Как се става “черна овца” в иначе така благонравното “блогърско стадо”?

Реших да публикувам и в блога си едно мое интервю, което иначе беше публикувано за първи път тук. Та да го имам под ръка и в архива, за да не се загуби. И също ако някой, който би желал да си направи свой блог, да бъде окуражен от моя пример, че това е възможно и за него.

1.Г-н Грънчаров, моля представете се накратко и кажете кои са Вашите блогове (като URL адреси).

Казвам се Ангел Грънчаров, на 48 години съм, професия: преподавател по философия. Живея в Пловдив. Имам няколко блога: основен, за консултации, допълнителен, архивен, учебен, „резервен“. Поддържам най-вече първия и третия, за другите два не ми остава време засега, но имам идеи за бъдещето им.

2.Как решихте да имате блог? Преди колко време стартирахте?

Аз отдавна имах желание да си създам свой сайт, свое издание, в което да популяризирам книгите си, възгледите си, да провокирам размисъл и дискусии. Ползвам интернет от 1999 г. Нямам никакви особени умения на програмист и пр., поради което, разбира се, не ми беше по силите да си създам свой сайт. Пишех и участвах в разни дискусии главно по форумите. Едва миналата година, през октомври месец, попаднах на няколко блога, разгледах ги, и в един момент почнах да опитвам да си създам свой блог. Успях да го постигна чрез WordPress.com.

3.Какви са целите на Вашите блогове в момента?

Аз съм човек, за когото писането е нещо като “занаят”. Или пък съм “писател”. Написал съм и съм издал до момента 11 книги, имам много публицистични и аналитични статии, отпечатани в най-различни вестници. Ето защо за мен блогът е една “трибуна”, в която мога да изразявам своите позиции по най-различни проблеми: психологически, философски, човешки, политически, глобални и пр. Девизът на моя блог HUMANUS: блогът на философа Ангел Грънчаров е “Истината ни прави свободни”, което показва и моята цел: търсене на истината, която именно ще освободи човека. Ще го освободи от тежестта и бремето на предразсъдъците, на немисленето, на пороците, на самонадеяността, на кухата гордост, на различните маниакалности, например тази за непогрешимост, за “вечна правилност”, за “единствена нормалност” и пр. Имам опит в психологическото консултиране, което е начин да се помага на хората с различни психични проблеми или задръжки. Много важна за мен цел е живото общуване с най-различни хора от целия свят, при което да влизаме в дискусии, заедно и с общи сили търсим истините, без които животът ни се оказва невъзможен. Главна тема на моите философски търсения е тази за свободата, понеже, както е известно, свободата именно е същност на човека. Тя е и извор на човешкото достойнство. Интернет дава една прекрасна възможност за обмяна на мисли, чувства, идеи, ценности, за въздействия между хората с оглед по-ефективно движение към една висока цел: създаване на демократично и граждански активно човешко общество у нас, в което хората взаимно уважават различията си, показват и гарантират свободата си, вървят по пътя към успеха на живота си…

4.През какви етапи преминахте лично Вие, за да се научите да работите с блог софтуера, който използвате в момента?

Всъщност, оказа се, че да поддържа човек блог съвсем не е трудно. На мен, примерно, никой не ми показа как стават някои работи, наложи ми се сам стъпка по стъпка да откривам как се прави това или онова. Всеки ден си правех някои свои малки открития, което е много вълнуващо. Почнах малко по малко да придавам по-красив външен вид на блога си, да го правя по-богат на информация, по-гъвкав, по-адаптивен към новостите. Изобщо на блога си отделях с увлечение поне 3-4 часа дневно, основното, разбира се, е писането, натрупването на информация (връзки към интересни сайтове и пр.). Примерно в един момент открих как мога да слагам снимки в статиите си, това много ми хареса, търсех всякакви подходящи снимки, прикачах ги, триех ги, но ето че възникна проблем: в един момент констатирах, че отреденото ми пространство от 50 МБ за безплатния блог застрашително започна да намалява. Явно това се дължеше на снимките, а аз не знаех, че те все пак се трупат на едно място, пък дори и да ги премахнеш от текста. Това ме принуди да търся начини да облекча блога си, затова създадох друг блог, нарекох го “архив”, където да премествам по-добрите си статии. Това е крайно трудоемко, понеже аз всеки ден обикновено излизах в блога си с поне 2-3 статии, това са месеци наред! И най-лошото беше, че колкото и да премествах от статиите си, свободното пространство в блога ми не се увеличаваше. Търсех всякакви начини да реша проблема, престанах изобщо да слагам снимки, но все не можех да открия къде са скрити ония файлове на прикачените по-рано стотици снимки. И можете да се представите каква радост изживях, когато най-сетне намерих начин да освободя блога си от този баласт, да изхвърля излишните снимки! Ето примерно едно премеждие, което е неизбежно, когато човек се занимава с нещо ново, и иска всичко да открие и постигне сам. Но този начин все пак е истинския…

5.Защо не използвате собствено име на блоговете си (например – Angeligdb.com) и собствен хостинг? Планирате ли подобна стъпка в бъдеще?

