Красивите и “грозните”: как се съчетават гей-овете с различни… “естетически вкусове”?

ГЛАВА СЕДМА: КРАСИВИТЕ И… “ГРОЗНИТЕ”: Как се съчетават гей-овете с различни… “естетически вкусове”?

Аз вече казах на едно място, че в гей-общността има твърде много “естетети”, които ценят прекалено много красотата на тялото, разбира се, мъжкото. Има и изключително красиви момчета и мъже, това е естествено, има и самовлюбени “красавци”, но… вероятно има и… “не съвсем красиви”, а пък и, възможно е, има и некрасиви и направо “грозни”. Ето че тук възниква един коварен проблем, на който гейовете са принудени да отговарят всеки ден: “ами достоен ли е този там за мен?”, дали пък… “няма да се мина, щото, като гледам, той не е чак толкова красив!”, “абе чакай да бягам, щото този там е отвратителен направо!”, “дали пък ще е красив мъжът (момчето), с което днес ще се срещна?” и пр. такива мисли минават, предполагам, в съзнанието на гея, който бърза към поредната си среща или пък когато вече се е срещнал и е или очарован от възможния си партньор, или пък е… доста разочарован (ние все пак живеем в един свят, в който идеалните неща май като че ли напълно отсъстват, макар че са така желани от нас!). Ето този е проблемът за “естетическата съвместимост между партньорите в хомосексуалния секс”, който искам тук да поставя.

Аз много съм мислил като психолог за тези неща, особено защото се занимавах също и със сексуалната култура на т.н. “сексуално мнозинство”, в което като че ли не са така чувствителни към естетическата страна на нещата: например не сте ли забелязали как безобразно… дебели, да речем, мъже, си имат прекрасни съпруги, които все пак ги търпят, макар че, известно е, не пропускат случая “да им сложат превъзходни рога”. Аз там установих прекалена немарливост по тази страна на секса, която даже води до извода, че като че ли… “по-грозноватите” жени и мъже никога няма да станат гейове или… лесбийки тъкмо защото едва ли някой от техния пол би ги пожелал, а пък щом това е така, то на тях не им остава друг изход освен да са си… хетеросексуални, където е по-голям все пак шанса да срещнат…. “себеподобни” и да намерят своето щастие. Надявам се, че подтекстът на тази ирония е разбираем за всички, и затова нека да продължа по-нататък…

И така, какво открих по така поставения проблем за отношенията между индивидите с различна естетическа стойност в хомосексуалните отношения и секс, каква роля играе този фактор в сексуалното привличане между мъже по-специално?

Открих доста неща, но един ден пак се срещнах с моя приятел Емил (ние с него съвсем не сме сексуални приятели по обясними причини: аз съм психолог, тоест… “безполово същество”!) и тогава аз споделих с него какво занимава напоследък бедната ми глава. Той се усмихна и въпреки че не е “красавец”, направи това така очарователно, че аз, признавам си, ако не бях… “безполов психолог”, като едното нищо щях… да се влюбя в него, а след това каза, че… “тук за мен всичко е вече ясно и за мен никакви тайни тук всъщност няма”, което крайно ме заинтригува. Аз, разбира се, започнах най-нетърпеливо да го разпитвам какво има предвид, щото на мен въпросът ми се видя доста труден, а той рече: “сега не ми се говори за това, ще си разваля настроението, а то днес е прекрасно, влюбих се в едно страхотно момче!”, а пък аз като все пак го помолих да ме просвети в своята истина, той обеща да ми прати и-мейл с едно писмо, което бил писал преди време на някакъв “самовлюбен красавец”, който го бил отхвърлил като “еротичен обект”, “ама с това направил все пак една от големите грешки в живота си”. След тези кратки реплики, които засилиха моето професионално любопитство, аз се разделих с Емил, а той забърза към новата си любов.

След два дни получих следното писмо на Емил до някакъв си тип, а пък като го помолих след време да включа това писмо в книгата си за гей-културата, то Емил ми отговори с краткото: “ОК, няма проблеми!”, и ето, аз направих това:

“Здравей, V., мили мой приятелю! Благодаря ти за писмото и за честността, това е много достойно и ме възхищава! Изобщо не се обиждам или пък да съм разочарован, аз добре зная, че човек не може да контролира влеченията си, нито пък емоциите си. Човешко е да харесваш някого и да не харесваш друг, някой да ти е симпатичен, друг – безразличен или дори антипатичен, това са съвсем естествени неща.

