Българино, великий търпеливецо…

Психофизиология на държавното разбойничество

В историята на българщината има работи, които поразяват съвестта и слисват разсъдъка. Винаги – ab antiquo, до ден днешен – българинът е бил управляван от художниците на гнета, от теоретиците на злотворството, от протомайсторите на мамилото, от не знам какво властителско франкмасонство, безстидно в своите посегателства, безжалостно в своите светотатства.

У прабългари, у нови българи – се една песен: чернилото иде отгоре! Управникът е лекар на държавата; какво да се прави, когато тоя лекар е най-големият разпространител на зараза? Какво да се прави, когато ядът се крие у носителя на противоядие?

На тези питания нито прабългаринът, нито новобългаринът намира отговор. И охкаше първият, и охка вторият в съзнание, че техният повелител е винаги бил техен развратител и гонител.

Богомилите думаха: „Махни управника, ще премахнеш кривдата!“ Турската рая думаше: „Царят ни е даваджия!“ Псевдоеманципираният сегашен българин дума: „Пазачът е палач!“

Българинът заместя вечния жид – той е хилядогодишен сиреч… В старо време, във времето на Йоана Екзарха, българските властници думаха: ”Искаш ли да управляваш лесно, да господстваш безкрамолно, събаряй, съсипвай, разорявай; бойните инстинкти, духът на съпротивлението произлизат от богатството, мъжки се бори охолният, у него има кръв буйна и желязна воля; истинската, единствената укротителка на тълпите е безхлебицата!”

И разоряваха, и опустошаваха. Тогавашната рая – раята на православните сатрапи, раята на онези Асеновци и Шишмановци, които не бяха може би татари, но бяха втатарчени – тогавашната рая бе едно грозно сборище от опросели и оголели клетници. И когато османлиецът нахлу в българско, тези клетници се съюзиха с него, помогнаха му да сгази тяхната българска управа, помогнаха му – често думаха: ”Всяка друга власт, каквато и да бъде, ще бъде по-добра от нашата!”

И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо: за да могат навеки да ездят простонародието, за да запазят своите привилегии, за да останат и под турско владичество официални грабачи, смукачи и дерачи, българските велможи и управници приеха мюсюлманството.

За агарянския хомот, за фанариотския ярем е излишно да говорим. Има една българска поговорка многозвучаща в своя лаконизъм и болезнена в своята комичност, която гласи: ”Турчин със сила и грък с книга – докараха ни до тоя хал!”

В тези двадесет думици четем историята на пет дълги столетия! Па ето ви и друга, още по-характерна продумка: “Да кажа криво, не смея от Бога, да кажа право, не смея от бея!” Каква горчивина от това подмятане, каква плач в тая гавра!

Освободи се България… В кратко време епопеята се превърна във фарца. Освобождението на българина не бе друго нещо освен промяна на самара…

Христогонителят агарянин бе заместен с християнстващ кесаджия: Захари Стоянов, тоя циничен родоначалник на свирчовщината, тоя прототип на всяка хищност и на всяко человеконенавистничество, се провикна еднъжки в Търново: ”Във всяка българска къща има бел леб, във всяка българска къща има тригодишно вино. Българският народ е много повилнел, защото е много заможен… Натоварете го с данъци и ще го укротите! Той мирува само когато му бъркаме в пазвата! Не бойте се, котката има девет души, българинът – двадесет и девет: няма да го осмъртите тъй лесно! Берии и тегоби докарват тегло у другете народи: у нас те са цяр против теглото!”

Свирчовци се придържат раболепно о тая програма! Те изгладняват българина, за да му дадат дохаки (вкарвам в ред, давам заслуженото), осъждат го на банкрутство, за да го стреснат, за да го сплашат, за да го направят гъвкав и податлив, за да го направят лесно управляем.

Да, банкрутството стои на прага ни! Преди десет години първото издание на стамболовщината роди торбопесъчие! Днес второто издание на стамболовщината поражда убожество. Мамелюшкото сбирище, което смее да се титулува Народно събрание, гласува финансовите сделки на Петковци и Савовци с една бързина, която напомня трескаво подвизаване на влъхвата в жилище без пазачи: ха скоро, ха скоро, грабете да грабиме, догде не е дошъл домовладиката.

