“Образцовият мъж” – Може ли да се търси идеален… “гей-архетип”?

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: “Образцовият мъж” – Може ли да се търси идеален… “гей-архетип”?

От приведените дотук философски и психологически “нелепици” относно красотата може би в някаква степен се изясни поне това: красотата е ако не водеща, то една от най-значимите ценности в жизнения космос на ГЕЙ-КУЛТУРАТА. При това може би стана ясно, че по мое дълбоко убеждение тази констатация важи не само за “гей-ориентираните” в своята сексуалност индивиди, но и за всички останали човешки същества, тоест красотата така или иначе е една от ценностите, дълбоко определящи насоката на живота ни. Но, разбира се, моята работа тук не се свежда до търсенето на общи положения, а до изявяването на спецификите, валидни за гей-културата, и значи постигнатото дотук съвсем не решава проблемите, пред които съм изправен. Същевременно – нека да подчертая и поне това – красотата сама по себе си обособява естетическия момент в човешкото съществуване, тоест тя е негова най-значима константа. Това, преведено на човешки език, означава: без усет за красота наистина може да се живее, но се живее съвсем непълноценно, а само красотата като ценност дава на индивида усещането за пълнота на живота – и затова ония, които имат в себе си порива към пълноценното човешко съществуване, само те непрекъснато търсят красотата, смятат че без красота не си струва да се живее. В този смисъл великият Достоевски с основание е казал, че КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА, имайки предвид именно и по-скоро ЧОВЕКА-В-СВЕТА, а не просто онова, което повечето хора си представят под свят. И какво по-нататък можем и трябва да направим опита да разберем?

Аз си позволих лукса да говоря за НЕПРЕХОДНА ИДЕЯ ЗА КРАСОТА, което за нашия крайно субективизиран начин на мислене изглежда едва ли не пълно безумие: как така, нима нашите преценки за красиво не са единственото, с което разполагаме?! Опитах се да покажа, че наистина не може да се приеме, че красотата е само и единствено “субективна представа”, подхвърлена на нашия произвол и каприз: не красотата зависи от нас, а ние зависим от нея! Нашите разнообразни “пред-стави”-“след-стави” за красиво (за това що е “след-става” любопитните могат да узнаят от книгата ми “ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: изкуството на свободата”) са, всъщност, направо жалки в сравнение с величествената идея за красота, към която все пак са причастни, но само толкова. Затова онези, които не желаят да отстъпят от своя субективизъм, водещ ги до това да не желаят да променят по никой начин разбирането си, например, че… “красив е само мъжът или юношата, чиито… бедра са достатъчно фини и при това мускулести” (! да кажем) или пък че “красивите мъже и момчета имат плоски и стегнати… кореми”, стигат до своите странни и често взаимно изключващи се твърдения именно на основата на недоразбирането на изцяло синтетичния, цялостен и точно затова непостижим в “детайли и подробности” жизнен смисъл на красотата, която винаги е идея, а не представа. Затова аз предпочитам да смятам, че “от красота разбират само ония”, които имат в сърцето си неизразим с думи усет или чувство, изразяващо в това, че те просто едва ли не “онемяват” когато съзрат някъде, в някое тяло или явление, и най-малък отблясък на неземната идея за красота, а не ония, които предпочитат да “словоблудстват” за нея и така само да показват своята ограниченост и непълноценност. В този смисъл не е красив (принципно) този или онзи “човек, животно или растение”, а “нещо друго”, към което те имат даже не “подобие” или “съответствие”, а единствено причастност, за която при това сами не знаят, а само дълбоко чувстват до степента да са й изцяло подвластни, верни, предани, отдадени без остатък. Казано в “по-практически план” това означава, че не може да бъде “ИСТИНСКИ КРАСИВ” оня, чиято ДУША не е овладяна от идеята за красота, а идеята има свойството да се настанява в онази душа, която е податлива на самата нея – и само така преобразява и тялото, което всъщност не е нищо друго освен “ХРАМ НА ДУШАТА”. Ето с тези си твърдения аз вече рискувам да вляза в остър конфликт с всички ония “ценители на красотата” или по-скоро на “мъжката плът” (или на женската, или на някоя друга “телесност”), на някакво, каквото и да… “месо”, за което са жадни, подобно на хищниците, единствено… зъбите или… езикът, но не и ДУХЪТ, но не и ДУШАТА. Аз едва ли мога тук някой да “убедя” или “преубедя”, не това е и моята цел, не съм чак толкова глупав или наивен. Но държа да се признае, че това тук не е просто “мнението” на индивида, чиито инициали са А.Г., а нещо много повече от това: философите, пък и живите човеци, имат някаква пълноценност само дотолкова, доколкото боравят не с “представи”, почерпани от “света около нас”, не и с “мнения”, израз единствено на тяхната субективна ограниченост, а с ИДЕИ, нещо несравнимо по-велико и дори възвишено…

