Добре работиш, славен кърт!

(Чакат ни невероятни политически зрелища и сеири, а пък после ще дойде отрезвяването – ще се оправим едва когато повярваме в себе си)

От доста време у нас боледува не просто дясното или десницата, а в най-сериозна и тежка криза е самата млада и неукрепнала българска демокрация. А пък тази криза се усеща най-болезнено – и съвсем не случайно – тъкмо в средите на десницата. Кризата на десницата е симптом на кризата на самата българска демокрация, която, уви, все повече губи чертите си на автентична демокрация. У нас в последните години се правят най-настойчиви опити демократичната форма да се изпълни с олигархично-авторитарно съдържание, с други думи казано, процесът на путинизация на страната върви с ускорени темпове. Вече на стартовата линия загрява новият “тато”, наречен вече – за разнообразие! – “бато”. Щото нашият карикатурен “Путин”, носещ псевдонима Гоце, вече не става за тази работа, а пък бабаити кат бат Бойко стават, знайно е, за всичко. Самият факт, че за “спасител на нацията” олигархичните медии подготвят един генерал – пък макар и трафаретен, пък макар и оперетен, пък макар и просто пожарникар – е скандален за една страна, претендираща да е демократична, да не говорим за европейска. Генерал бат Бойко, съгласете се, все пак не е генерал Дьо Гол.

И в тази ситуация на тотална подмяна на демокрацията ни със сурогати, с непълноценни заместители, в тази атмосфера, в която политическият ни живот все повече заприличва на най-безвкусен чалга-концерт с най-некадърни менте-звезди, всичко трябва да бъде най-фалшиво, жалко, оперетно и… наопаки. По тази причина бившият (“бивш” ли рекох?!) комунист бат Бойко се представя, представете си, за “десен”! То е все същото, примерно, една дългогодишна професионалистка от най-древната професия, упражнявана по магистралите, да почне най-сериозно да претендира че е морален наставник, проповедник и дори нравствен стожер на младежта. Ако някой сериозно почне да твърди, че мафиотът бат Бойко е, простете, “десен”, то това просто показва, че този някой няма и най-елементарна представа що е дясно. Или пък че е най-обикновен шарлатанин от типа на Андрей Райчев, да кажем.

Сега гледам две позастаряващи дами, влюбени иначе в бат ви Бойко, учредиха тия дни ЕНП (Единна народна партия), апък Нубиецът Васко, за да се навре пак в политиката, бил увредил “СДС+”! А иначе замисълът с тези новоучредени по нареждане на бат Бойко партии е ясен: бат ви Бойко си гласи “дясна коалиция”. Понеже има съвсем основателни съмнения, че омразният на всинца Костов скоро ще го надцака и ще угаси апетитите му да бъде “десен водач”. Технологията в случая е тази: колкото повече “десни” менте-партии възникнат и след това се гушнат около ГЕРБ на самия дон Бойко – който, разбира се, е готов да ги обгрижи под крилото си както квачката се грижи за пиленцата си – толкова по-добре. Всичкото се прави та да стане така щото благодушният и толкова наивен избирател да бъде объркан поне още един път и да вземе да подкрепи една пъстро-шарена коалиция, та да могат силите около нея най-после също да намажат повечко от идващите и чакани като манна небесна еврофондове. Па тази причина предвиждам в близко бъдеще да възникне поне дузина от нови и все “десни” партии-ментета, които бат Бойко да използва за окончателно добаламосване на вече добре объркания многострадален електорат. Така че от играта, която се разиграва в момента пред очите ни, ще са доволни всички: всеки ще получи нещичко, което си е бленувал. За да получиш нещичко в тия време се иска просто, дето се казва, да си готов да се разделиш и с последната си капка достойнство и да почнеш да лижеш или целуваш я ръце, я крака, я някои други, не чак толкова престижни части на могъщите телеса на великия дон Бойко.