Свръхсметните кредити, гласувани до тоя час, достигнаха сумата 41 милиона лева. А подир разграбването на публичното съкровище иде, разбира се, опленяването на недвижимите богатства.

Законът за мерите има за цел оплячкосването на имоти, които струват стотини милиони; разбира се тяхната същинска стойност се потуля; според бюджета продажбата на тези имущества щяла да даде (1) един милион (900) и деветстотин хиляди лева!Свирчовци, Петровци, Савовци не се задоволяват с 350 хил. лева безотчетни фондове: тая сума едва ли ще стигне да се изплатят дълговете на партията; ама за по-нататък? ”Ще настъпят може би гладни години, си думат те – от нас зависи да бъдем сити дори и тогава, когато ще престанем да се насищаме. Ако народът е длъжен да ни плати еднаж загдето властваме, той е длъжен да ни заплати дваж, загдето се излагаме на опасността да изгубиме завинаги властта.”

Но и протомайсторското плячкосване може да докара все пак лоши последици… Трябва нещо повече – трябва пълна, абсолютна, гарантирана безнаказаност. И за такава задача има решение.

Народното представителство защо е велемощно – ако не за да обвързва бедността, да изменява неизменяемото, да намира извинение за неизвиняемото, да издава позволение на непозволеното, да законодателствува чрез потъпкване на законите?

Йоновци намират отговор за всичко: ”За да не ви съдят един ден, господа министри, ние ще обясниме мисълта на учредителния законодател, ще осветлиме текста на институцията с нашата непогрешима партизанска проницателност” Ние заявяваме, ние гласуваме и даваме княжеските на съветници тая фетва (писмен отговор на мюфтия по правни въпроси): те не отговарят за онези свои действия, за които са получили одобрението на народното представителство”.

Опозиционерите би попитали: Има ли право Обикновеното народно събрание да тълкува конституционни текстове? Опозиционерско, тоест неуместно понятие…

Опозиционерът е длъжен преди всичко да немее… Ако ги оставиме да говорят волно и безпрепятствено, тези дяволити опозиционери ще почнат може би да разгласяват, че сегашният режим ще докара монополи, нови заеми и чужд контрол – ще почнат да кряскат, че подобни работи водели към съсипия и самоунищожение…

Българино, великий търпеливецо, камата на еничерина, пищовът на дерибея не можаха да те изтребят, ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи? Не, това няма да стане, влечугите не сгазват, а биват сгазени.

Вестник ”Ден”, София, 23 декември 1903 г., Стоян Михайловски

Advertisements

4 comments

  1. ТЛ

    Снимката под заглавието нещо не се „връзва“ със съдържанието на статията на Ст. Михайловски от 1903-та. По-добре да бяхте сложили снимка на самия Михайловски…
    Същата статия със същата снимка може би ще са актуални след 1-2 години…

  2. Roujkabg

    Оптимистичен и недалновиден финал за една тъжна вековна реалистичност,която дори се оказва непоучителна за нас българите.

    Българина се нагажда при всякакви трудни,даже невъзможни за другите народи условия и ги приема като неизбежност и успява да оцелява.

    Има нещо много сбъркано у нас и то е,че българина вместо да хвърли усилия да промени обстоятелствата влага усилия да ги изтърпи и надживее.Силата на българският дух се проявява в търпението и умението му да се нагажда.Вековната ни история,както и най-новата ни такава показват,че тоя народ не е претърпял никаква промяна,а ако има такава, то тя е към по-лошо.Тоя народ живее на „Спусни Боже,дай Боже“.
    Знаейки как е в Европата всички се юрнаха да я канят и й се кланят да заповяда у дома,надявайки се,че ЕС ще ни оправи.Чака ЕС да му изрине боклуците,да му оправи магистралите,да му дигне заводите,земеделието,
    да го възпита,да му очисти кочината.ЕС или кмета да му изрине снега пред входа на дома,кмета да му измие асансьора,кмета да му поправи помлатените пощенски кутии и пейки,които е турил пред блока му.Все някой друг трябва да свърши работата на Ганя,тоя дребен шмекер,който показа,че умее и по на едро да краде от ближния си.Без да омалаважам великите постижения на отделни българи трябва да си признаем,че ни е спукана работата,ако не си видим кривините и кусурите,че не са един,два,ами бая.

