“Употребяват ви по точно същия начин, по който употребиха и нас…”

И аз бях на първия митинг – само че не в София, а в Търново. Нямах свободни дни от дежурства, нито пари за да ида в София, а и единственият си свободен ден за седмицата, именно този, в който беше митингът, прекарах на пазара, където продавах значки и плакати на СДС по 1 лв. Няма да ви обяснявам какъв срам брах, защото аз не съм търговец, а медицинска сестра и се заех доброволно с тази мисия да осигуря средства за местната организация на новосформираното СДС.

На събрание на СДС местните лидери обясняваха, че това е начинът да се осигурят средства за новоизлюпената ни организация и тази работа трябва да се свърши за да се наберат средства в касата, хем да се популяризира синята идея и да се внуши на хората, че няма страшно и трябва да ни подкрепят, да счупят черупките си на страха и т.н. След като продадох стотици значки СДС и плакати с ликовете на Петър Берон и Желю Желев, някой от съгражданите ми ме посъветва да се преместя пред стоматологията, която е на главната улица и от там минават повече хора и шанса да приключа с агитационните материали е по-голям, защото хората след работа се прибираха и минаваха от там.

Какъв срам брах: аз, мед.сестра без пукнат лев в джоба, да продавам значки и плакати аз си знам. Навлякла топлата шуба, синьо-електриков цвят, която не беше купена за целта, а съвсем случайно цвета й съвпадна с идеята. Бях си я купила предната зима, топла, мека за 60лв, половината ми сестринска заплата. Най ме беше срам когато някой съгражданин се обърнеше към мен с “Я, сестро, какво продаваш? Давай тука, то пари за хляб няма, за чушки на пазаря сме тръгнали, ама заради теб и идеята, майната му и без чушки ще минем тая зима, пък като дойде на власт СДС-то ще има и пари, и чушки и край с тия крадливи комунисти…“ И следваше благословия по адрес на партията майка. Кой ли не мина него ден през пазаря, ще речеш че целият град се беше наговорил да пазарува чушки, и всеки втори познат. Де от училище, де от болницата, де от кръчмите, то аз си бях пораснала в Балкантурист и купуват хората значки и плакати, а аз броя левчетата и пиша в графите, значки, плакати, сини панделки, байрачета, леле… Тогаз разбрах, че от мене и счетоводител ставало.

Каквото имаше продадох го и се спускам до клуба на ул.Мармарлийска по най-бързият начин да отчета парите и да се курдисвам някъде да гледам митинга на СДС в София. Вадя аз листа и парите, с описанието на значки, плакати, байрачета, лъвчета, панделки и прочие сини джунджурии и ги типосвам пред някаква ухилена мацка зад едно бюро, която кой знае от къде се появи в онова време, но казаха, че била касиерка от ХЕИ. Млада, късокрака с дебели глезени, изсулен широк таз и тънка талия, изрусена коса и много отворена. Поставям листа с отчета и парите, разпределени и описани по номинал пред нея. Мацето ме гледа широко ухилено, отваря чекмеджето, хваща с две ръце торбичките с железните пари и ги изсипва всички заедно в същото това чекмедже и така, докато свършиха найлоновите торбички. Много умело затвори чекмеджето с едно движение на корема си напред, като в същото време с ръце обра празните найлонови кесийки и листа с описанието на парите и вещите, които бях продала и ги смачка на кълбо и ги китна в един кош в ъгъла зад гърба си. Обърна се към мен и се ухили и каза: ”Няма да правим дребни сметки като комунистите, я. Хайде стига с тия номера. Сега ние не сме на власт”. Смигна ми свойски, грабна някаква чаша за кафе и се измете на някъде…