Дясното обаче – ама наистина дясното, щото дотук говорих за псевдо-дясното, за дясното-менте – го чака нелек процес на възвръщане на жизнените сили чрез овладяване на все нови и нови съзнания. Успоредно с възвръщането на съпротивителните сили на младата българска демокрация – посечена така безжалостно и заместена от ченгесарско-олигархичния възход, който се установи с връщането от ДС на псевдоцаря-ченге – ще започне да се възвръща и доверието към автентичната българска десница. Стига тя да не се поддаде на съблазните и да устои на олигархичния аморалистичен напор. Пред българската десница в този момент има два варианта, между които тя трябва да избира. Единият е да се самоубие, като се превърне в най-презряна слугиня из сараите на блудстващия с демокрацията и с народните чувства самодържец-пожарникар и така безскрупулен популист-лицемер. Другият вариант е да устои на олигархичните съблазни с власт и облаги, стоически да издържи на популисткия прилив и когато дон Бойко доведе страната до пълен крах, тогава и последните глупаци да прозрат, че игри повече със съдбата на нацията не трябва да се допускат. И тогава всички ще се сетят за автентичните десни – Костов и другите – и ще ги подкрепят. Аз се надявам и новият лидер на СДС, философът-бизнесмен Юруков, да удържи на напъните на кариеристите и властолюбците от СДС за прегръщане с бат Бойко, да потърпи в неприятната позиция на твърда опозиция по отношение на блудстващата оригархия. И така заедно с ДСБ да останат единствена алтернатива на затъналата в пороци и аморализъм лява и популистично-олигархична политическа каста.

Защото в политиката обикновено печелят истински само тия, които не се поддават на лесните съблазни и изкушения с власт и облаги; точно от такива по-идеалистично настроени политици печели в крайна сметка и нацията. Защото въпреки всичко в живота се налагат по-жизнеспособните ценности – за мен такива са автентичните десни ценности на свободата и на достойната, определяща сама живота си и инициативна човешка личност. Тази е оста на дясната политическа философия и ценностна система, която освобождава индивида от диктата и произвола на държавата и на правителството. Тази политическа програма единствена е способна до донесе на нацията действителен просперитет. А иначе користният прагматичен интерес в политиката печели лесни победи, той изсмуква подобно на паразитите и вампирите жизнените сили на обществения и народен организъм, а след това бяга, водейки се от принципа “а след мен и потоп”. Чудното е само че след като този сюжет го преживяхме на няколко пъти и то съвсем наскоро – правителствата и лапаческите коалиции на Живков, Луканов, Попов, Беров, Виденов, Симеон, Доган, Станишев – още не сме прозрели истинските механизми на случващото се. А пък мнозинството все още си страда от гибелни (“ГЕРБелни”) илюзии за месии и “народни чиляци”. Аман от простотия бих си позволил да възкликна в тази връзка…

В ДСБ сега ситуацията е крайно тежка, мнозина кариеристи напират Костов да се махне, та да се снеме гибелния за амбициите им курс на идеологическа, ценностна и коалиционна принципност, девственост и изолация. Пък на тази основа да се почнат така страстно желаните комбинации за листи, постове, облаги, за нов дележ на баницата и за нови кражби. Проказата на българския политически живот е все същата байганьовска психология на келепирджийството, което именно разяде изотвътре всички партии. И доведе до страшната криза на демокрацията, изразяваща се в пълно нехайство спрямо ония ценности, от които зависи в крайна сметка всичко в живота ни – и като индивиди, и като народно цяло, и като обществен организъм. Днес обезвереният електорат не вярва на никой тъкмо заради тази всеобща склонност на уж легитимния политически елит, който е съставен комай все от същински маскари, да не признава нищо свято.

Това именно е страшното: над две-трети от избирателите заради колосалните злоупотреби намразиха както демокрацията, така и демократите, така и самата свобода. Забелязвате ли как никой, особено пък популистът дон Бойко, не смее да се нарече “демократ” – това не било престижно вече. Тези обезверени от произволите на управниците хора вече съвсем не ходят да гласуват, тях дори и титанът дон Бойко не може да закара до урните. Ето тези хора според мен, съвсем основателно разочаровани от всички, са истинския резерв на автентичната десница, който рано или късно ще възроптае и ще разпознае лидерите си. Стига, както казах, десните партии да не се впуснат заради лакомия по властта в развратен брачен съюз с дон Бойко.