    Навикнахме да лежим на чужди лаври и да обявяваме себе си велики на чужд гръб и сметка.О,знам веднага ще ми речете Атанасов даде на света компютъра,който сега и ти ползваш?Да де,ама Той,не Аз. Той кавото могъл за България сторил го е,ама Аз какво съм направила за таз България?Не съм гений и го съзнавам,но знам,че мога да направя едно единствено нещо,най-обикновено,мъничко като мравка- ДА Я ПАЗЯ ЧИСТА!
    В буквален и в преносен смисъл.

    Мравка до мравка,ей го,че сме осем милиона мравки и тук там влечуги.
    Да,ама не.Къде й е МЕРАКА на българската мравка сама да си свърши работата?Къде й е ГНЕВА на българската мравка?Защо когато се ядоса, се ядосва винаги първом на някоя друга мравка и никога на себе си,колчем пък на влечуго?

    Наивникът Михайловски надява се влечугите да бъдат смачкани,а те просто си късат опашките и продължават,защото българската мравка не се сдружава,не се сближава с другите мравки.Българската мравка най-обича да струва сеир.Българската мравка ще се изпокара и намрази с всички комшийски мравки,заради „закона за етажната собственост“ или за „Топлофикация“,например,но няма да се дигне с комшийската мравка към грездото на влечугите,които са им типосали недомаслени и нифелни закони обслужващи влечугите,а не мравките.Българската мравка ще ръфа лесната мравка,най-близката до себе си,откъсната опашка на влечугото ще влачи и ще смята себе си велика,заради достойните дела на този и онзи,но никога нейни.

    Прав е Ммихайловски ,че в българската история има неща,които поразяват съвестта и слисват разсъдъка!Прав е и Славейков,във възмутеното си отчание проплаквайки: „Не сме народ,а мърша“!

    Аха,с ръка на сърце трябва да си признаем,че сме един разнороден зоопарк от мравки/крилати и пълзящи/,които влечуги и овче стадо тъпчат и ще тъпчат догава, докато се щураме сами и поотделно.
    Дотогава, докато всяка мравка не се ядоса сама на себе си и не тръгне заедно с другите ядосани мравки „Съединението прави силата“.Така е и се самообричаме да бъде така,ако НЕ СЕ ПРОМЕНИМ самите ние,мравките.
    Ще хленчим, ще мърморим,ще се оплакваме,ще мразим и самоизяждаме,ще ни тъпчат и мачкат.

    Аз съм една много ядосана крилата мравка.Ще ме обругаете ли с „тая за каква се мисли“?Мисля се за най-обикновена ядосана крилата мравка,
    която силно се надява да се сдружи с други по-умни ядосани крилати мравки като мен,за да излеем гнева си срещу влечугите и да ги пометем.
    Да туря Вас, ядосаните кадърни мравки,за да работим заедно за себе си,за мравуняка ни.Кой каквото може и знае.Не искам българските ядосани мравки да излитат от тук и дирят щастието си на вън.Искам всички крилати български мравки да се дигнат и върнат тук,и заедно да си направим мравуняка такъв,какъвто искаме-уютен,удобен,красив,топъл и светъл,привлекателен.Искам да не се нападаме и самообвиняваме един друг,да се делим на летящи и пълзящи мравки,а да осъзнаем СИЛАТА НА ГНЕВА си,ако го имаме и ДА ГО ИЗЛЕЕМ върху ония,които ТРЯБВА ДА ЗАДУШИМ с него-ВЛЕЧУГИТЕ.

    Ще се ядосате ли като мен?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s