По-долу е рецензия на германския филм „Животът на другите“, написана от един последовател на „помирителя“ Симеон – да, представете си, имало и такива още! – който е твърд привърженик на тезата на своя кумир: за миналото трябва да се мълчи. Мълчанието било оздравяващо и пречистващо, не говоренето. Аз мисля иначе и по тази причина се счепкахме. Разбира се, няма лошо да се спори, напротив, длъжни сме да спорим и да разговаряме. Ето неговата „рецензия“ на филма, който стана повод да се ожесточи нашата дискусия за Държавна сигурност:

Във всяко интелигентно и цивилизовано общество, секретните служби, занимаващи се с разузнаване и контраразузнаване, носят особеният ореол на висок дух, патриотизъм и морал. И има защо да е така – тези герои, в много случаи завинаги оставащи “зад сцената на действията”, рискуват живота си в името на родина и идеал. Има още →