Е, мислил съм си да направя това нещо, но то все пак изисква известни по-професионални умения, а аз, казах, съм човек, който няма особени амбиции в тази област. Разбира се, добре е да преместя блога си на собствен хостинг, но пък в един момент се оказа, че блогът ми е много популярен, а аз не исках да загубя читателската си аудитория: едно преместване, разбира се, ще създаде проблем в тази насока. И затова още отлагам една такава стъпка, която, струва ми се, е наложителна, и все някога ще се реша на нея. Но засега се задоволявам с полумерки, примерно като свързах един блог с друг, а причината за тази маневра беше, че в WordPress.com човек не може да си постави рекламите на Гугъл. А в един момент разбрах, че не е зле човек да се опита и да печели нещо с блога си, след като му отделя толкова време, усилия, грижи. Разбира се, до момента не съм преуспял в тази насока, но поне началото поставих по този необичаен и доста неефективен, впрочем, начин.

6.Ще споделите ли няколко цифри за блога Ви – дневна/месечна посещаемост, тренд през последните 6 месеца, брой разгледани страници, брой коментари или друго.

Да, няма проблеми, дневната посещаемост на основния ми блог е между 800-1500 посетители, месечна посещаемост 25-30 000, разбира се, имал съм периоди, в които съм достигал и 3000 дневна посещаемост. “Тренд”… съжалявам… не зная какво е, не владея такъв специален език. Ето друга информация от блога си, копирам я:

Статистика: Total Views: 269,654, Best Day Ever: 3,166 още Totals Posts: 832 Comments: 5,675, Тагове: 53

7.Вашият стил в писането на блог е известен с големия брой статии, които помествате ежедневно. Как успявате да намерите време за това, не Ви ли пречи блога за други Ваши дейности – служебни или лични? Възможно ли е да се постигне добър баланс в това отношение и ако да – как?

Вижте, просто живеем в такова динамично все пак време, в което има маса проблеми, които ни вълнуват: и лични, човешки, психологически, обществени, глобални и пр. Аз наистина пиша много, но това не ми пречи, напротив: блогът много ме стимулира и дисциплинира. Всеки ден, месеци наред, да пишеш различни статии, отзиви, антрефилета, коментари и пр., такъв един навик е нещо много положително за човека, който обича да пише и има какво да каже. Затова блогът изобщо не ми пречи за другите мои дейности: например преподаването, с което си изкарвам хляба, бива много импулсирано от онова, което постигам в блога си. Например мои статии от блога лягат в основата на мои лекции наживо пред младите. Аз направих така, че синхронизирах и обединих работата в блога си с моите други задължения и насоки на работа: примерно това, което пиша, да речем, някаква книга, го публикувам в блога, а пък след това, вече след като съм видял читателските реакции, правя някакви корекции. И в края на краищата си издавам книгата в книжен вариант. Ето, за тази година откакто имам блог написах и издадох нова книга, именно книгата БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, която най-напред беше публикувана като поредица статии в блога. Просто блогът ми се е превърнал в място или пространство за всякакви експерименти, за преработване (осмисляне) на всякаква информация, за творчески иновации и пр.

8.Забелязах, че в блога Ви има реклами на Google Adsense. Сериозно ли планирате да се развивате в тази област (т.е. в областта на приходите от реклама чрез блог) или по-скоро експериментирате?

Аз казах, че опитах, за да видя какво ще се получи. Приходите са символични, но имам усещането, че това нещо има бъдеще. Чувам, че в някои страни има блогъри, които се прехранват с блоговете си. Открит съм към всякакви експерименти в тази област, но ми е трудно, много неща сам трудно мога да открия, а пък открих, че т.н. блогъри (по-скоро една част от тях) не са склонни да споделят опита си, имам чувството, че крият тайните си. Какво и в “големия живот” и тук има всякакви хора, така че нищо не ме учудва. Ето, примерно Вас, бих ви попитал нещо, ще се радвам ако ми помогнете със съвети именно в тази насока (“монетаризиране” на блога). Но има доста неотзивчиви хора, струва ми се, че това е нашенска доста подличка черта от националната ни психология: опази боже да помогнеш някому, който прави нещо смислено, по-добре е да му попречиш, да му завиждаш най-злобно, а пък най-добре е направо да го съсипеш и унищожиш…

9.Какво трябва да знае един начинаещ блогър, който до този момент не е имал блог?

Вече, представете си, ми се наложи да насърчавам мои колеги (философи и психолози) в тази област, да им обяснявам как се прави блог, да им показвам някои предимства на тази нова и перспективна форма на общуване. Разбира се, трудно е да се дават общи съвети, всичко зависи от това какво точно иска и търси даден човек, какви цели си поставя, всичко тук е индивидуално. Но все пак мога да кажа, че е особено важно човек да е открит към нововъведенията, да обича експериментите, да остави глупавите страхове, че това е “невъзможно” или пък че “аз така не мога” и пр. Невъзможни неща няма, стига човек силно да поиска нещо, непременно ще го постигне. Интернет наистина е свобода, е пространство на свободата, и хората, които обичат свободата, които държат на свободата си, могат да намерят голямо поле за своята личностна и професионална изява примерно чрез създаването на свой собствен блог. Блогът може да обогати неимоверно живота на един човек, да му придаде цел и посока, особено пък за хората, които имат творческо дарование или наклонности, за тях е задължително едно такова модерно поле на изява. Разбира се, човек трябва да е наясно с това какво най-много умее, какво обича, да е наясно и със самия себе си, какво му е потребно, и в тази насока един блог може да подпомогне развитието и изявите на по-търсещите индивиди, които не се задоволяват само с това да водят едно сиво и безинтересно прозаично всекидневие.

