Каква е обикновената хорска представа за философия? (1.1.)

1.Как аз разбирам философията?

1.1.Каква е обикновената хорска представа за философия?

Често чуваме тук-там всякакви хора да употребяват думата “философия”. Твърдят, че англичаните най-напред почнали да я употребяват в този пределно широк смисъл. После и напоследък се е пренесло и у нас. Сякаш сме се заразили с тази англосаксонска склонност почти постоянно да употребяваме поне думата. Човек днес има усещането, че всяко нещо като че ли си има и своя философия: дори и… “правенето на обуща” изглежда си има своя “философия”. Да не говорим пък за… правенето на деца. Философия си има също, примерно, и играта на футбол, и правенето на салами, и политическият живот, да речем, и какво ли не още. Също така понякога чуваме някой, който особено се е разгорещил да приказва нещо, да го отрязват ето с тия думи: “Много, драги, философстваш!”, или пък “Прекалено си се разфилософствал бе!”, дори му казват: “Егати какъв дървен философ си станал, малоумнико!”. Наистина, какво казват като така често употребяват тази дума, думата “философия”? Дават ли си сметка какво точно тя значи? Какво искат да кажат, какво всъщност казват – като постоянно тази дума е в устата на мнозина, особено пък напоследък на журналистите? Защо употребяват думата философия в един такъв пределно широк смисъл – и имат ли право да си го позволяват?

Да тръгнем – след като констатирахме повсеместната употреба на една дума, което съвсем не е случайно! – най-първо от това, че всеки човек явно си влага свой особен смисъл когато казва, че това или онова си имало “своя философия”. Всеки по тази причина може да се запита: а какво за мен значи тази дума? Сигурно е, безспорно, че ще получим на този въпрос толкова отговори, колкото хора запитаме. И това също, безспорно, не е случайно, напротив.

Всички явно се смятат за “сведущи” за това що е това философия щом като употребяват за щяло и нещяло самата дума. Това обаче едва ли е така. Допустимо е да се мисли, че мнозина не разбират що е философия, ала си позволяват да употребяват думата поне. Някои пък дори не подминават сгодния случай да се поподиграват с философията, с философстването, особено пък с философски настроените индивиди. Защото какво друго ако не това стои във възгласа, който някой може да ти изреве най-нагло в ушите или пред очите: “Стига си философствал бе, нещастнико!!!”. Впрочем, кой е нещастник и кой не е в този случай нека засега да си остане открит въпрос. Защото никъде още не е доказано, че самата дума непременно носи в себе си отрицателен, или пък, особено, обиден някакъв смисъл.

От друга страна погледнато е възможно ония, които си мислят, че ни обиждат по този начин – като излизат с настояването да спрем да философстваме! – всъщност да правят, неосъзнато обаче, точно обратното: сиреч зад думите им да си стои някакъв скрит, потаен… респект към самата дума, ама те да не си дават сметка за него. Защото,безспорно, често сред човешкия род срещаме една такава склонност: да се опитваме да осмиваме тъкмо онова, което не разбираме. Или да подиграваме ония, които прекалено ни превъзхождат. Човешката низост или склонността към подлостите като че ли е повсеместна – или поне е неизкоренена и неизкоренима. Ето по тази причина ми се струва, че неразбиращите, мислейки си, че ни обиждат, всъщност – противно на намеренията си! – без да искат ни хвалят и благославят. А пък зад думите им всъщност се крие един неосъзнат респект както към философията, така и към философстването, така пък и, особено, към философите. Защото, както някога бях прочел в една кандидат-студентска работа, някакъв умник беше написал с безспорно основание: “Философията не е лъжица за всяка уста…”

Затова съм склонен да приема, че повсеместната употреба на думата философия за щяло и нещяло е израз на едно също толкова повсеместно и заложено като че ли в душите ни безсъзнателно влечение към философстването и към философията. Което е толкова разпространено, че с основание можем да заявим: доколкото философстваш, дотолкова си човек! Или поне доколкото уважаваш философията, дотолкова си човек в този най-истински смисъл на тази дума. А пък това наистина дължимо уважение, както, уви, често става в човешките общности, е придобило един такъв непълноценен и извратен израз: когато, примерно, си мислят, че ни обиждат, като ни казват “Стига си философствал бе! Виж го тоя пък, как се е разфилософствал, дървеният му с дървен философ!”. Ако бяхме поне малко по-искрени, и по-честни, то, безспорно, щяхме да сме и по-човечни – и по-истински. Имам предвид като хора, като индивиди, като човешки същества.

Но както и да е, ето, поне установихме, че дори и към думата “философия” по странен начин никой не е безразличен: не са безразлични дори и ония, които се опитват да ни обиждат “на философия”. Това като че ли е доста парадоксално, то е прекалено странно, но пък, както ще видим, е разбираемо и обяснимо дори. Всички поголовно смятат, че имат и че трябва да имат все някакво отношение към философията и към философстването, пък дори и то да е демонстративно отрицателно, критично или нихилистично – това, разбира се, съвсем не е случайно. То говори за един всеобщ човешки респект към думата, към самото понятие – което е чудесно! А пък и отбелязаната склонност или особеност на съзнанията на съвременниците ни показва също, че философията и самата склонност за философстване са изключително живи. Което именно е най-главното: философията не е умряла и никога няма да умре или “отмре”…

Да запомним: някак си изначално и без усилие констатирахме, че самата дума, самото понятие за философия не може да остави безразлична нито една човешка душа. Защо е така тепърва ни предстои да изясним. Някои, примерно, самата дума “философия” ги… дразнела! Те, представяте ли си, изпитвали… тих бяс като чуят тази дума! Нещо вътре в тях започвало да се бунтува като чуят или срещнат човек, някой си там, който най-свободно и с увлечение философствал – това, разбира се, съвсем не е случайно! Напротив, то носи огромен смисъл, който трябва да се разгадае.

Защото как е възможно, че някой си тук и там почвал да мрази философите, като чуе думата поне думата, друг пък го хващал тих бяс в същите обстоятелства, трети изпитвал необясним трепет, четвърти се чувствал овладян от някакъв странен порив към безкрая, пети… и така нататък. С една дума никой не остава безразличен към философията – как е възможно това? И на какво ли то се дължи? Защо да не започнем оттук своето пътешествие из неопознатите, но така магнетично привличащи ни дебри на философията?!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s