Заедно да напишем историята си такава, каквато я преживяхме

picture17.jpg

Ако всеки разкаже как са се развивали събията в неговия град, село, дом, ум, душа ще се получи най-истинска картина на неотдавнашните събития, които все още не са намерили място в учебниците, а в медиите намираме изкривени образи сякаш ги гледаме през криво огледало. Свидетели сме как се подменят събития, преиначават факти, избутват се хора от центъра на събитията и в цялата провинция плъзнаха като пипала на октопод неизвестни за местните хора лица от софийски партийни централи. И се почнаха “нежната революция” и “плавният преход”, придружени от партокрация, инфлация, деноминация, катастрофи, сеч, пожари, убийства, стачки…

Ангеле, ти си отворен човек към другите и вярвам, че ще дадеш трибуна на всеки, който иска да сподели как са протекли тези процеси там, където е бил той, а ние не сме. Нека заедно наредим пъзела на измамените си надежди. Всеки един от нас по някакъв начин реално участваше в събитията от това недалечно минало, което съпреживяхме. Да напишем историята си такава, каквато я знаем.

Ние просто ще разказваме, а историците нека черпят своите факти, психолозите да правят своите изводи за душевността на народа ни. Писна ми когато казвам истината да ме обвиняват в злоба и да приписват такава и на целият ни народ. Най-скорошен пример е реакцията на хората, които искрено вярваха в невинността на сестрите и чистосърдечно ги подкрепяха по всякакъв възможен начин, а след завръщането им се усетиха употребени. Оказа се, че не е каузата за сестрите, а на сестрите. Но дори и това не е съвсем така, защото тях също ги употребиха. И се намериха лешоядни лекета, които лепнаха етикета на народа ни, че бил злобен, завистлив, дребнав, когато къщите му плуваха до вторият етаж във вода, а върху сестрите се изсипа рога на изобилието.

Същият този добър, наивен и търпелив народ, който е изтърпял какво ли не, когото докараха до степен да не може да търпи сам себе си. Да се отказва доброволно от правото си да живее, работи и твори съдбата си в Родината си, в много случаи да предпочете да се раздели с живота си пред невъзможността да го изживее достойно в нея.

Аз ще разкажа как преживях и видях събитията в 1989 г. в нашият град Велико Търново с единствената претенция, че всичко, което ще напиша е истина и съм го преживяла лично.

(Тази великолепна идея, повече хора – не само аз, но и читателите на блога, всеки, който желае и има какво да каже – да опишем спомените си, преживяванията си, размислите си върху това, което преживяхме в последните 18 години, принадлежи на Ружа Братанова. Изцяло я подкрепям и смятам, че този е пътят, за да постигнем по-цялостно вникване в случилото се с нас самите. Всеки, които опише своите наблюдения и анализи, ще получи трибуна в блога ми, а думите му ще получат подобавящото място в писането на една по-човечна и личностно наситена история на съвременна България. Ще се радвам повече хора да се включат в реализацията на идеята за написване на наша си история на видяното и преживяното от всички нас.)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s