Category: Елит

Великото време на олигархията: путинизирането на България

Първанов победи, макар и с малко… около една четвърт от общия брой на избирателите му дадоха втори мандат.

Смятам, че това е израз на путинизирането на България. Ще се поясня.

Под “путинизация” на България разбирам възприемането от страна на Първанов и на днешната управляваща олигархия у нас на прийомите и стила на поведение, наложен на Русия от Путин и характерен за руската управляваща олигархия. В Русия, както и в България, се извърши един “мирен преход” или “нежна трансформация” на някогашната комунистическа номенклатура в “демократична” олигархична прослойка, която успя да запази ръководната си роля както в икономическия, така и в политическия живот на страната. И в Русия, и в България този процес беше насочван и стана по сценария на тайните служби на комунистическия тоталитаризъм, а именно от КГБ (там) и ДС (у нас). Днес и в Русия, и в България, управлението е доминирано от наследниците на някогашния комунистически елит, който възприе едни псевдодемократични маниери и манталитет. А всъщност под това лустро стои неизменният тоталитарно-комунистически ламтеж за властта като начин за ограбване на страната, за личен просперитет и забогатяване на управляващите чрез все същата комунистическа “експроприация” на цялото национално богатство. На върха на олигархичната управляваща пирамида и в Русия, и у нас стои доверено лице на тайните служби на комунистическата власт – в Русия това е Путин, бивш майор от КГБ, а у нас това е Първанов, познат като агент на ДС под псевдонима Гоце.

У нас национал-социалиста Сидеров е втори на президентските избори. Той е нашият Жириновски. Той трябва да играе ролята на… “опозиция”, съвсем доверена на властта, впрочем. Защото Първанов е пръв приятел на Путин, а Сидеров е пръв приятел на руското посолство в София. Значи у нас и “официалната опозиция” е… пропутиновска, сиреч твърде удобна за властващите. Същото е и в Русия, и там червените и кафявите (независимо под какви имена се подвизават) са водещи фактори на политическия процес.

Десните у нас са унизени и сведени до незначителен процент. Първанов и ДС успяха да постигнат “историческа победа” над десницата и да я елиминират за известно време. Същото е и в Русия, там десните партии дори не са представени в Парламента. У нас победата над автентичната десница бе осъществена с решаващата роля на бившия монарх Симеон, който беше доведен да поеме властта именно по нареждане на генералското движение в БСП, сиреч на вездесъщата ДС. Така беше осуетен съвсем реалния през 2001 г. вариант десните демократични сили под ръководството на Иван Костов да вземат втори мандат за управлението на страната. Путин пък стана наследник на Елцин също така под натиска на КГБ, което лансира свой човек на президентския пост след решението на Елцин да се оттегли.

Пропрезидентското мнозинство (БСП, Доган, Симеон) владее безконтролно страната. Това са всъщност бившите комунисти, техните изучени на Запад деца, цялата ченгеджийница на ДС (Първанов-Гоце, Доган-Сава, Тошо-Бор, протежетата на Майкъл Чьорни и кой ли не още). Медиите също са под похлупака на верната на властта олигархия. Точно така е и в Русия.

Е, в Русия путинизацията е по-напреднала. Там убиват журналисти (Политковская), тук само ги уволняват (Иво Инджев). Но и двете стават по волята на президента.

Аналогиите между двете страни са доста преки и потресаващи. Например и в двете страни официалната православна църква е под прекия контрол на властта и дори в църквата беше пресечен в зародиш всеки опит за църковно реформиране. Патриарсите и в двете страни са все доверени лица на комунистическите тайни служби, руския е с чин генерал от КГБ, а нашият, както твърдят, е само престарял полковник от ДС. Във всяка област на живота могат да се намерят преки съответствия, дори и в духовния живот на двете страни доминират все същите динозаври от комунистическо време. У нас персони като Л.Левчев, Св.Русев, Ст.Данаилов, Вежди Рашидов, Димитри Иванов, Цветана Манева, Благовест Сендов са провъзгласени за тартори в духовно-културната област, каквито си бяха и по живково време. Първанов ги награди с най-високото държавно отличие орден “Стара планина”. В Русия е същото, и там неоспорими авторитети са все същите лица в културата, които ги помним от времето на Брежнев.

