ноември 25, 2007

ПОЯСНЕНИЕ: Защо написах тази толкова скандална книга?

ПОЯСНЕНИЕ: Защо написах тази толкова скандална книга?

“Обнародването” в Мрежата на първите глави на моята книга “ИДЕИ ЗА ГЕЙ-КУЛТУРАТА: живот, свобода, красота и любов в душевността на хомосексуалистите” още в първите дни предизвика съвсем разноречиви отзиви, простиращи се от полюса на адмирирането й като нещо навременно и необходимо до отхвърлянето й като нещо “предвзето” и прекалено “претенциозно”. Това именно ме кара да предложа тук съдържанието на цялата книга, което ще помогне за по-точната ориентация за това какво именно представлява “цялото”, в рамките на което неотделимо се вместват тези първи глави.

Същевременно апелирам започналото тук публикуване на цялата книга глава по глава да бъде начало на една дискусия и в самата гей-общност на България, дискусия, за която моята книга е само малък повод. Надявам се това мое предложение да бъде обсъдено и прието – защото нима има някой, който да се съмнява в необходимостта от такава дискусия?! Ето например форуми от типа “АДАМ И АДАМ” може да бъдат “територия”, в която да се разгърне една такава дискусия, и тогава вече може да се започне един по-смислен разговор. А не онова, до болка познатото на всички, които са поглеждали в този форум, например от типа на: “… надарен търси… тясно дупе…”, “… активен търси пасивни готини момчета…”, “… има ли някой, на който да му се… е_е с мен?…” или пък “… спортен тип със 19 сантиметров търси себеподобен…”!

Надявам се, че предложението ми за дискусия ще бъде поне обсъдено. Това ще ми позволи да разбера дали изобщо има смисъл от по-нататъшната публикация на останалите глави. Защото аз не публикувам тези неща, воден от суетното желание да се “самоизтъквам”, както някои го разбраха: аз предлагам тук резултатите от своя близо петгодишен изследователски труд и смятам, че не съм заслужил с нищо едно такова отношение…

Струва ми се, че в качеството си на психолог и философ аз съм нещо като… “независим и обективен фактор”, който може поне да провокира началото на самоосъзнаването на гей-общността в България, което е крайно необходима и дори насъщна задача пред нея. Моите наблюдения върху тази общност потвърдиха първоначалната ми интуиция за крайно необлагоприятната жизнена ситуация, в която днес човекът, определящ се като гей, живее. Липсата на ясно съзнание и особено на смелост за отстояване на правото си да живееш свободно и единствено според самия себе си, е коварен дефект не само за гей-общността, но и за всички други общности у нас. То е дефект и дори болест, която в нашите посткомунистически объркани времена всички ние преживяваме.

Книгата ми обаче не е написана само за… гейове, напротив, тя е за всички ония, които не са се предали или примирили пред непонятността на великата загадка на живота. Но тъй като по неясни и за мен самия причини аз имам усещането, че именно в гей-общността така или иначе се “срещат” изключително ценни и прекрасни индивидуалности, то аз съм уверен, че именно оттук може да започне един дълбинен оздравителен процес, който след това “да зарази” със здраве всички други общности в “голямото” българско общество, което е време да повярва в себе си. Нима ще е малко гейовете да станат носители и инициатори на жизнената преориентация на българите към автентичния живот, за който са така жадни душите ни: достигнал съм до идеята, че това е твърде реалистично, а не е просто “възможно”! Защо ли?

Ами ще разберете защо само ако прочетете моята книга. Засега ще кажа само това, че “гей-философията на живота” е чист израз на свобода, а пък кой не знае това, че от свободата ни зависи “всичко останало”?!

Приятно четене и не съвсем приятни размисли, защото една такава книга е написана за мислещи и склонни към всеотдайност в опитите си да разбират човешки същества: нима това не е главното, което ни прави именно човешки същества, но пък то изглежда съвсем не е толкова лесно и приятно?!