декември 26, 2007

Добро да правиме на всяка стъпка можем

СЪРЦЕТО И УМЪТ

Сърцето и Умът в борба вечновековна
делят човешкото злощастно същество…
И чак когато легнеме в нощта гробовна –
отърваме се от това старинно зло…
Сърцето и Умът в борба са всевековна!

Разсъдъкът студен ни казва: ”Дим е всичко –
наука, вяра, труд, изкуство, идеал!…
Философството е безумие речисто,
поезията – мрак, величието – кал…”
Разсъдъкът студен ни казва: ”Дим е всичко!”

“Човек умира гол – тъй както се и ражда,
и хвърлят го в трапа – в праха погребват прах…
Безсмъртността е сън на детската ни жажда
и боговете са дела на наший страх…
Човек умира гол – тъй както се и ражда!”

А Чувството тогаз на Разума отвръща:
“Животът е добър!… Доброто е навред,
където Любовта, мирителка могъща,
между човеците поддържа траен ред…”
Тъй Чувството тогаз на Разума отвръща…

“Добро да правиме на всяка можем стъпка!
А добротворний мъж честит е и богат:
честит – не го смущава мрачната простъпка,
богат – помагат му като на същий брат!
Добро да правиме на всяка можем стъпка!

Добро – туй значи милост, правда, съвест чиста
и преданост към Бог, Отечество, Баща –
и славна бъднина в оназ страна лучиста,
където ще премине нашата душа!…
Добро – туй значи милост, правда, съвест чиста!”

… Отдавна слушам в себе си тази песен двойна,
противоречие в нищожно същество;
и чакам да прескоча граница гробовна
и да се отърва от туй старинно зло!…
Отдавна слушам в себе си тази песен двойна…

КЪМ ХВАЛОСЛОВЦИТЕ

Хвалете го… Похвала, казват, като вино
опива…
Хвалете го… Похвала по-добре от ножа
убива…

***

“Ти си мъж саможив, чуждиш от всички хора” –
така ме вий корите…
Но щом се срещна с вас – и истини задумам,
от мене вий страните!

САМОТНОСТ

Да бъдеш в родния си край изгнаник –
при своите да бъдеш чужденец –
това е то да се прочуеш
като мислител и мъдрец.

СВЕТОВНАТА КНИГА

Светът – отворена е книга,
и всякой може да успее
по нещо в нея да прочита
и нещичко да разумее.

Но онзи пълно я разбира,
онзи мъдрец и тайновед,
неявни знаци който вижда
вред, гдето спира своя глед…

Не стига само да прочиташ –
и слепий знае да чете:
учи се думи да откриваш
между самите редовце…

Чети наопако в сърцата;
избръщай буквите, рови;
търси онуй, което бяга,
от голий поглед се бои…

И с пръст похващай всяко дело,
пред всяка съвест туряй свещ;
търси срама на всяко чело
и сянката зад всяка вещ…

MEMENTO QUIA PULVIS ES*

Безмолвен, бодър, хладнокръвен,
върви по пътя си, върви,
и с светска опитност изпълнен,
лицето право си носи…

Бъди мравка невъзмутима,
бъди орел неустрашим,
бъди пчела неуморима –
но пак си спомняй, че си дим!…

Припомняй си, че си явленье
минутно в безконечний век –
и всякога търси спасенье
във мисълта, че си човек!

* Memento quia pulvis es. – Помни, че си прах.

ГОТВЕТЕ ПОЧВА

Човешкий ум и воля трябва
до здрава почва да допрат,
за да въздигнат трайна сграда
и бъдеще да създадат…

И няма ли подобна почва,
безплоден е човешкий дух –
и мощната човешка воля
подобна е на корен сух.

Бащи, деца, гответе почва!
Копайте доблестни ръце!
Наскоро новий век започва –
и всичко гнило ще измре!

Из цикъла Демагози – (политически шарлатани*)

СОФРОНИЙ

Бе епоха, когато бай Софроний –
хъш блед и мършав – носеше два чифта панталони,
с едните, горни, да забуля дупките на долните,
а с долните пък да забуля дупките на горните…
Така догдето бе одрипивял –
па можем да речем и опросял –
Софроний думаше: ”В човешкий род
не съществува никаква наредба справедлива;
навсякъде държавний ред почива
на произволи и насилства, плод
на груба и лъжлива
култура! ”Мина време. Придоби имот
Софроний, къща построи, чифлици купи,
надебеля, нагизди се, живот
разкошен заживя – па заговори: ”Колко глупи
са демагозите, що критикуват
наредбите на обществото
и негодуват, и се бунтуват
против могъществото на златото!
Намира ли се под небето
по-добротворна сила от злато
Основата на всякакъв прогрес не е ли то?”

О, колко се намират в нашата страна
таквизи хитроумни и речисти
искатели на правдина,
наречени социалисти,
които – в гладосията – се борят
под знамето на Маркса, ала щом проболереят,
захващат да говорят
за ред – пред всякакъв камшик благоговеят.**

* Шарлатанин – самохвалец, нечестен човек, който гледа чрез измама да извлече облаги; мошеник
** Благоговение – дълбока почит

От Стоян Михайловски (1856-1927)