12.6.Приложения по лекцията “Същността на истината”

ИДЕИ:

● “Да кажеш за нещо, което е, че не е, или за нещо, което не е, че е, е неистинно, докато да кажеш за нещо, което е, че е или за нещо, което не е, че не е, е истинно…
В търсенето на истината трябва да изхождаме от онова, което винаги се намира в едно и също състояние и не търпи никакво изменение…
Най-достоверното положение е, че две противоположни едно на друго изказвания не могат да бъдат заедно истинни…
Онзи, който твърди, че всичко е истинно, прави истинно и твърдението, противоположно на неговото собствено, и по този начин прави неистинно и своето твърдение; а онзи, който твърди, че всичко е неистинно, прави и своето твърдение невярно.”
(Аристотел)

● “…Кой предмет е по-възвишен за познанието от самата истина? Но съмнението дали тъкмо този предмет не се нуждае от извинение застава неизбежно пред нас когато си спомним за смисъла, в който Пилат задал въпроса “що е истина?” – според поета:

… с изражението на придворен,
който осъжда късогледо, но присмехулно
сериозното в работата.

Този въпрос включва ли тогава в себе си смисъла, който може да се смята за момент на учтивостта, и спомена за това, че целта да се познае истината е нещо, от което, както е известно, са се отказали, с което отдавна са приключили, и че недостижимостта на истината е нещо признато и от професионалните философи и логици?”
(Хегел)

● “Истина и илюзия не са в предмета, доколкото той се представя нагледно, а в съждението върху него, доколкото той се мисли.”
(Кант)

● “Има също два вида истини: истини на разума и истини на факта. Истините на разума са необходими и тяхната противоположност е невъзможна; истините на факта са случайни и тяхната противоположност е възможна.”
(Лайбниц)

● “Номиналната дефиниция на истината е, че тя е съгласуване на познанието с предмета му.”
(Кант)

● “Ние обикновено наричаме истина съгласието на предмета с нашите представи. При това имаме за предпоставка предмета, на който трябва да съответства нашата представа за него. Във философски смисъл, напротив, истината в нейния абстрактен смисъл изобщо означава съгласие на някакво съдържание със самото себе си. Следователно това е съвсем друго значение на истината от гореупоменатото. Впрочем по-дълбокото философско значение на истината се среща отчасти също и при обикновената словоупотреба; така например ние говорим за истински приятел и под това разбираме такъв приятел, чиито действия съответстват на понятието за приятелство; по същия начин говорим за истинно произведение на изкуството. В тези изрази неистинното означава лошо, несъответстващо на самото себе си. В този смисъл лошата държава е неистинна държава, като лошото и неистинното се състои в противоречието между определението на понятието и съществуващия предмет. Когато знам, че нещо съществува, тогава казват, че аз знам истината. Това е първоначалната представа за истината. Това обаче е истина само по отношение на съзнанието или е формална истина, това е само правилност. Докато истината в по-дълбок смисъл се състои, напротив, в това, че обективността е тъждествена на понятието.Тъкмо за този най-дълбок смисъл на понятието става въпрос когато се говори за истинно произведение на изкуството или за истинна истинска държава. Тези предмети са истински когато са това, което трябва да бъдат, т.е. когато тяхната реалност съответства на тяхното понятие. Така разбраното неистинско е същото, което обикновено се нарича и лошо. Лошият човек е неистински човек, т.е. човек, който не постъпва според своето понятие и предназначение.”
(Хегел)

● “Същността на истината се разкрива като свобода. Свободата е ек-зистентното, откриващото оставяне на съществуващото да бъде. Всяка открита нагласа витае в такова оставяне на съществуващото да бъде и винаги се нагласява по едно или друго съществуващо. Като отпуснатост в разкриването на съществуващото в цялост като такова свободата вече е настроила всяка нагласа по самото съществуващо изобщо… Една нагласеност, т.е. една ек-зистентна изнесеност в съществуващото изобщо, може да бъде само “преживяна” и “почувствана”, тъй като “преживяващият човек”, без и да подозира същността на настроението, винаги е впуснат в една разкриваща съществуващото в цялост нагласа… Истинското оставяне на съществуващото-да-бъде пронизва разколебаващата всичко открита нагласа и я предрешава, но и предрешава. Нагласата на човека е настроена от откритостта на съществуващото в цялост. Обаче това “в цялост” се явява в кръгозора на всекидневното пресмятане и действие тъкмо като нещо неизчислимо и неуловимо. То никога не позволява да бъде разбрано откъм винаги тук и сега откриващото се съществуващо…

… Вкоренената в истината като свобода ек-зистенция е из-оставянето в откритостта на съществуващото като такова. Все още непонятна, дори изобщо ненуждаеща се от същностно обосноваване, ек-зистенцията на историческия човек започва в оня миг, когато първият мислител питащо се поставя пред нескритостта на съществуващото с въпроса какво е съществуващо. В това питане за първи път се о-питва нескритостта…

… Заблудата е същностната противоположност спрямо изначалната същност на истината. Заблудата се открива като откритост за възможно противоборство срещу същностната истина. Заблудата е откритото място и основанието на грешката…

