ми то си е тъп склапел за хирурга,който върши операцията,а народа е рекъл с „С тъп нож да те колят“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s