Дълг на всеки интелектуалец е да съзнава привилегированото си положение

Всички мъже и всички жени са философи. Ако не съзнават, че имат философски проблеми, те най-малкото имат философски предразсъдъци. Повечето от тях са теории, които приемат за дадени: попиват ги от своята интелектуална среда или от традицията.

Тъй като малко от тези теории съзнателно се поддържат, те са предразсъдъци в смисъл, че се отстояват безкритическо проучване, макар че могат да са от голямо значение за практическите действия на хората и за целия им живот.

Апологията на съществуването на професионалната философия се състои в твърдението, че хората трябва КРИТИЧЕСКИ ДА ИЗСЛЕДВАТ тези широко разпространени и влиятелни теории.

Теории от този род са несигурна отправна точка за всяка наука и всяка философия. Всяка философия тръгва от съмнителните и често вредни положения на безкритичния здрав разум. Нейната цел е да постигне просветен, критичен здрав разум; да формулира възглед по-близък до истината, който да оказва по-малко вредно въздействие върху човешкия живот.

Признавам, че съществуват някои трудно уловими и все пак много важни проблеми във философията, чието естествено и всъщност единствено място е академичната философия; например проблемите на математическата логика, и по-общо, философията на математиката. Аз съм силно впечатлен от удивителния прогрес в тези области през нашия век.

Що се отнася обаче до академичната философия по принцип, аз съм разтревожен от влиянието на онова, което Бъркли наричаше “дребни философи”. Критиката несъмнено е живата кръв на философията. И все пак трябва да избягваме дребнотемието. Дребната критика на дребни положения без разбирането на големите проблеми на космологията, на човешкото познание, етиката и политическата философия и без сериозния и всеотдаен опит те да се решат, ми се струва фатална. Изглежда ми така, сякаш всеки напечатан откъс, който с известни усилия може погрешно да се разбере или погрешно да се интерпретира, е достатъчно добър, за да оправдае написването на на нова критическа философска статия. Схоластиката в най-лошия смисъл на термина изобилства. Всички големи идеи са погребани в словесен порой. Същевременно известна арогантост и грубост – някога рядкост във философската литература – изглежда се приемат от редакторите на много списания като доказателство за смелост на мисълта и оригиналност.

Смятам, че дълг на всеки интелектуалец е да съзнава привилегированото си положение, в което се намира. Той има дълг да пише толкова просто и ясно, колкото може, и с такъв цивилизован маниер, на какъвто е способен. Той никога не трябва да забравя нито големите проблеми, които стоят пред човечеството и изисква нова и смела, но търпелива мисъл, нито Сократовата умереност на човек, който знае колко малко знае. Що се отнася до малките философи с техните малки проблеми, смятам, че главната задача на философията е да размишлява критически за света и нашето място в света, както и върху нашите възможности да познаваме и възможностите ни за добро и зло.

Вероятно мога да завърша с нещо от безспорно неакадемичната философия. На един от астронавтите, които за първи път стъпиха на Луната, се приписва простата и мъдра бележка, направена от него при завръщането му (цитирам по памет): ”Много планети съм видял през живота си, но винаги съм копнял за Земята”. Смятам, че това е не просто мъдрост, а и философска мъдрост. Ние не знаем как се е случило така, че сме живи на тази чудесна малка планета, или защо е трябвало да има нещо като живот, за да направи нашата планета толкова красива. Но ето, ние сме тук и имаме всички причини да се удивляваме на това и да се чувстваме благодарни за него. То е нещо подобно на чудо. Защото всичко, което науката може да ни каже, е, че светът е почти лишен от материя, а там, където има материя, тя почти навсякъде е в хаотично, турболентно състояние и е необитаема. Може да съществуват много други планети с живот на тях. И все пак, ако изберем случайно място в света, тогава вероятността (изчислена на базата на съмнителната ни съвременна космология) да открием тяло, носещо живот на това място, ще бъде нула или почти нула. Така че животът притежава най-малкото стойността на нещо рядко; той е ценен. Склонни сме да забравяме това и да гледаме евтино на живота, може би защото не се замисляме или може би, защото тази красива наща Земя несъмнено е доста пренаселена.

Всички хора са философи, защото по един или друг начин всички формират оношение към живота и смъртта. Има такива, които смятат че живота няма стойност, защото завършва със смърт. Те не успяват да разберат, че обратният аргумент също може да се издигне: че ако животът нямаше край, той не би имал стойност; че постоянно наличната опастност да го загубим, е отчасти онова, което ни помага да осъзнаем ценноста на живота.

Карл Попър, из: „Как разбирам философията“ (Откраднато от Фриц Вайсман и от един от първите хора, кацнали на Луната)

Advertisements

One comment

  1. Roujkabg

    Не вярвам да има такъв глупак на земята,който да не е прозрял тази простичка истина,че всеки един човешки живот е УНИКАЛЕН и единствен.

    Достатъчно е да споменем годишната статистика на загиналите по пътищата ни за изминалата година- над 1000 души.А нелепо загиналите по невнимание,небрежност и нечия друга човешка безогтоворност?
    А колко други са се разминали на косъм със смъртта?
    Колко дрги оживели,но сакати и непригодни за работа,за любов,за пълноценен живот?За какво говори това?

    Като 4 годишно дете по повод смъртта на братчето ми съм питала майка ми:“Защо плачеш за брат ми щом си знаела,че ще умре?Аз ще умра ли?Защо си родила и мен,щом си знаела,че и аз ще умра?А ти ще умреш ли?Защо родителите раждат децата щом предварително знаят,че те ще умират?

    Живот се дава само веднъж и човек трябва да бъде научен да го ПАЗИ,за да живее живият живот.Който е научен да пази себе си,знае да пази и другите.Не може да се разчита само на инстикта за оцеляване и самосъхранение,защото той е заложен у човека,но се развива с възрастта и за това трябва да бъде възпитаван още от най-крехка възраст да ЦЕНИ живота у мравчицата,тревичката,маргаритката, светулката.Човека трябва да бъде научен да СЪЗЕРЦАВА и се РАДВА на живота,което значи да го ЦЕНИ.

    Четейки черната статистика и като прибавим хроничните си оплаквания от сблъсъка ни с грубиянщината и простащината у нас комай ще се окаже,че страдаме от собствената си липса на възпитание.

    Човек трябва да бъде възпитаван в отсъствие на липса на страх от смъртта,която трябва да е научен да приема като неизбежност,но само ЕСТЕСТВЕНАТА смърт.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s