декември 28, 2007

Съдбата на всеки кумир е да бъде сломен

41.Съдбата на всяка именитост е да бъде потъмнена. Съдбата на всеки кумир е да бъде сломен. Колкото и парадоксално да се вижда това, истинската слава е безименна, безлична, безвестна, безшумна, самотна. Истинската слава е да слушаш вътре в себе си глас тайнствен, който да говори, че си изпълнил бляскаво своята земна мисия. Истинска слава е да чувствуваш, че Онзи,който те е натоварил с мисия, е доволен от тебе, че той одобрява твоите замисли и усилия да служиш на човечеството, че той държи сметка за безкористността на твоите трудове. Безсмъртност дава Бог – не я дават човеците. А безсмъртното име е част от безсмъртността.

42.Нека славолюбецът не забравя, че земният валяк е пясъчно зрънце в безконечните световни простори. Нека славолюбецът не забравя, че земният валяк ще бъде обитаем и обитаван още няколко милиона години. И най-сетне нека славолюбецът не забравя, че човешката славица е капчица вода в океана на вековете.

43.Ръкоплясканията са по-опасни от хулите. Хулите огорчават, ръкоплясканията помрачават.

44.Имал съм случай да се доближа до многома знаменити хора и да беседвам с тях. В Париж се запознах с книжовника Am.Fr., в София често се срещах с поетите В. и С. Това бяха нещастни хора – нещастни поради своята страст за прослава – нещастни поради своето себепоклонство, което искаха да превърнат в народно поклонение. Те изчезнаха, след като опетниха своя морален характер. Те умряха като мизантропи, защото живяха като автолатри*…

А това тъжно социално явление е много поучително. На мене то разкри следната истина:
Ламтежът за популярност е един от най-грозните форми на раболепието!!!

45.Човек не бива велик поради своите качества, а поради начина, по който оплодотворява своите качества. Дарба, знание, опитност, гений – всяка духовна мощ създава само задължения. Крайморското светило не е направено, за да блести в пълна самотия, а за да осветява всички онези, които бягат от крушение. Светило в мраковете – ето ролята на великия човек.

46.Голямо име ли искаш да си спечелиш, бягай от самотия. Себе си ли искаш да овладееш, усамоти се.

47.Угасва буйният огън като оставя малко димец в огнището… Угасва големецът, като завещава на рода си не знам какво жалко мълвене, което се нарича слава.

48.Всеки човек е ваятел на своята душа. На всеки човек е наложена – в земния свят – една велика и свята мисия: да дири съвършенство. Ала съвършенството обитава в извънземни сфери. В земните среди е възможно само стремление към съвършенство. Стремлението към съвършенство е, така да се рече, мерилото за духовно безсмъртие. Всеки човек отнася отвъд гроба онази нравствено – духовна чистота и благост, която е смогнал да всади в себе си отсам гроба.

49.Искате ли да бъдете добър учител на обществото? Не увещавайте ближния си, а му помагайте; дайте му да разбере, че вие обладавате онова човеколюбие, което желаете да намерите у него. Безгласен добротворец е най-сладкодумен оратор и най-вещ реформатор.

50.– Сократе, нападат ме люто. Отричат у мене всякакви достойнства и дарби, хулят ме, чернят ме.

– Не се чуди и не скърби Платоне. Това е в реда на нещата. Враждата затова е вражда, за да преиначава и изопачава всичко. Тя вижда недостатъци там, гдето има качества. Тя открива слабост там, гдето цари благодушие.

– Има минути, когато аз осъждам сам себе си, като си думам, че ако хората не ме обичат, това е, защото не ме разбират!

– Мамиш се. Противното е вярно. Твоите врагове не те разбират, защото не те обичат. Да, симпатията е условие за добро схващане и разбиране. Добре за да опознайме и оценим някого, трябва да го обичаме. Мразенето е превръзка на очите. Мразенето води към отрицание.

51.Историята не ни дава нито един пример от човек възбунен против религията, който да не е поставял себе си под гнета на моралната поквара. Страним ли от началото на доброто и на светостта, нам е невъзможно да не се упътим към ямата на пороците: второ начало на доброто и насветостта няма!!!

52.Материално благосъстояние може да бъде – може и да не бъде – последвано от нравствено-духовно възраждане. Но нравствено-духовно възраждане бива винаги извор на материално благосъстояние.

53.Богаташът се мами когато гордо и самодоволно сочи към своите имущества и дума: “Ето какво владея”! Той би трябвало да рече: “Ето от какво съм овладян!”

54.Който жаднее за охолност, достига да простира ръка, да се моли, да коленичи. Такъв човек е роден да робува. Свободата цени и свободно живее само онзи, който знае да търпи лишения.

От Стоян Михайловски (1856-1927)