Аз също бих искал да продължим познанството си, което, да се надяваме, ще прерастне и в истинско приятелство: за секс вече няма даже да говорим, обещавам! Ние, впрочем, и не говорихме, така че всичко е ОК. Сега обаче се обажда “философът” и “психологът” у мене (та нали така или иначе всеки човек понякога му се налага да е и “философ”, и “психолог”!) и ще те моля да направиш коментар на казаното по-долу, много те моля! Има всякакви хора, едни са красиви, други – не, трети са просто “някакви там”, на които никой не обръща внимание. Но всички така или иначе са човешки същества, при това имат и тела, а телата им имат сексуални желания, душите им в резултат на всичкото също се впечатляват от възможността човек да получава тези силни удоволствия. Ще кажеш: всичко е наред, всеки все някой ще си намери за да си задоволи нагона, грозният – грозен, хубавият – хубав, а пък оня, дето никой не го ебава за нещо, ще си намери също такъв, също като него нещастник, и те двамата като обединят своята нещастност или я повдигнат на квадрат, по парадоксален начин ще станат щастливи!

Аз бих се съгласил с това твърдение, но има нещо коварно: ами ако грозният например пожелае красив и се влюби в него, а пък също някой от ония, отрепките като мене, също така започне да се увлича по някой, който като тебе си има по-различно мнение за себе си, какво ще стане с тези двамата? Вярно е, и ти сам ще признаеш това, че едва ли красивият ще пожелае да се влюби някога в… грозен, щото едва ли ще има полза от това (да го ощастливява ей-така, великодушно, без да иска нещо в замяна, съвсем безкористно!), но все пак и тук възникват някои въпроси. Например този: нима винаги в любовта и в секса трябва да се изисква това “да не се минеш”, тоест да не допуснеш ти самият да си от “по-висока класа” индивид, който дотам се е заплеснал, че е тръгнал да ощастливява някакъв си там нещастник – нима това все пак не бива да става?! От друга страна погледнато, нима нещастникът не е именно човекът, който силно се нуждае от щастие, а? Или пък: нима в любовта, в щастието и в секса винаги трябва да гледаме, подобно на търговците, на “равностойността” на “взаимните услуги”, защото именно сексът е нещо като услуга: аз на тебе доставям удоволствие, ти на мене?! Ето ти няколко въпроса, приятелю, които усложняват нещата, нали? Не е ли пък възможно някой “красавец” да прояви великодушие и да рече: “Ей, мама му стара, нека пък поне за миг да се… раздам, нека ей-така да ощастливя един нещастник, нека един грозник даже да ми се наслади, пък да видим какво ще стане, дали станалото ще е добро или пък ще е зло?!”. Нима теоретически погледнато това не може да стане никога, или пък не бива да става и, най-вече, мили ми V. (аз ако не съм ти в случая мил, ти за мен все пак си оставаш мил, нали не те обиждам ако така те наричам все още?!), защо не бива да става никога?!

Ето ти и нещо от друга страна: ами те, красавците, нали просто затова че са си красиви са един вид вече щастливи, защо те тогава така егоистично постъпват та искат да отнемат и самата възможност за някакво по-изтънчено щастие у другите, нещастниците, които, както казахме вече, имат по-крещяща нужда от щастие?! Не се ли оказва в такъв случай, че някои “избраници на съдбата” или пък надарените от природата с несрещана красота, не се ли оказва, че тези хора започват да правят едно доста жестоко узурпиране или присвояване на самата възможност за щастие: един вид за тях става така, че щом са красиви, само те имат нуждата от същинско щастие, а пък другите, “отрепките там”, да се задоволяват с грозотията си, с нещастията си и… със своето съвсем мизерно съществуване? Искаш ли, V. , да ти кажа какво мисля аз по тези въпроси, имаш ли търпение да дочетеш това писмо?

Недей да си мислиш, че това е опит наново да те “свалям”, да те “убеждавам” или нещо такова, ние вече се разбрахме по този въпрос. Просто в момента разсъждавам…

В тези неща – щастието, любовта, удоволствието, приятелството – се иска не просто онази “търговска равностойност” (“аз на тебе, и ти на мене, но ще ми отмериш същото и ще гледаш добре теглилките да са ти правилно разграфени!!!”), а се иска да даваш повече и при това да не искаш нищо в замяна, ето това според мен е истинският принцип, който властва при истинското приятелство, при истинската любов, при истинското удоволствие или щастие. Ето защо тук се оказва, че благородството или великодушието е пробният камък: какво като си например “по-красив”, ти нима не си способен на една малка саможертва и да си позволиш лукса да ощастливиш един друг човек просто “ей-така”, съзнавайки, че тези неща (щастието, любовта, приятелството) се даряват безвъзмездно и човек сам е щастлив истински едва когато е ощастливил поне едно човешко същество, при това съвсем безвъзмездно, без мисълта даже да те “обезщетят равностойно”. Появи ли се тази мисъл, тази корист, млади мой приятелю, ти бъди уверен, че тук няма да се появят чисти чувства, чиста любов, чисто приятелство и т.н., тоест тук всичко вече се е омърсило поради търговските сметки, които тези хора си позволяват. И какъв е извода от всичко това?

