Карл Попър: непрестанно сме заети със задачата да решаваме проблеми

РЕЗЮМЕ ПОД ФОРМАТА НА ПРЕДГОВОР

Всички живи неща търсят по-добър свят.

Хората, животните, растенията, дори едноклетъчните организми, винаги са активни. Те се опитват да подобрят своята ситуация или поне да избегнат нейното влошаване. Дори когато спи, организмът активно поддържа състоянието на сън: дълбочината (или лекотата) на съня е активно създавано от организма условие, което укрепва съня (или, обратно, държи организма нащрек). Всеки организъм непрестанно е зает със задачата да решава проблеми. Тези проблеми възникват от собствените му преценки за неговото състояние и за околната му среда – условия, които организмът се стреми да подобри.

Дадено пробно решение често се оказва неудачно, защото влошава нещата. Тогава следват нови опити за решения – нови поредици от проби и грещки.

Виждаме, че животът – дори на нивото на едноклетъчния организъм – създава нещо напълно различно в света, нещо, което по-рано не е съществувало: проблеми и активни опити за решаването им; преценки, ценности, проби и грешки.

Под въздействието на Дарвиновата естествена селекция можем да предположим, че онези, които най-активно решават проблеми, които търсят и откриват, откривателите на нови светове и нови форми на живот, осъществяват най-голямо развитие.

Освен това всеки организъм се стреми да стабилизира своите вътрешни условия на живот, и да поддържа своята самостоятелност – дейност, която биолозите наричат “хомеостазис”. Но и това е вътрешно вълнение, вътрешна дейност: дейност, която се опитва да ограничи вътрешната възбуда, механизъм на обратната връзка, коригиране на грешката. Хомеостазисът трябва да е непълен. Той трябва да ограничава себе си. Ако беше напълно успешен, това би означавало смърт на организма или най-малкото временно спиране на всички негови жизнени функции.

Дейността, вълнението, търсенето са съществени за живота, за непрестанното безпокойство, непрестанното несъвършенство; за непрестанното търсене, копнеене, преценяване, откриване, изнамиране, подобряване, за трупането на опит и създаването на ценности, но и за непрестанното допускане на грешки и създаването на негативни ценности.

Съгласно Дарвинизма организмите се адаптират към околната среда чрез естествена селекция. Те са пасивни, твърди учението, когато този процес протича. Според мен обаче далеч по-важно е да се подчертае, че организмите откриват, изобретяват и реорганизират нови жизнени пространства при търсенето на по-добър свят. Те строят гнезда, язовири, малки хълмове и планини. Но тяхното най-важно творение вероятно преобразуването на атмосферата около Земята чрез обогатяването и с кислород; това преобразуване на свой ред е последица от откритието, че слънчевата светлина може да бъде усвоена, създава царството на растенията; а откритието, че растенията могат да се ядат, създава животинското царство.

Самите ние сме създадени от изобретяването на специфичен човешки език. Както казва Дарвин (The Decent of Man, „Произходът на човека“, част 1, глава 3), използването и развитието на човешкия език “въздейства върху самия мозък”. Твърденията на нашия език могат да описват състояние на нещата, могат да са обективно верни или неверни. Така че може да започне търсенето на обективната истина – придобиването на човешко знание. Тъсенето на истината, най-вече в естествените науки, несъмнено е сред най-добрите и най-велики неща, които животът е създал в процеса на дългото търсене на по-добър свят.

Не сме ли унищожили обаче околната среда с нашата естествена наука? Не! Ние направихме големи грешки – всички живи същества правят грешки. Всъщност не е възможно да се предвидят всички нежелани последици от на шите действия. В тази ситуация науката е най-голямата ни надежда: нейният метод е коригиране на грешката.

Не бих желал да завърша този предговор, без да спомена за успехите при търсенето на по-добър свят през осемдесет и седемте години от моя живот, време на две безсмислени световни войни и на престъпни диктатури. Въпреки всичко и макар и макар че допуснахме толкова много провали, ние, гражданите на западните демокрации, живеем в социален ред, който е по-добър (защото благоприятства провеждането на реформи) и по-справедлив от всеки друг в историята. Много настоятелно се нуждаем от повече реформи. (Реформите обаче, които увеличават мощта на държавата, често предизвикват противоположното на онова, което търсим.)

Бих искал накратко да спомена две неща, които сме подобрили.

Най-важното е, че ужасната бедност, която все още съществуваше в детството ми и в моята младост, вече е изчезнала. (За съжаление не е такъв случаят на места като Калкута.) Някои биха възразили, че в нашето общество има хора, които са твърде богати. Но защо трябва да ни тревожи това, при положение че са налице достатъчно ресурси и добрата воля да се борим против бедността и другите отсраними нещастия?

Второто е нашата реформа на наказателното право. Отначало се надявахме, че ако наказанията намалеят, то и престъпленията ще намалеят. Когато нещата не сработиха по очаквания начин, ние въпреки това решихме че всеки един от нас и всички ние по-скоро бихме изстрадали последиците от престъпността, корупцията, убийствата, шпионажа и тероризма, отколкото да предприемем твърде съмнителна крачка в посока изтръгването на тези неща чрез насилие, поемайки риска да жертваме невинни хора. (За съжаление да се избегне напълно това е трудно.)

Критиците обвиняват нашето общество в корупция, макар че могат и да признаят, че понякога корупцията се наказва (Уотъргейт). Те може би не осъзнават алтернативата. Ние предпочитаме ред, който гарантира пълна правова защита дори за лошите престъпници, така че те да не бъдат наказвани в случаите когато има съмнения. Ние предпочитаме този ред пред другия ред, при който дори невинните за някакво престъпление не могат да намерят правна защита и са наказвани даже когато невинността им е неоспорима (Сахаров).

Когато обаче вземаме това решение, ние може би избираме други ценности. Може би несъзнателно прилагаме чудесното учение на Сократ, че “По-добре е да пострадаш от несправедливост, отколкото да я причиниш.”

Карл Р. Попър, Кенли, пролетта на 1989 година

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s