Спукана ни е работата, ако не си видим кривините и кусурите
Оптимистичен и недалновиден финал за една тъжна вековна реалистичност, която дори се оказва непоучителна за нас, българите.
Българинът се нагажда при всякакви трудни, даже невъзможни за другите народи условия и ги приема като неизбежност и успява да оцелява.
Има нещо много сбъркано у нас и то е, че българинът вместо да хвърли усилия да промени обстоятелствата влага усилия да ги изтърпи и надживее. Силата на българския дух се проявява в търпението и умението му да се нагажда. Вековната ни история, както и най-новата ни такава показват, че тоя народ не е претърпял никаква промяна, а ако има такава, то тя е към по-лошо. Тоя народ живее на “Спусни Боже, дай Боже”.
Знаейки как е в Европата всички се юрнаха да я канят и й се кланят да заповяда у дома, надявайки се, че ЕС ще ни оправи. Чака ЕС да му изрине боклуците, да му оправи магистралите, да му дигне заводите, земеделието, да го възпита, да му очисти кочината. ЕС или кмета да му изрине снега пред входа на дома, кметът да му измие асансьора, кметът да му поправи помлатените пощенски кутии и пейки, които е турил пред блока му. Все някой друг трябва да свърши работата на Ганя, тоя дребен шмекер, който показа, че умее и по на едро да краде от ближния си. Без да омалаважам великите постижения на отделни българи трябва да си признаем, че ни е спукана работата, ако не си видим кривините и кусурите, че не са един, два, ами бая.
Навикнахме да лежим на чужди лаври и да обявяваме себе си велики на чужд гръб и сметка. О, знам веднага ще ми речете: Атанасов даде на света компютъра, който сега и ти ползваш? Да де, ама Той, не Аз. Той кавото могъл за България сторил го е, ама Аз какво съм направила за таз България? Не съм гений и го съзнавам, но знам, че мога да направя едно единствено нещо, най-обикновено, мъничко като мравка – да я пазя чиста! В буквален и в преносен смисъл.
Мравка до мравка, ей го, че сме осем милиона мравки и тук там влечуги. Да, ама не. Къде й е меракът на българската мравка сама да си свърши работата?Къде й е гневът на българската мравка? Защо когато се ядоса, се ядосва винаги първом на някоя друга мравка и никога на себе си, колчем пък на влечуго?
Наивникът Михайловски надява се влечугите да бъдат смачкани, а те просто си късат опашките и продължават, защото българската мравка не се сдружава, не се сближава с другите мравки. Българската мравка най-обича да струва сеир. Българската мравка ще се изпокара и намрази с всички комшийски мравки, заради “закона за етажната собственост” или за “Топлофикация”, например. Но няма да се дигне с комшийската мравка към гнездото на влечугите, които са им типосали недомаслени и нифелни закони обслужващи влечугите, а не мравките. Българската мравка ще ръфа лесната мравка, най-близката до себе си, откъсната опашка на влечугото ще влачи и ще смята себе си велика, заради достойните дела на този и онзи, но никога нейни.
Прав е Ммихайловски, че в българската история има неща, които поразяват съвестта и слисват разсъдъка! Прав е и Славейков, във възмутеното си отчание проплаквайки: “Не сме народ, а мърша”!
Аха, с ръка на сърце трябва да си признаем, че сме един разнороден зоопарк от мравки – крилати и пълзящи – които влечуги и овче стадо тъпчат и ще тъпчат догава, докато се щураме сами и поотделно.
Дотогава, докато всяка мравка не се ядоса сама на себе си и не тръгне заедно с другите ядосани мравки “Съединението прави силата”. Така е и се самообричаме да бъде така, ако не се променим самите ние, мравките. Ще хленчим, ще мърморим, ще се оплакваме, ще мразим и самоизяждаме, ще ни тъпчат и мачкат.
Аз съм една много ядосана крилата мравка. Ще ме обругаете ли с “тая за каква се мисли”? Мисля се за най-обикновена ядосана крилата мравка, която силно се надява да се сдружи с други по-умни ядосани крилати мравки като мен, за да излеем гнева си срещу влечугите и да ги пометем.
Да туря вас, ядосаните кадърни мравки, за да работим заедно за себе си, за мравуняка ни. Кой каквото може и знае. Не искам българските ядосани мравки да излитат от тук и дирят щастието си на вън. Искам всички крилати български мравки да се дигнат и върнат тук, и заедно да си направим мравуняка такъв, какъвто искаме – уютен, удобен, красив, топъл и светъл, привлекателен. Искам да не се нападаме и самообвиняваме един друг, да се делим на летящи и пълзящи мравки, а да осъзнаем силата на гнева си, ако го имаме и да го излеем върху ония, които трябва да задушим с него – влечугите.
Ще се ядосате ли като мен?
Учебният блог на философа Ангел Грънчаров 