Стоях като гръмната и не знаех какво да направя, защото това не ми се побираше в ума. Влезе някакъв познат в стаята, пита ме къде ще гледам митинга и ми препоръчва кръчмата-клуб на СДС и се измита. Наоколо хора, всеки нещо с някого говори, всеки зает, спорят, търчат кой накъде, за какво, всички заети. Само в съседната стая бръмчи ксерокс. Извадих смачканият си опис от коша и помолих да ми го ксерокопират. Няма проблем, ксерокопираха ми го даже в няколко броя. Прибрах си ги грижливо и си тръгнах. Вървях по улиците без да знам къде отивам, но краката ми сякаш сами ме отнесоха към някаква кръчма на Самоводската чаршия, където се намирала единствената СДС-рска кръчма на града. Влязох в нея, където зад бара Генчо Генчев, противен тип, комуто по-късно бе пришито прозвището „Демокрацията“ ме покани с думите: ”Влизай и сядай там на оная маса срещу телевизора, че всеки момент митингът започва, а и твоите хора ще дойдат”. Седнах и направо ми се умираше. Нямах пари за едно кафе, цигарите ми бяха само две и трябваше да пуша по една на час, за да ми стигнат до края на предаването. Моите хора от СДС, които наистина пристигнаха, но седнаха на масата зад мен се оказаха Георги Спасов, брадат журналист и мойта познайница, която безотчетно изсипа старателно описваните от мен стотинки и левчета от значки и др. рекламни матерали с инициалите на СДС. Ядоха, пиха, а аз не посмях да помоля за една цигара дори, защото моите вече бяха свършили. По едно време тъкмо да се престраша да си поискам цигара и се обръщам към масата им, а Георги Спасов вече доволно се разпищовил ми казва: ”Вие сте моят главен застъпник за изборите, нали? Днес една колежка ме интервюира и ме пита как съм по женската част и й рекох, че не съм педераст и ми спори! Ха-ха-ха!” До него възпълничкото момиче, с пълни уста и чаша червено вино в ръката се кикотеше и ми вдигна наздравица. Пожелах им наздраве и отново вперих очи в онова развълнувано човешко множество, над чийто глави се развяваха сини байраци и нито телевизора, нито ума ми бяха в състояние да поберат тази огромна човешка маса. Сетих се за ксерокопията и ги тикнах на тяхната маса, за да се подпише мацето, че е получило парите от материалите. Спогледаха се с Георги, а той ме пита кой от двамата искам да ми се подпише. Рекох: ”И двамата. Тя че ги е получила, вие сте свидетел, че съм ги отчела.” Георги Спасов подписа първи със замах и бутна листа към нея, а тя учудена го пита има ли смисъл да подписва, нали уж тези материали са рекламни и не са били за продаване, а за раздаване и аз какво ще правя този подписан от тях лист?

Георги и рече да подписва щом е получила парите, срита я под масата и й каза да не дрънка глупости, защото и виното, и вечерята, и митинга, и хартията с лъвчетата струват пари. Дали защото нямах цигари и пари, или точно това ми помогна в оня момент да си зададох въпроса: ”От къде се пръкнаха толкова много син плат и прътове за знамена? Толкова много сини и бели балони, гълъби? Кой, кога и откъде ги беше доставил? Кой ги е платил? Щурм над телевизията нямаше, режима не беше паднал, а тя предаваше на живо пиянството на един жаден за глътка свобода народ. Докато се прибирах към къщи си припомних разговора с един човек на пазаря, когото не познавах, но ми каза: ”Сестро, аз съм комунист. Бивш служител на МВР. Полковник и нямам причина да се срамувам от това. Срам ме е от това, което се случва сега. Знаеш ли, че това, което вършиш в момента е незаконно? Че това са най-обикновени агитационни и рекламни материали, които не са за продан и някой те употребява цинично, а ти си въобразяваш, че съм аз съм дърт закостенял комунист, когото искаш да смениш с други новоизлюпили се демократи, които нямат нищо общо нито с комунизма, нито с демокрацията. И помни ми думите, тия ще ви разплачат майките и бащите. Ето ти левче за лъвчето, ето ти 50 ст. за байрачето. За нищо не стават, освен за спомен и доказателство за това смутно време, което наричате демокрация, чиито автори дори не сте вие и няма как да знаете, че ви употребяват по същият точно начин, по който употребиха и нас, вашите родители. Някой ден сама ще проумеете това и може би ще си спомните за мен и думите ми.”

Това беше първият полъх на някакво недоверие, което все още не ме глождеше, но заседна някъде дълбоко у мен. Вероятно не съм искала да се разделям с ендорфините, ония хормони на щастието, които те заливат и им се подчиняваш заради удоволствието, което причиняват и чувството за щастие. Защото знаеш че не се случва всеки ден. Нима всички хора толкова много си приличаме в желанието си за щастие, въпреки че знаем неговата мимолетност и преходност. Ала споходи ли те, не ти се иска да се разделяш с него и се оставяш да се носиш на гребена на вълната. А и кой би могъл да остане равнодушен при вида на тази внушителна гледка?! Толкова много хора заедно, не задължително, а спонтанно излезли на улицата, в разбъркани редове манифестират, скадират, докато стигнат до площада, който се оказва тесен за всички…

След известно време на едно от първите събрания на СДС след митинга гръмна скандал с групата на преподавателите от университета за злоупотреби с пари от рекламни материали. Набеденият за неотчетени пари беше художник, доцент, когото всички познавахме като безкрайно честен и почтен човек, който не само че се поболя от стовареният върху му резил, но и беше принуден да напусне пасмината, която го ограби и орезили не без давлението на колегата му скулптор Стефан Комитов, който по онова време беше и баща, и майка на СДС и Подкрепа-та в града. Всичките колеги на Венци събраха отново парите от разпродадените агитационни материали от джобовете си, внесоха ги в касата на СДС и колективно и демонстративно напусканаха новоизлюпената СДС структура на града.

(Автор: Ружа Братанова)

Advertisements

One comment

  1. nname.org

    интересно свидетелство за „смутните времена на прехода“. демокрацията няма как да падне от космоса, и да се установи за 3 месеца, нормално е да се повтаря поведението на партийците. в случая смесено с нашески селски манталитет на тоя Георги Спасов 🙂 в Горна СДС имаше един ярък представител: Сашо Истината 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s