Красотата нямаше да е идея, ако не подчиняваше на своята мощ не само телата (в които наистина е “по-зрима”, “виждаща се” или… “набиваща се” в… очите!), но и душите, и то в по-голяма степен именно душите, защото, както, надявам се, вече стана ясно, самата красота има “несетивен”, “незрим” или дори (точно затова!) и… “свърхочевиден”, но само за… духа образ – иначе тя не би била идея, а проста подръчна подреденост на материални структури (човешки тела, животни, растения и пр.). Надявам се, става ясно за какво точно намеквам, но аз вече “ще сляза” от нивото, на което ме отпрати моята склонност да търся принципи, а не само… следствия – за да не разочаровам окончателно читателя, взел в ръце тази книга по-скоро заради следствията (касаещи “гей-културата”), отколкото заради принципите, касаещи “всички нас”, ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА. Но, надявам се, и той няма да отрече, че гей-овете все пак са човешки същества, а не “нещо друго”, не и… куриоз, приятен само за “разведряване на душата”…

Впрочем, за да не се получават повече недоразумения, искам да подчертая ясно следното: в тази книга, имаща философско-психологически, сиреч опитващ се да постигне и задоволи най-цялостни и пълноценни човешки потребности, “характер”, необходимо ще следвам две нива, философско и психологическо, при това следвайки един органичен, произтичащ от същината на самата работа, “паралелизъм” между “философско” (дълбинно-човешко, екзистенциално и жизнено значимото!) и “психологическо” (касаещо по-скоро душата, мислите и емоциите ни спрямо първото). При това съм длъжен да добавя, че оня читател, който се впечатлява единствено от “по-куриозния” психологически смисъл, едва ли ще го постигне, ако преди това не е достигнал яснота около “по-трудния”, сух и “не съвсем приятен” философски, тоест… “дълбинен-чисто-човешки-смисъл”.

Надявам се, че това се разбира “от само себе си” и затова не следва да бъде разяснявано, а още по-малко пък… до-казвано…

Но ето ни отново на… психологически-еротичното ниво. Това, че всички ние, човешките същества, сме “двойнственост”, състояща се от две “пол-овинки” – тяло и душа – едва ли е нещо, което може да бъде оспорено. Но тези две думички – “душа” и “тяло” – всъщност са само два начина за изразяване на “неразбиваемата цялост”, наречена човек, индивид, личност, а това се дължи на неспособността на нашия език да изразява подобни “тоталности” (което не е по силите особено на ума, с който се опитваме само “да осмисляме”, не обаче и да разбираме). (Който повече се интересува относно този проблем би могъл да се зачете в моята книга “ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: психология”, издадена през 1997 и 1999 г. от изд. ЛИК)