10.Каква е Вашата оценка за състоянието на българската блогосфера в момента? (общ въпрос, зависи от наблюденията Ви в различните категории блогове и ниши у нас). Какви са перспективите?

Това е една от моите изследователски теми, много съм писал по тези въпроси в блога си, водя нескончаеми дискусии с представители на т.н. блогърска общност по всякакви, най-вече по съвсем принципни въпроси. Превърнал съм се едва ли не в някаква най-своенравна “черна овца”, която мнозинството изобщо не иска да припознае като “образцова част от стадото”. Но аз, бидейки философ, съм свикнал с такова неприемане, то е неизбежен риск на професията. Ако един философ бива приет с овации от публиката, бъдете сигурни, че той съвсем не струва като философ. Аз съвсем не се боя от дискусиите, обичам ги прекалено, споровете са единствения път към истината. Затова за мен “градивните конфликти” и изследователските провокации от моя страна към немислещото инертно мнозинство са необходими като въздуха, който дишаме. Оня пък, който се интересува от позициите ми, може да се зачете в отделните статии, посветени на нравствената атмосфера в блогърската общност, има много статии, разглеждащи различни казуси, и то все около този значим проблем. Това, че блогърската общност, особено пък нейният “елит”, общо взето най-упорито мълчи по поставяните от мен проблеми, съвсем не ме смущава, това е нормално и само ми показва, че си струват усилията: те ще доведат до приближаване на мига, в който тази общност ще се опита да прочисти задушната атмосфера около себе си, която аз обичам да сравнявам с излъчванията на едно кротко смърдящо блато. Най-новото, което провеждам в момента като експеримент е провокационният ми въпрос за това “съществува ли блогърска… мафия?”, които доста силно възбуди и разбуни духовете. Така и трябва, аз не претендирам, че съм “оракул” или “последна инстанция на истината”, моята мисия е да създавам предпоставките повече хора да се замислят, дори емоционално да се ангажират с дадени, и то доста сериозни, проблеми. Никога не трябва да вярваме на ония, които казват: “Какво пък толкова, всичко си е ОК, не се налага да мислим и да разговаряме, ние сме си добри, ние сме си най-образцови, ние сме си “най-велики”?!”. За съжаление обаче тази атмосфера на немислене е типична за отношенията и “настроението на духовете” в нашата така самовлюбената в своята изключителност блогърска общност.

11.Какво спечелихте от това, че имате блог? Можете ли да откроите няколко характерни групи „печалба” (монетарни или немонетарни), която сте генерирали с Вашия блог през последната година?

Спечелих много приятели. Спечелих доста победи в жестоката битка с простотията, с надутата грандомания, с политическия нихилизъм, с престъпното лековерие, което поверява съдбините ни на мутри и комуноиди, с “простолюдната-чалга-и-мутренска” психология, с лицемерието, с наглостта, с безпринципността, с аморализма в цялата му многоликост и пр. Блогът ми постигна предни места в най-различни класации на блоговете от българската блогосфера. Разбира се, подложен бях и на остракизъм: моят блог е единственият активен блог, който по най-мръснишки начин беше изваден от най-известните блогагрегатори: на в-к ДНЕВНИК и на в-к КАПИТАЛ. Имам предвид, че не ми беше дадено никакво обяснение: каза ми се, че просто съм бил… “льош, много льош…”. Това, простете, е тъпо. Но то за мен е и своеобразен комплимент. А иначе, в заключение, ще кажа, понеже питате и за това, че никакви пари не спечелих, но пък те нямат особено значение за един философ, който, подобно на Сократ, е свикнал с безпаричието…

12.Какви са плановете за развитието на блоговете ви в бъдеще? До къде смятате, че сте стигнат през 2008 г. например? Планирате ли отварянето на нови блогове и ако да – в какви области?

Не, засега не планирам създаване на нови блогове, просто не виждам потребност. Човек като мен, всъщност, може да поддържа само максимум два блога, а най-добре един, но по-разнообразен и богат. А като перспектива си мечтая да си направя аудио блог, учебен аудио-видео блог, сиреч да си създам нещо като “свободен виртуален университет”. Знам ли, очакват ни невероятни чудеса и постижения в технологиите, и всяко ново нещо, стига да е полезно, може да бъде използвано и в моята специфична духовна област.

13.Моля, задайте един въпрос, който аз не съм Ви задал, но смятате, че е важен по темата за блоговете, и дайте неговия отговор.

Не се сещам за някакъв друг въпрос, въпросите Ви бяха достатъчно разнообразни и обхванаха всички аспекти на проблема.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s