ЧОВЕК И ДУХ: философско учение за формите на духа
Ангел Грънчаров
ЧОВЕК И ДУХ: философско учение за формите на духа
(Дисертация, написана през 1986-1988 г.)
СЪДЪРЖАНИЕ:
Глава I.Методологическият проект
1.Подстъп към проблема
2.Методологическата задача
3.Емпирико-дедуктивният подход
4.Логико-дедуктивният подход
5.МЕТОДОЛОГИЧЕСКИЯТ ПРОЕКТ
Глава II. Дедукция на коренните типове отношение на човека към света и към себе си
1.Необходимите понятия
2.Познавателното отношение
3.Ценностното отношение
4.Практическото отношение
Глава III. Първо отношение: човек и свят. Човешки дух
1.Изходната ситуация
2.Разбирането на живота
3.Субективната реалност
4.Светът
8.Човешкият дух
6.Генезисът на духа. Митологията
Глава IV.Първо отношение (Продължение): Форми на духа
1.Преходът към постмитологическите духовни форми
2.Философията
3.Изкуството
4. Религията
5.Научното познание
6.Духовните форми в XX век. Митотворчеството
Глава V.Второ отношение: Човек и дух. История на духа
1.Потребността от този анализ
2.Понятията на типологическия исторически анализ
3.Епохите на духовната история
А.Епоха на непосредственото единство на субективното и обективното
В. Епоха на абстрактната субективност
В.Епоха на абстрактната хармония на субективното и обективното
Г.Епоха на самостойната субективност
а.)Генезис на принципа
б.)Алтернативите на философията
Глава VI.Второ отношение (Продължение): Духът като многомерно съзнание
1. Уникалната субективност
2.“Оразмеряването“ на съзнанието
3.Едномерното съзнание
А. Формата на едномерното съзнание
В.Едномерността от позитивно-сциентистки тип
В.Цялостно-едномерният волунтаризъм
4. Неедномерното съзнание
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ескиз на една теория на духовната култура
БИБЛИОГРАФИЯ