Човекът е “нещо единно”, цялост от душа и тяло – това поне се разбира от всички; геят също е човек, в някои случаи дори… “истински човек”, което не се дължи на това, че е… гей, а на това, че просто е пожелал… да стане човек, не нещо друго (и това съвсем може би няма отношение към сексуалната ориентация на индивида; а може би има?). ГЕЙ-МИРОГЛЕДЪТ като съставка на интересуваща ни “гей-култура” и като израз на съответните екзистенциално-жизнени нагласи на изявяващите се като гей индивиди, необходимо включва в себе си съответното отношение както към тялото, така и към душата, а всъщност – само и към двете едновременно, стига да е човек, а не… “желязо”, “дърво” или… “насекомо” (думата “насекомо” за интересуващите се от разбирането, което Достоевски й е дал, означава “жаден за най-пошли сексуални наслади извратен или развратен тип или субект”). Затова ония гейове или пък хора, които твърдят: “да, аз зачитам душевното, но и… телесното не е за пренебрегване”, като че ли са прави, особено ако пък са искрено убедени в това, което казват, а не го казват заради голата “про форма”, както този израз на мен например ми звучи. А така ми звучи, защото “равнопоставеността” между двата значими екзистенциални феномена на човешката цялост – телесния и душевния – е само формална, докато в същност трябва да се признае, че те няма защо да бъдат “равнопоставяни от нас”, след като са… едно и също “сами по себе си”. Например, както вече беше казано, онзи гей, който особено напористо говори, че тялото за него “не е без значение”, всъщност с това само признава, че е занемарил съвсем “душевното у себе си”, защото ако не го беше занемарил, то тогава той нямаше така грубо да ги дели и “разкъсва” едно от друго, а би ги схващал именно като неделими. (Същото се отнася и за другия вариант: “да, харесвам телесната красота, но не пренебрегвам… И душевната!” и си мисли че казва с това някаква велика премъдрост; при него също “нещо не е наред” именно с душата, да не говорим за съвсем обърканите му “сметки” по отношение на… тялото!). Но да не се задълбочавам много тук, защото все пак… нека всеки мисли и постъпва както намира за добре, то си е негова работа и е за негова сметка…

Аз се осмелих да твърдя, че всяко човешко същество в една или друга степен или форма е… красиво, и няма да отстъпя от това си разбиране. Гейовете, които, подчертавам, са общо взето “естетически натури”, понякога даже успяват да се издигнат до подобно разбиране, например онези от тях, които твърдят, че съществува не само “външна красота”, но и… “ВЪТРЕШНА”. Аз съм склонен да приема, че в известна степен и условно само красотата може да се дели на “вътрешна” и “външна”, но само в известна степен и само – това е особено важно – УСЛОВНО, просто заради “удобното понятие”, но не повече. Има се предвид тук, че някои индивиди, макар и “външно… неугледни” или “некрасиви”, пък понякога може би и “съвсем грозни”, са поразително “красиви” ДУШЕВНО, един вид имат ПРЕКРАСНА ДУША, което е разбираемо, но именно условно. Дали красиво е само онова, което “се вижда с очите” (и на тази основа у нас се поражда силното еротично желание, свеждащо се до това то… да се докосва или “пипа” с ръце, устни и пр.!) или пък съществува и “НЕВИДИМА ЗА ОЧИТЕ КРАСОТА”, която се възприема само от ДУШАТА или ДУХА, според мен е въпрос, ненуждаещ се от обсъждане: да, има такава красота, дори нещо повече, “ИСТИНСКАТА КРАСОТА” е… съвсем невидима за очите.

Разбира се, има хора, които съвсем не могат да бъдат убедени в това последното и като го чуят, си позволяват да правят презрителна гримаса: такива наистина няма защо да бъдат “убеждавани” че има, за тях наистина няма такава (“такова животно… нема!”) – защото те никога не са я усетили с душата си, с духа си, а е съмнително дали у тях този последният изобщо съществува. Това, че Платон твърдеше, че “САМО МЪЖЪТ ИМА ИЛИ ПО-СКОРО… МОЖЕ ДА ИМА ДУХ”, разбира се, е спорно, но не затова, че то обижда… ЖЕНИТЕ (ако е истина, то нима някой – пък дори и жена! – може да смята, че истината му е… лично неизгодна?!), а най-вече защото то поставя мъжа “като такъв” на един пиедестал, който съвсем не е по силите ако не на огромната част от мъжете, то поне на… повечето от тях. Оттук произлиза нещо странно (аз оставям встрани темата за сравнението “по пълноценност” между двата пола, защото тя е доста заплетена!): това, че си мъж, съвсем не ти гарантира, че имаш дух, но за да имаш дух (по Платон) все пак трябва да си… мъж.