… В мисленето на битието проговаря творящото история освобождаване на човека към ек-зистенцията; проговаря и зашепва думите, които не са някак “израз” на мнение, а напротив – присъстват оттук нататък като дълбоко укрепена твърд на истината на съществуващото в цялост. Колко са чуващите този шепот не е важно. Кои са онези, които могат да го чуят – това вече посочва мястото на човека в историята…

Въпросът за същността на истината извира от въпроса за истината на същността… Истината означава проясняващо запазване като лъч на естването. Въпросът за същността на истината намира отговор в положението: същността на истината е истината на същността… В понятието същност обаче философията мисли обаче битието…”
(Хайдегер)

КАЗУСИ:(І) Веднъж на лекция на Хегел някакъв студент си позволил да каже на професора: “Но вашата теория, г-н професоре, противоречи на фактите!”, на което Хегел отвърнал: “Толкова по-зле за фактите!”.

● Как се отнасяте към такъв отговор на Хегел? Дали пък не го е казал само от… “професорско високомерие”?

● В действителност и наистина обаче какъв смисъл Хегел вложил в думите си? Какво точно той казва?

● Може ли фактите да бъдат “критерий на истината” в теориите? Какви ще бъдат нашите теории ако се облягат само на “голите факти”?

● А каква е ролята на интерпретацията на фактите? Как става така, че едни и същи факти дават възможност за различни интерпретации (тълкувания)?

(ІІ) Много често се говори за т.н истини на “здравия смисъл” (“здравия разум”, “здравия разсъдък”).

● Какво се има предвид? Кои и какви са тези истини?

● Как са се родили “истините на здравия смисъл”? Дали те са за предпочитане пред… “другите истини”? А кои са тези последните?

● Защо се наричат истини на “здравия” разум и разсъдък? Има ли тогава истини и на… “болния” разум и разсъдък? Дали на ония, които не разбират различното от нова, което “си знаят”, всяка друга истина не изглежда тъкмо “болна”, плод на “болен разсъдък”?

● Истините на здравия разсъдък не се ли всъщност… предразсъдъците?

(ІІІ)Някои трезвомислещи обичат да изтъкват предимството си, че вярват само в общоприетите истини.

● Какви са тези истини? Какво значи да се вярва само в тях?

● Как оценявате хората, за които други истини не съществуват? Защо на такива хора всичко различно от “общоприетото” им изглежда “субективно” и прекалено “лично”?

● Вие лично стремите ли се да нагаждате мненията си към онова, което мислят “повечето” – а най-добре “всички” хора? Ако изобщо са възможни такива общоприети мнения, то доколко те си струва да бъдат споделяни?

(ІV)“Сетивата не грешат, но не затова защото винаги съдят правилно, а защото съвсем не съдят”

● Прав ли е Кант в това свое твърдение? Нима не е “най-много истинно” онова, което… “очите виждат” (или… “ръцете могат да пипнат”!)?

● Може ли да се приеме, че както истината, така и грешките, така и илюзиите (като подвеждане към грешка), така, накрая, и заблудата принадлежат само на сферата на разсъждението?

● В такъв смисъл не се ли оказва, че винаги е прав онзи, който… съвсем не мисли (в смисъл, че той никога не греши!)? Не трябва ли в такъв случай да се предпазваме от… мисленето?

● Не се ли получава така когато ако някой каже “аз мисля така…”, то тогава винаги се намират други, които скачат и казват: “това не е вярно!”?

● Дали обикновено не е наистина така, че мнозинството трудно може да разбере онова, което някой пръв е разбрал и измислил?

● Не става ли така, че мнозинството обикновено първо отрича новото, а едва след доста време “узрява” и “израства” до приемането му?

АЛТЕРНАТИВИ:

Можете ли самостоятелно да откроите възможните разбирания за истината – облягайки се както на идеите на великите философи, така и на онова, за което казусите намекват?

ПРОБЛЕМ: Да вникнем в онова, което езикът говори; думата истина, се състои от корена “ист-“. Какво ли е това странно “ист-“?

● “Ист-“ не е ли трансформация на “ест-“ (“есть”, сиреч нашето “е”)?

● Думата “ест-ест-во” не се ли състои от същия корен – два пъти “ест-“?

● Но “ест-“ или е нали значи “съществува”? Какво следва от това?

● Форма на “е” и “ест” нали е “бъде” (славянското “быть”)? Оттук ако произлиза битие (бытие, от “быть”, “да бъде”, “бъде”), то не следва ли, че и “битие”, и “истина”, и “естество”, и “бъдеще” имат все един и същ корен? Какво ви говори това?

● Защо в “естество” има два пъти “е”, а в “истина” само един? А думата “същ-ест-вувам” не съдържа ли пак същия корен “ест-“, “е”? Какви са тези съответствия?

● А “същ-“ в “същ-ест-вувам” не е ли трансформация на “сущ-“, от сла-вянското “сущее”, сиреч “съществуващо”, “биващо”? “Същ-ност” нали също носи този корен? А думата “същ-о”?

● Доколко трябва да се вярва на езика, на “етимологическите” основания на разсъжденията?

● Прав ли е Хайдегер, твърдящ, че езикът е “дом на битието”? В такъв случай не се ли оказва, че философията не е нищо друго освен проясняване на езика като “път, водещ към битието”? Разбираме ли тъкмо собствения, родния си език?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s