Не да съдим, а да разбираме

ПРЕДГОВОР: Не да съдим, а да разбираме

През 1998 г. в малък град на Америка един младеж-гей е бит до смърт от също такива като него млади хора само затова, че не е като тях в своите сексуални предпочитания. Това става в такова толерантно общество като американското, където свободната индивидуалност, уважаваща различността, е център на самосъзнанието на тази велика нация. Как е възможно това, как да го разбираме?

Хомосексуалистите са хора като всички останали. Но това не всички го разбират – или по-скоро… не искат да го разберат. Те обаче са “малцинство”, при това не какво да е, а сексуално. Съвременната психология твърди, че сексуалността е най-дълбокото и фундаменталното, което изобщо съществува в човека, в живото същество, наричано човек. Нашата сексуалност е… “нещо природно”, но в същото време и човешко, в своя живот ние “очовечаваме” сексуалността си, правим я близка до нас самите. Сексуалността се разглежда като непосредствен израз на това, че ние сме живи същества, тя е израз на самия живот, такъв, какъвто го намираме в нас самите, в дълбините на тялото и на душата си. Сексуалността на човека не е просто “социален” или пък “природен”, тя е преди всичко културен феномен.

“Културно” в човека е всичко онова, което той е направил сам, което той е създал от себе си на основата на това, което му е дадено “по природа” или… “от природата”. Значи културата е сфера, където се пресичат “природното” и “човешкото”, “обективното” и “субективното”, “същността” и “явлението”, “безличното” и “личното”. “Ние” (кои сме тези… “ние”?!) обаче сме различни и нееднакви, индивидът е различност, човешкото съществува под формата на исключително многообразие, човекът е индивидуалност. Всеки от нас е своеобразен, но заедно с това в някакво отношение и “прилича” на другия, в тях, “между нас” има нещо общо. индивидуалността е богатството на човека като отделно човешко същество, това, че ние сме “несравними” и даже уникални, е основанието на обстоятелството, че самата “общност” е богата само тогава, когато в нея индивидуалността не е потисната. Само така човек може да пренесе без загуба този този жизнен потенциал, който Бог му е отредил; отредил е на всеки един от нас, макар че малцина са тези от “нас”, които съзнават колко са му длъжни за това, че изобщо живеят и могат да се радват на живота.

“Общото” между нас – следователно – в този смисъл е несъществено, то е повърхностно, това, че ние “си приличаме” или че сме “родствени”, “групови” същества е допълнение към нашата същност. Но не е главното, както, да кажем, комунизмът така усърдно ни учеше. И каксво излиза от тези като че ли не съвсем уместни философски “спекулации”?

Първо: главното в човешкия свят е личността с всичките й особености, с цялата й конкретика, индивидът е основа на всичко онова, което изобщо съществува в човешкия свят;

Второ: така нареченото “социално” или “общностното” е вторично и допълнително, а не първостепенно;

Трето: принципът на многообразието, а не на единството, пронизва нашия човешки свят, и това е просто… прекрасно;

Четвърто: единна “общочовешка култура” изобщо няма, има много култури, основани на някакви “сходства” между индивидите и личностите, или основани на някакви групови единства;

Пето: хората трябва не само да се примирят, че са различни, но и трябва… да се гордеят с това, те трябва да уважават необходимите различия помежду си, съзнавайки, че противното (“пълната еднаквост”) всъщност е равносилна на… убиване на всичко собствено човешко;

Шесто: между културите, основани на раз-личността и на приблизителната групова “еднаквост”, не трябва да съществува враждебност, а разбиране, постигано само в диалога, в обмена на преживявания, ценности и идеи;

Седмо: диалогът и общуването между различните жизнени ориентации, лежащи в основата на различните човешки култури, е единствената възможност за избягване на различните напрежения и конфликти между тях, за постигането на така необходимата “съвместимост”, на “съизмерването” им, без което “съ-жителството” ни на тази земя едва ли е възможно;

Осмо: културите трябва да “съ-съществуват”, и при това на равнопоставени начала, тъй като никоя от тях няма приоритет пред останалите;

Девето: културата на т.н. “сексуално мнозинство” е просто една от възможните сексуални култури и тя няма право да претендира, че нейните норми имат статус на… “определител на истинността” или пък на… “еталон” на всички останали култури; “нормалността на мнозинството” е една от възможните “нормалности”, зададени на основата на различността във всички останали човешки култури;

