Ако искаш сянката да остане зад гърба ти, погледни към Слънцето…

На посещение в Пловдив тия дни е немският авангарден изобретател, специалист и преподавател по „соларни технологии“ г-н Вили Кирхенцайнер от Мюнхен, Германия. Той е поканен от пловдивски бизнесмени, проявяващи интерес към тези екологично чисти нововъведения в енергетиката. Вчера г-н Кирхенцайнер изнесе лекция в елитната пловдивска Професионална гимназия по електротехника и електроника, на която присъствах и аз – и от която съм невероятно силно впечатлен. Искам тук да разкажа какво чух като прибавя и някои мои разсъждения – няма как, наистина чутото необичайно ме развълнува и ме накара да се замисля. Да добавя, че за силното въздействие на думите на лектора имаше голям принос чудесният превод на г-жа Кох.

Темата на лекцията беше обявена като „Възобновяеми източници на енергия“. Г-н Кирхенцайнер е преподавател в сродно професионално училище в Мюнхен и същевременно е водещ експерт в областта на тези технологии. Той започна лекцията си с изтъкването на най-съвременните подходи в обучението на младите хора в Германия. Това, че неговата лекция се проведе по време на 10-я ден на учителската стачка – в която учителите от ПГЕЕ-Пловдив участват на 100%! – има дълбок символичен смисъл: българските учители, независимо от незавидното положение, в което са поставени, в лицето на учителите от ПГЕЕ-Пловдив показват, че имат готовността да бъдат равностойни партньори на европейските си колеги. И не само са готови, ами и от години го правят. Аз и друг път съм писал за тази наистина авангардна и на европейско ниво пловдивска гимназия, примерно в статията за нейния директор: Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието. На лекцията присъстваха всички стачкуващи учители от гимназията и много ученици, които специално бяха дошли да чуят превъзходната лекция на г-н Кирхенцайнер.

Та немският експерт-преподавател започна с тезата, че в днешна Германия в обучението на младите се поставя акцент върху моженето, а не само върху знаенето, върху знанието. Учениците трябва да имат възможността „да пипнат с ръка“ всичко онова, за което учат – и по тази причина непосредствено до ученическите банки в кабинетите се намират местата за практическо усвояване на уменията. И то именно чрез правене на това, което преди това си видял като схема в компютъра или като макет – и за което преподавателят току-що ти е обяснил. Немците все повече залягат на ученето чрез правене, а не чрез четене, тази така ефективна и проста формула на обучението, от която обаче нашите чиновници и управниците ни от МОН са на светлинни години разстояние и едва ли скоро ще могат да я асимилират даже. Германците следват по този път американците, които отдавна прилагат тия толкова ефективни прагматични принципи в обучението. А те са ефективни именно защото са толкова прости: всяко гениално нещо е така просто, подчертаваше много пъти в лекцията си г-н Кирхенцайнер.

Освен това той обърна вниманието на стаилата дъх аудитория и върху това, че особено важно е в процеса на обучението младите хора да получават удоволствие, да им е приятно, да има една съвсем творческа атмосфера на търсене, изследване, правене и пр. И то често дори под формата на игра, на най-непринудени, спонтанни и свободни младежки инициативи. Ето когато учат примерно за това що е енергия, им се дава възможността всеки ученик даже да почувства с какво е това енергия. Защото немските педагози добре знаят принципа, че едва на основата на лично преживяното ученикът ще разбере даденото знание завинаги. Как става това ли? Ами примерно на учениците им се предлага чрез специален уред – велогенератор – даже с краката си да усетят какво е това един киловат, а именно като сами произведат енергия, която да причини ефекти, равни на един киловат. Същото е и в компютърните технологии: ако не го пипнеш, ако не го направиш сам, никога няма да усвоиш нещо. И това е навсякъде – било в програмирането, било във всички останали сфери. (И във философията дори вече е така, и аз точно това правя в моите уроци и лекции, това препоръчвам да се прави и в написаните от мен учебни помогала.) Също така на младите хора им се дава възможност сами да си правят дискотеката – като пак с велогенератор сами произвеждат нужната им енергия за тонколоните, китарите, микрофоните. Пропуснах да отбележа, че цялата лекция на немският колега беше илюстрирана с чудесна компютърна презентация с фотоси, схеми, видео и пр. А пък той показваше върху екрана с някаква показалка със светлинен лъч, която аз лично виждах за първи път, но която обаче също е толкова просто нещо, за което обаче не бях се сетил. Той даде също и други примери, да речем за фонтан с моторче, задвижвано с енергия, добивана чрез слънчеви (соларни) модули и съответната установка. При което интересното е, че учениците наблюдават с очите си как когато слънцето се крие зад облак, водата във фонтана лети по-ниско, а когато напече, тя хвърчи все по-високо. И други такива примери даде превъзходният лектор…

