Трябва да бъдем силни, за да подкрепим правото си
28.Ние често казваме хубаво вместо добро: хубава мисъл, хубави слова, хубави обноски, хубаво дело, хубави нрави, хубава душа. Доброто не е друго освен хубавото в областта на морала.
А хубавото що е? Блясък, сияние на истинното; великолепие, очарование у истинното. Връзката между доброто, хубавото и истинното – това е връзката между морала, изкуството и знанието. Тая връзка е неразрушима. Моралът, изкуството и знанието си придават взаимно своята богоданна мощ, задружно извършват своя благословен и жизнерадостен възход.
36.Истински покой е само покоят на сърцето, истинска доволност е само доволността на съвестта. Порокът – до каквото величие и да достигне, каквото могъщество, какъвто и блясък да овладее, чувствува в себе си зло тайнствено, което го прояжда. Гнусен червей вгнезден в една ябълка – ето вечният символ на човешкото същество, което таи в душата си развален инстинкт.
37.Талант! Ето великото човешко преимущество! – мислят мнозина… Характер благ, хвърлен на сметта? А що е талант при лош характер, при сляпа воля? Що е бисер, хвърлен на сметта? Стотини, хиляди талантливи хора е имало по света, но уви! – за повечето от тях историята дума: „Те обладаваха всякакви дарби, освен дарбата да си служат добре с дарбите си!“
38.Человековедецът – сиреч мъдрецът, който знае да пуща глъбиномер в тъмните ями на човешката душа – тряба да вярва в Бога и да се уповава на постоянната му намеса в световните работи… Иначе кога да е, той ще се види разбит и сломен под тежкия товар на своето знание, превърнато в грозно разочарование и человеконенавистничество!
39.Трябва да бъдем силни, за да подкрепим правото си. Трябва да обичаме правото си, та да черпим в тая обич сила. Само правото може да узакони силата. Силата се превръща в добродетел, когато е рожба на правото. Всяко благопреуспевание и величие в живота на обществата е бивало плод на съюза между правото и силата. Сила без право не ражда нищо трайно: тя е бясно някакво вълнение в тъмно подземие. Право без сила е една суха формула, една безжизнена абстракция.
40.Дъщерите на Милтън* негодували срещу хулите и клеветите, които се сипели върху техния баща. Те го помолили да изобличи публично своите хулители и клеветници. Той им казал:
– Знайте ли какво искате от мене? Вие ме подканяте да се опълча против онези, които работят за моята прослава! Узнайте това: паметниците, които се градят за увековечаване паметта на великите хора, градят се от камъните, с които те са бивали замерени от завистливци и зложелатели!
*Милтън, Джон (1608-1674),бележит английски поет и общественик.
От Стоян Михайловски (1856-1927), Из „Нравствен идеал“
Учебният блог на философа Ангел Грънчаров 