От дясното в тази ситуация се иска да търси всевъзможни начини да стигне до съзнанието на колкото се може повече разочаровани избиратели, като при това направи нужното да ги зарази със своите ценности. И като покаже един толкова рядък за нашите съвременни нрави политически морал и дори аскетизъм. Иска се твърдост на духа, иска се нравствена сила, чрез която да се устои на политическата келепирджийска порочност, която днес символизира милиционеро-ченгесарската партия ГЕРБ, другото, истински мафиотското “Аз” на старата блудница БКП. Ако автентичните десни издържат, бъдещето е тяхно. В тях всъщност е и спасението ни: те вече промениха, европеизираха и осъвремениха България по времето на правителството на Иван Костов. Спасиха я от толкова страшни провали и то сега им предстои да съберат сила за последното, и то може би най-сериозно изпитание, което гербоваците ни подготвят. Да, надеждата ми е в автентичната, доказала себе си традиционна десница, на която й предстои още веднъж да спаси България от разгащилата се окончателно олигархична политическа класа.

Много е важно да се осъзнае какво ни чака в едно бъдеще, огрято от Слънцето, което, подобно на звездата на Путин в Русия, озарява приветливо българските простори и топли душите на жадните за власт, келепири и евтина слава нашенски продажници. Имам предвид недоразумението, наричано бат Бойко. Аз смятам, че този човек ще свърши и ще се свлече до пълното падение по-скоро отколкото това стана дори със доскорошния му тартор Симеон. Щото Симеон все пак има известен природен аристократизъм, докато дон Бойко прилича и се държи по-скоро като Ивайло Свинаря Бърдоквата. Този човек обаче ще нанесе страшни щети на нацията, ще се постарае да са повечко, и слава Богу че ще свърши бързо и ще бъде изритан съвсем скоро от разгневената публика – както стана първо с единия Качински в Полша, а скоро ще стане и с другия близнак Качински. Ние като нация обаче имаме толкова къса памет, пък вероятно и доста залиняла способност за съждение, щом не можем да направим така простата връзка между гавазина на Тодор Правешки и на Симеон Кобурготски и съдбата на неговите така безславно отишли си патрони. Но поразии и генералът-пожарникар ще нанесе колкото може повече, подобно на това както Симеон направи така щото поне още 10-20 години да сме си най-бедни в Европа.

След изборите ще имаме доста странна ситуация. Бойко Борисов няма да може да управлява сам, понеже цялата закърпена подобно на циганска шатра с всякакви парцали и кръпки коалиция няма да събере мнозинство. И на пожарникаря ще му се наложи да излъже – той това поне го умее: лъже право като те гледа в очите! – избирателите си и да се прегърне било с БСП, било с ДПС. Доган и Бойко са като братя-близнаци, така че предвиждам БСП да не прибегне до самоубийствена прегръдка с титана. Изобщо ще стане така, че в един момент бат Бойко ще трябва да се моли та да не изпусне властчицата. Нищо чудно даже да се наложи и на Гоце да се намеси, та да разцепи чрез свои хора БСП, и едното, по-“дясното” й крило да иде да се гушне с ГЕРБ във властта. Ето защо предвиждам че залезът на дон Бойко ще почне едновременно с пълния му триумф, с първия ден на идването му на власт. Това е иронията на живота и на историята: клоунадите в политиката са съвсем временно явление, звездите чалга-политици изгасват много по-бързо от другите чалгаджии.