Аз, V. , съм човек, който вече е с единия крак в гроба (нищо че, формално погледнато, годините ми не са чак толкова, но човек умира всеки ден по малко, а ето аз днес все пак като получих писмото ти, умрях за живота още повече!), така че нямам никаква нужда да те баламосвам или пък с нещо да ти навредя. Искам само да ти помогна, защото ти си така млад и защото животът е пред теб. Ще си позволя да ти дам един практически съвет, макар че сам знам колко е гадно някой да ти дава тъпите си “съвети”.

И моят съвет към теб е: когато усетиш в нечии опити да те спечелят и най-малък нюанс на “търговската равностойност”, за която тук говорихме, то ти бъди нащрек, защото тук има една нравствена нечистоплътност, която е значително по-мръсна от онази, телесната. Другояче казано: когато някой ти каже: “Виж, V. , ние си допадаме, аз съм привлекателен, ти си също толкова привлекателен, хайде да опитаме да направим нещо истинско, от което и двамата ще сме доволни!”, то тогава ти не се подвеждай наивно, ами застани нащрек и малко поне се замисли и си спомни моята препоръка: колкото и да е съблазнително такова предложение, опитай се да го отклониш, защото иначе те чакат много коварни разочарования по-късно и дори жестоки страдания, не преувеличавам! И също никога не си позволявай сам така да постъпваш с хората, защото това е доста гадничко, дано го съзнаваш! Имам предвид следното, нали знаеш, че и търговците се опитват да излъжат все пак клиента си, тоест да вземат повече отколкото са дали: когато този човек види някъде “по-изгодна оферта” или “партия”, той ще те захвърли като парцал и хич няма да се замисли че ти ще страдаш по него, за такива хора чувствата нямат стойност, те не ги разбират просто…

И още едно ще си позволя да ти кажа даже с риска да ти стана крайно неприятен, но аз смятам, че истината трябва да се знае. сексът е животинско нещо, недей да си мислиш, че най-силните и изтънчени удоволствия ще ти достави само най-красивия или привлекателен индивид, напротив, много често природата си отмъщава на тези самовлюбени красавци с приятна външност по крайно жесток начин: те са се налюбували на себе си предостатъчно и затова тя ги лишава от истинските удоволствия в секса и така им отмъщава, а също въстановява справедливостта: “грозните” са много “по-любвеобилни” и повече могат в секса, уви, но е така – и така е справедливо…

Аз знам, че ти ще ми се изсмееш тук, друго и не очаквам, човешко е за млад човек като теб да постъпи така. Аз обаче съм го преживял много пъти, а също и съм от оня странен тип хора, който ДАРЯВА щастие и удоволствие на другите и само така се чувства удовлетворен и щастлив, аз не търся някой да ми ДАДЕ щастие или удоволствие, да ме задоволи или ощастливи, защото от опит знам, че човек е истински щастлив само когато безкористно дарява щастие и удоволствие, а не когато се бои “да не се мине” и някой да стане по негова заслуга поне малко по-щастлив…

Може да ти се вижда странна тази истина, но когато станеш на моите години съм убеден, че сам ще разбереш, че съм бил прав. Ето че затова аз сега един вид излишно ти я казвам, ама нали съм… “благороден” човек (ако не съм “благороден”, то поне съм човек, а това хич не е малко!), то все пак бях длъжен да ти кажа това, пък ти ме разбирай както си искаш…

Чао, желая ти много щастие, не ме забравяй и не ми се обиждай за това, което тук си позволих да ти кажа. Emil”

Ами това е, аз, “великият психолог”, вече няма какво да добавя: Емил е казал всичко, което тук изобщо по тези въпроси може да се каже. А пък на мен не ми се иска да излагам в свое лице повече любимата ми наука психология, защото тя, горката, все пак е доста по-назад от “живия живот” и особено от истината за него.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s