Интересуващата ме тук “гей-проблематика” е изключително тясно свързана с проясняването на този “парадокс”, макар че, безспорно е, че … “дори и сред гейовете” има… отрепки и “боклуци” (нима някой може да отрече това?!). И в такъв случай дали пък не отпада този “парадокс” именно като парадокс?!

Гей-ят се възбужда само от мъж, който за него е красив. Преценките за “красиво” и “некрасиво” са безкрайно разнообразни и дори… изключващи се. Следователно… няма красиви “изобщо”, а има “красив за мен”, “красив за теб”, “красив за този там”. Оттук следва, че ВСЕКИ за НЯКОЙ е… красив, и всичко се свежда до това КАК този “някой” разбира красотата. Това, което обикновено гейовете си казват при запознаване (виртуално например), е: “Ами не знам, нека да се видим, ще разберем дали си ДОПАДАМЕ; нали знаеш, ако се появи “ТРЪПКАТА”, ако ме “ВЪЗБУДИШ”, ако те “ПОЖЕЛАЯ”, то тогава изобщо няма да имаш проблем, веднага… ще отидем в леглото!” – не всички обаче казват това, има и… изключения, например “изключенията” дори си позволяват лукса да казват нещо по-друго, и при това крайно “объркващо”. Какво казват те, тези прословути своенравни “изключения”? (Аз твърдо смятам, че изключенията позволяват по-добре да разберем… “правилата”, а не обратното!)

Ами казват, струва ми се, това (те друго едва ли могат да кажат!): “Добре де, харесваш ми, но АЗ НЕ МОГА ТОКУ-ТАКА, видяхме се, харесахме се, и хайде, веднага… в леглото! Имай търпение, нали за секс трябват и чувства?!” Много често тези, на които те си позволяват да изказват такива “странни твърдения”, остават с отворени уста от удивление: “Как така, нима не е достатъчно това, че се харесваме, за да се… изчукаме?! Бе ти си бил много странен бе?! Кво още искаш? Ей, недей се прави на… интересен! Имай предвид, че не ги обичам тия??!!”. Е, зная, че рядко ще чуете подобна реакция, защото изказващия я рискува… да се размине с желаните удоволствия и “апетити” по отношение на харесалия му индивид, но явно той виниги поне си го мисли, което може да се прочете по очите му. Защо се появява това много често срещано в наше време (дали?)… разминаване между двама все пак харесали се индивида?!

Ето тук вече според мен се задействат “механизмите” на архетипа, който определя преценките на различните типове гей. Архетипът съдържа в себе си “всичко”, той е идеалната “норма”, но мнозина гейове поради непълноценност не могат да се вместят в нейните изисквания. Ние не сме съвършени, но ние поне трябва да се стремим към съвършенството; някои обаче като чуят това се озлобяват…

Защо ли? Ето защо.

Защото вероятно са объркани и вероятно защото не знаят какво точно искат, а особено много – защо го искат. Не става дума за гей-овете, а за всички хора, но това важи и за гей-овете – които, да признаем, все пак трябва да са хора. Но както мнозина само… “формално носят името човек”, та така е и с гей-овете – някои от тях едва ли заслужават да се нарекат “гей”. Не че не го искат, а не е по силите им да бъдат – и затова стават отрепки…

Гей-архетипът не е по силите на всички гей-ове – в това няма нищо чудно. Не може просто “току-така” да си… “образцов гей”, нима някой смее да твърди това за себе си с чиста съвест?! Никой също така не може да се нарече “образцов човек”. Тогава какво има тук за “сърдене” или пък за озлобеност?!

Какво е “образцов гей” ли? Ами съвсем не е трудно за разбиране: той най-напред е… “образцов”, тоест пълноценно живеещ човек. Такъв човек ако не разбира напълно, то поне е интуитивно отдаден на великото тайнство на живота, един вид има силен усет за него. Животът предявява към всички нас, независимо дали сме гей или не, огромни изисквания, на които трябва да сме верни, на които трябва да отговорим. Как обаче ще стане това, ако сме си втълпили, че… стоим по-високо от самия живот, тоест че… можем да си правим каквото ни се иска с него?!