И тогава една наистина много шарена коалиция около ГЕРБ, пълна с престарели или поповехнали партийни дами като баба Мозер, Елеонора и Марийка, и поддържана от дръзновени млади репортерки, мечтаещи, както казваше Иво Беров, само да поопипат някой ден мускулите на дон Бойко, та значи една такава чалга-шоу-компания ще управлява България известно време в комплот с ДПС и с части от БСП. Зрелището ще бъде пълно, дон Бойко като Уго Чавес всеки ден ще ни държи многочасови речи, излъчвани едновременно по всички до една телевизии. А народът ще слуша, ще слуша, ще цъка с език, ще цъка, пък като му писне, ще грабне тоягите и ще изгони тази сбирщина там, дето й е мястото – на боклука на историята.

Тази е моята прогноза, съвсем сериозно говоря, нищо че зная, че изобщо не ми вярвате. Но такава е задачата на философите, впрочем: да говорят според истината, независимо колко неправдоподобна да изглежда тя. Да не забравяме, че сега живеем във време, в което лъжата властва и е във възход. Та по тази причина моите думи ви изглеждат съвсем “нереалистични”. То е понеже така сме свикнали с лъжата, че прегрешаваме да я вземаме за истина, а пък истината най-безсрамно я вземаме за лъжа. Но истината, впрочем, изобщо не страда от тази работа и подобно на кърт рови там долу: за да докара нещата един ден до своето окончателно тържество. Дай Боже този ден да дойде по-скоро…

Ангел Грънчаров, автор на излязлата наскоро и вече доста нашумяла книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), изд. Изток-Запад, 2007 г.

Advertisements

One comment

  1. ZeMaria

    Браво, бачо Ангеле! Браво за заглавието. Прочее, не написа ли ти „Пътят към скорошното и същинско дясно управление на България“
    Я дя видим там кво писа!!!
    „Да, обаче същинските десни партии у нас са слаби, как да стане този поврат? Има ли начин, има ли реална възможност следващото управление на страната да е поставено на една принципна и същностна дясна програма и платформа на управление? Ясно е, че това не може да се случи, ако не бъде използван ресурсът, който е налице в една доста странна формация, каквато е ГЕРБ. Но която е в състояние на подем, която в момента е силна.“…
    сега не трябва да бъде допускано, имам предвид, че трябва да се направи всичко възможно традиционно десните партии и политици от СДС и ДСБ да не пропилеят съвсем глупаво шанса си не само да влязат във властта на вълната на подема на ГЕРБ, но и да станат гръбнак на едно наистина дясно управление на България….о трябва да се признае, че върху дясната политическа философия никой няма монополно право да се разпорежда като единствен „правоверен шаман“, пък дори и той да се нарича Иван Костов, пък и който и да било друг.

    Ето сега ГЕРБ и Бойко Борисов заявяват желанието си да бъдат дясна гражданска формация, но „автентичните десни“ не искат да ги припознаят като такива. Твърдят, може би и с основание, че подозират тук измама, сиреч че гербоваците са десни-менте. Аз самият съм се придържал към тази гледна точка винаги досега.

    Все едно, че дясното някак си е „патентовано“ и е във вечна собственост и разпореждане на СДС и ДСБ – това, разбира се, не е и не може да е така. Всеки, които има желанието и усещането, че е десен, трябва да има правото да бъде такъв, пък то по делата си ще си проличи в крайна сметка кой какъв е: за какъв се е искал да се представя и какъв се е оказал накрая.

    Това като принцип с особена сила важи за политиците, които твърдят, че споделят една същинска дясна философия, крайъгълни камъни на която са именно уважението на свещеното право на лична свобода, на избор на политическа идентичност, а също и на правото на самата личност сама да избира себе си, своето бъдеще и съдба.

    Да, обаче сега у нас възникна доста странна ситуация: Бойко Борисов и ГЕРБ искат да са десни, а пък традиционно десните сякаш… „не им разрешават“ да бъдат такива. Това обаче съвсем не е нормално: не бива в името на някаква идеологическа девственост да се нарушават най-основни конституивни принципи на дясното като философия и като жизнен стил на поведение дори.

    По тази причина възниква странна и парадоксална ситуация: тия, които са признати за десни, искат да запазят монопола си върху дясното, а Бойко Борисов и ГЕРБ напират, сякаш са някакви диви завоеватели, към тяхната „неприкосновена територия“, към тяхната „собственост“.