Десето: за истината… не се гласува, всеки е прав за себе си, всяка култура носи в себе си своя истинност, която останалите трябва да разберат, а в никакъв случай да… осъждат; но, впрочем, това съвсем не значи, че… истина изобщо не съществува, истините не са изцяло… “релативни”, те обаче са съотносими, и едва на тази основа в диалога на… истини и в съотнасянето им изобщо се разбира… що е истина;

Ето ги моите десет принципа, които аз ще спазвам в своето изследване, посветено на така наречената “гей-култура”, една от съществуващите сексуални култури на човека. По пътя на анализа на мирогледните, нравствените, психологическите, социалните и другите аспекти на гей-културата аз се надявам да покажа, че видимата на повърхността “странност” и “парадоксалност” на живота и на сексуалното поведение на това сексуално малцинство се явява само… видимост, т.е. че няма никаква странност и парадоксалност. Струва ми се, че толерантността не трябва само да бъде “провъзгласявана” или “декларирана”, а че с нея трябва да се живее, че тя трябва да бъде основа на нашата съвместимост като човешки същества, които са поставени в аналогична ситуация и затова уважават различията помежду си. Това, че именно сексуалността в дадения случай задава всички останали различия между културите, свързани с “нагона за продължаване и възпроизвеждане на рода”, не е изключение, а принцип: сексуалността, както вече беше казано, така или иначе е базисен принцип на живота, а значи тя задава в скрита или в явна форма всички останали начала и прояви на останалите човешки култури. Сексуалността, а също така и жизнеността ни, е основа на всичко останало, ние в някакъв смисъл затова и живеем и се стремим в този живот: ние живеем само затова да усетим пълноценно удоволствие от живота, да бъдем удовлетворени от живота си, а сексуалността пък има свойството да ни дава илюзията за пълно тъждество между “живеещия” и неговия живот. И ако другите човешки култури (да речем, политическата, икономическата, “духовната”, художествената, нравствената, религиозната, правната и т.н.) в някакъв смисъл се явяват сублимация на жизнената енергия, предназначена за непосредствено наслаждение от живота, то самата сексуалност е единствената форма на непосредствено наслаждение от самия живот в неговите неизразими дълбини. Затова аз избрах тази тема, тя ми дава възможността да разбера това, което иначе по никакъв начин не може да се разбере…

“Гей” е мъж (или момче), който се възхищава от други мъже, който силно се впечатлява от телата и душите им, който се влюбва и много иска да прави секс с тях. От гледна точка на “природата” това е “противоестествено”, но от гледна точка на културата това е феномен на живота, който трябва да бъде разбран без никакви предразсъдъци. И тъй като за мен, а и изобщо за културата мъжът така или иначе е “главно действащо лице” (а защо това е така аз се надявам да покажа съвсем убедително в своя анализ), то аз се обърнах към изследването именно на гей-културата, където “мъжкото” е в своята чистота, непосредственост и “непримесеност” с нищо друго. В гей-културата аз се надявам да намеря някакви базисни ценностни архетипове, които задават чрез своите пребогати трансформации всички различия в останалите човешки култури. (Защото все пак трябва да признаем, впрочем, че именно мъжът и мъжкото е силата и… “същността”, която има водеща и творческа роля в съществуването не само на човека, а и изобщо: “и създаде Бог жената за да бъде помощник на човека”, нали знаете чии са тези думи?!) Другояче казано, ако ми се удаде да разбера гей-културата в нейния дълбинен смисъл, и то като нещо напълно естествено и чисто, дори първозданно, именно като форма на живота и потвърждаване на жизнеността, то тогава за мен няма вече да е никакъв проблем да разбера различията между другите култури – каквито и да са те. Настоящето мое изследване е първа част на един по-голям замисъл, свеждащ до намерението ми да опиша “сексуалните култури на човека” в тяхното различие и общност, дано ми стигнат силите някога да успея да постигна своята цел…

Желая на евентуалния си читател търпение и мъдрост: той трябва да премине с мен през такива “земи”, които даже и не е сънувал (а пък ако ги е сънувал, то неговите сънища са му се сторили съвсем… кошмарни!). Когато премине през тях, той с удивление ще забележи, че там не живеят… “чудовища” и “изроди”, а человечески существа, “почти” такива, какъвто, всъщност, е и той самият. И по този начин неговата мъдрост ще започне да живее по-пълноценно: само разбирането е мъдро, то именно “прощава” и “оправдава”. А пък и не е наша работа “да съдим”, защото има кой да прави това и Той е най-справедлив…

Авторът 10 февр. 2001 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s