За да бъдеш пълноценно живеещ човек, а пък също и гей, който не е чужд на тайнството на живота, най-напред трябва останеш верен на неговия първичен порив. Такъв човек не си втълпява гибелната идея, че “мога да си живея както искам”, защото наистина така не може. Може, разбира се, но животът, самият живот жестоко ще ти отмъсти – независимо дали някога ще осъзнаеш, че това, което си получил от него, е именно отмъщение, а не… “благодеяние”. Като не разбираш живота истински и пълноценно, няма как да разбереш какво точно си получил от него, дори няма да си убеден, че всъщност страдаш, а не се наслаждаваш на живота си. Ето защо толкова много хора, а сред тях и гей-ове, безмълвно страдат, вместо да се наслаждават на своя живот, а при това (и това е именно коварното!), са си втълпили, че всъщност “това и е животът”, че от “живота трябва да взема всичко, което той ми дава”, че “да живееш не е кой знае колко трудно”… Губи се отговорността на живеещото пред живота – ето това е фаталното, очакванията на такъв човек по тази причина са мизерни, на него му липсва критерий да различи “кое трябва да правя” от “това и така не си заслужава”. Фаталното е в това, че независимо от нашата слабост да поемем върху плещите си великата отговорност да си жив и живеещ, то от нас все пак се иска да бъдем “ОБРАЗЦОВИ”, а пък който не е такъв, него го наказват, наказва го… самият живот поради това че не му дава от несметните си богатства. Ако пък такъв човек не разбира изобщо това че е “наказан”, а си втълпява, че “живее” или че дори “се наслаждава на живота”, то си е за негова сметка, казах, че такъв човек сам си е виновен, че има мизерни очаквания спрямо живота, поради което и живее мизерно. Каквото искаме (независимо дали съзнаваме точно, че това именно искаме, заслужава си да искаме, дали разбираме ЗАЩО го искаме и заслужава ли си то да бъде искано…), това и получаваме, “ЩЕ СЕ ДАДЕ НА ОНЯ, КОЙТО ИСКА”, “ЩЕ СЕ ОТВОРИ НА ОНЯ, КОЙТО ХЛОПА”, нали така е казано във Великата книга на живота? Щом като си си позволил лукса да искаш мизерни неща от живота, щом не разбираш, че животът не ни е даден “САМО ЗАРАДИ ТОВА ИЛИ ОНОВА”, а заради САМИЯ ЖИВОТ в неговата истина и пълнота, то недей тогава да виниш някой друг, че ти… всъщност и не живееш, а само си си въобразил, че живееш. Има ли нещо за чудене тука? Нима всичко не е пределно ясно?!

Та така стоят нещата и с “ОБРАЗЦОВИЯ ГЕЙ”, и то не просто че той е “ОБРАЗЦОВ ЧОВЕК”, ами защото защото такъв ИСКА ДА Е ЧОВЕК, не е забравил, че това е неговата мисия на тази земя, че това е висша отговорност пред живота. “Образцовият човек” не е свръхчовек, а е ЧОВЕК, но на мнозина това не е по силите – защото не умеят да го искат силно и съкровено. Същото е и с това да си ГЕЙ, при това “образцов” (а не отрепка!), защото да си гей е начин на живот, не нещо друго, не просто това, че обичаш в секса… “еди какво си”, или пък че ти е приятно… “да го вкарваш или да ти го вкарват”. Тези, които си мислят, че само това е да си гей, всъщност… “сами си го вкарват”, и то не “просто така”, “в оня смисъл” или буквално, а… фундаментално: живеят така, че всъщност не живеят, поради което тъкмо… “си го вкарват сами”, това е фаталното и… неприятното. Ама стига вече съм говорил тези баналности, които всеки всъщност усеща, нека да се заема с нещо… “по-практично” и дори “полезно”. (Макар че някой може ли точно да каже кое НАИСТИНА е “практичното” и… “полезното”?!)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s