    Дясното обаче никому не може да е собственост или владение: то принадлежи на всички хора – на свободните, и също на тези, които искат да бъдат свободни. Никой не бива да се държи чак толкова ненормално: „Дясното си е мое, и аз никого не пускам тука“. Това е прекалено глупава стратегия и не подобава особено пък за политици, за хора, които по начало трябва да милеят най-вече за гражданите, за страната си.

    От много време се мятат рояци от стрели, копия и камъни между двете страни, които водят абсурдната „битка за дясното“. Разбира се, водачи в тази толкова глупава офанзива са най-вече лидерите на двете формации: Иван Костов и Бойко Борисов. Тия двамата лидери не пропускат случай да подчертаят огромната си лична неприязън един към друг, хулят се един друг по най-недопустим начин, обиждат се, и то в най-перверзно избрани болезнени места.

    За десните от старите формации и по-специално за Иван Костов Бойко Борисов не е нищо друго, освен една арогантна мутра, отдала се на най-лакоми политически попълзновения. Бойко Борисов пък не остава длъжен, напротив, доста нападателен е: за него Костов не е нищо друго освен „болшевик“, „водач на корупцията“ и е знам си какво още, но също толкова неверно и тъпо.

    И ето, мятат си стрели и копия, а пък БСП се радва и си управлява почти безнаказано: защото нейното управление заслужава всекидневни наказания. Защото този път дори и БСП прекали и се оля в страшни злоупотреби, дотам, че надмина самата себе си. И ето, че тази абсурдна битка между „традиционните“ и „новите“ десни се оказва, че е в интерес единствено на техния опонент – БСП. Защото, знайно е, когато двама се карат, третият неизбежно и логично печели…

    Как в тази ситуация формалните и потенциални десни да си стиснат ръка и да заработят заедно с мисъл единствено за България? Има такъв начин, но се искат доста компромиси, които трябва да бъдат направени и от двете страни. Иначе ще бъде пропилян този комай единствен шанс в България да се установи в близките години едно същностно и автентично дясно управление.

    Ако традиционните десни партии и политици не припознаят „дясна тенденция“ у Бойко Борисов, то това означава, че го тласкат към бъдещи шарени коалиции с БСП, ДПС, с останки от НДСВ и пр., а това не трябва да бъде допускано. Защото какво от това, че „старите десни“ ще си запазят монопола върху дясното и идеологическата си девственост, след като се обричат за много години да са далеч от властта? А пък в това време България да се управлява безкрайно и то все „полуляво-полуцентър-полудясно“, сиреч на принципа „орел-рак-и-щука“…

    В политиката компромисите са неизбежни и са допустими, стига да се правят с ясна и оправдана цел, т.е. с цел, която може смело да бъде заявена пред „общността на управляваните“. Ако примерно дадени партии и политици се срамуват да заявят гласно целта си, а тя трябва да си остане потайна и само подозирана, това значи, че целта им е нечиста.

    Ако се даде шанс на Бойко Борисов и на ГЕРБ да се изявят и да заслужат квалификацията „десни“, то това е една цел, която смело може да бъде заявена…

    ва, което пиша сега, съм го мислил от доста време, но едва сега дойде времето да бъде гласно заявено. И то не по някакви конюнктурни причини, а защото просто нямаме друг изход. Аман от глупости, нагледахме се и се насладихме на предостатъчно глупости в нашия политически живот от последните години.

    Аман също и от предвзето идеологизиране, а също и от така кухите претенции кой е по, по и най – или кой ще бъде водач на лакома бащина дружина. Писнаха тия неща обаче не само на мен, а и на мнозинството от избирателите…“-край на цитата
    Тези две статии-горната и цитирана от мен заслужават сериозен анализ. Защото, бачо Ангеле, те са христоматия-барабар с теб, автора им, за хала ни.
    Айде със здраве-ще ти отделя малко време по нататък

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s