Общо взето в Германия отдавна са разбрали, че най-важното е у младите да се насърчават креативните (творческите) способности и умения, като това може да стане чрез подбор на преподаватели, които сами са по-креативни. Също така там добре се знае, че с възрастта креативността наистина намалява, като обаче са засилват други ценни качества на личността, които пък липсват на по-младите преподаватели. На мен като философ и психолог особено силно впечатление ми направи това, че съвременната немска философия на обучението се основа тъкмо на едно най-дълбоко познаване на човешката психика. Или на разбирането, че ценна личност се ражда едва тогава, когато тя от най-ранна възраст е поставена в условия, провокиращи нейната най-свободна и творческа изява. Нещо, за което, впрочем, аз от години пиша в книгите си, ала за което никой не ми е обърнал някакво внимание тук, в България. Да не говорим пък за официалните образователни институции, които даже се опитаха да забранят да се преподава по моите помагала и методи. Но това, че аз виждам родство и потвърждение на моите разбирания в думите на специалисти от европейска величина като г-н Кирхенцайнер само ми показва онова, в което винаги съм бил убеден, а именно, че съм се движил за тия години по правия път…

Прощавайте за отклонението, но бях длъжен да го кажа в контекста на течащата още учителска стачка. Ето, вижте нагледно как ние, българските учители, независимо от това, че сме поставени в толкова унизителни и мизерни условия, въпреки всичко имаме право да се съизмерваме и дори сравняваме със своите европейски колеги. Защото тук, у нас в България тия преподаватели, които сме се развивали и сме имали своите постижения, сме го правили винаги напук на системата, в жестока битка с нея, бидейки принудени да се изявяваме като бунтари и като „донкихотовци“, а не защото тя ни е насърчавала нещо да постигнем. Напротив, постоянно ни е пречила и ни продължава да ни пречи. Нека тия, които сега по време на стачката роптаят спрямо нашите учители, да се позамислят и върху тази страна на тежката ситуация, в която се намираме. Защото често са склонни да обвиняват за това или онова тъкмо учителите, докато трябва да се знае и признае, че те всъщност са най-големи жертви на тази анахронична и абсурдна образователна система, която още си продължава да агонизира пред очите ни. А пък правителството и дори мнозинството в обществото ни все още проявяват престъпно безразличие – като си затварят очите пред най-назрелите потребности на образованието на нашата младеж.

Г-н Кирхенцайнер завърши увода на лекцията си, или уводната си презентация с констатацията, че казаното дотук е относно онова, което може да се нарече „детска градина на бизнеса“ що се касае до соларните технологии по-специално. Защото отначало на обучаваните им се дава възможността все едно да си поиграят със слънчевата светлина и топлина. Та да усетят по-плътно колосалния ресурс, който се крие в енергията на Великото Светило, ако мога да използвам известните начални думи на великия немски философ Фр.Ницше в неговата книга „Тъй рече Заратустра“.

Но, добави г-н Кирхенцайнер, не е достатъчно просто да си играем със Слънцето, а трябва да се научим да го използваме колкото се може по-пълноценно. Затова той и каза африканската поговорка, която аз си позволих да сложа в заглавието на тази статия. И то това да се прави според принципа на така мъдрия немски манталитет: нищо да не се хаби и прахосва. Което, впрочем, е доста различно от разпространения нашенски манталитет – ние всичко похабяваме и прахосваме. И дори и не съзнаваме, че това е съвсем непростимо безразсъдство…

(Следва, очаквайте още поне две статии за крайно интересната и така поучителна лекция на г-н Кирхенцайнер в елитната пловдивска гимназия по електротехника и електроника.)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s