В Русия изтича втория мандат на Путин, у нас започва втория мандат на Първанов. В Русия путинизирането й е в своя апогей, у нас първанизацията на страната всъщност е израз на все по-решителното й путинизиране.

В Русия Путин е принуден да играе ролята да “демократичен президент”, ползващ се с любовта на “народа”, у нас Първанов, независимо от цялата си безличност, също успя да получи симпатиите на мнозинството от политически активното малцинство. Но продажната и подчинената на олигархията преса и другите медии представят това за невиждан триумф. Първанов на тези избори реално получи около 25% от гласовете на всички избиратели, т.е. той си остава президент на малцинството. То обаче поради пасивността и разочарованието от политиката на мнозинството от гражданите (60% от избирателите изобщо не гласуваха!) доминира и решава бъдещето на страната. Това най-категорично и ясно показва олигархичния характер на неговата власт: олигархията у нас, слагайки ръка на всички реални властови ресурси в страната, успя да получи и “демократично признание” и монопол в политическата власт. В Русия пък (която, впрочем, никога в историята си не е била демократична, там демокрацията е съвсем непозната) олигархията успя да реставрира дори самодържавието и затова там нейната власт в лицето на президента е авторитарна и безконтролна. Ако продължава така и у нас, то към края на втория мандат на Първанов и у нас демокрацията ще бъде ликвидирана, което е голямата мечта на нашата олигархия. Още сега се намериха ласкатели, които започнаха да предлагат да се правят конституционни промени, даващи възможност на Първанов да се кандидатира за трети мандат. В Русия сега умуват как да стане така, че Путин да управлява пожизнено. Най-новия проект е да се направи “мини-СССР” първоначално между Русия и Белорус с първи президент… Владимир Путин (така той може да изкара поне още два мандата, всеки с неизвестна засега продължителност!), като Лукашенко си запази поста в Белорус, а на мястото на Путин бъде сложен удобен нему политик. Дали тогава няма да трепне сърцето първаново и той да съжалее още повече, че сме влезли така прибързано в Европейския съюз?!

Е, разбира се, засега има една разлика: България от 1 януари 2007 г. е член на Европейския съюз, за голямо разочарование на нейния президент, който дълбоко в себе си иска да я види член на… “Съветския съюз”. Няма го обаче СССР, а на Първанов му се налага да парафира договори за влизането на България в Европейския съюз. Забелязвате ли колко внимателно Първанов изрича думите “Европейски съюз”? Съветвам ви: вслушайте се, интересно е. Той внимателно изрича тези думи, защото го е страх да не би вместо “европейския” безсъзнателно да каже “съветския”. Само при Путин в Москва нашият Първанов може свободно да излее мъката и да разкрие сърцето си. Явно затова толкова често ходи при него. А иначе постоянно е принуден да говори и прави точно обратното на това, което му се иска. Нашият Първанов трябваше да преглътне ориентацията на страната към Запада, към ценностите на свободата и демокрацията, към НАТО и Европейския съюз. Затова той е доста трагичен образ. Първанов ще намери себе си и ще остане верен на своята същност едва когато нашата олигархия предизвика такова недоволство у “народа” от трудностите, които ни очакват след 1 януари, че по “народна воля” страната да бъде откъсната от западния свят и върната в руската орбита. Ето защо предвиждам, че историческата задача оттук-нататък на ДС и на нашата олигархия, възглавявана от Първанов и неговите кукловоди, е да саботира членството ни в ЕС чрез предизвикване на “народно недоволство” от него с цел откъсване от страната от омразната й западна орбита, в която я натика Костов и СДС.

Трябва да се опитаме да противодействаме на този гибелен процес. Връщането на България към азиатско-руската сфера на влияние, за което мечтае нашата олигархия, начело с Първанов, не трябва да бъде допускано по никакъв начин. Непростима наивност е да се смята, че Първанов вече се бил променил и станал “сторожник” на западните ценности. Аз лично смятам, че бивш комунист няма и съвсем не вярвам във възможността за подобни кардинални идейни трансформации и чудновати личностни салтоморталета. У нас странното на днешната ситуация е това, че “опозицията” в лицето на Атака говори и иска онова, което дълбоко в себе и съкровено желаят управляващите, но не смеят да го кажат гласно. Предвиждам “исторически обрат” в един близък подходящ момент, в който отгледаната от същата тази олигархия “опозиция” и управляващите ще се прегърнат и обединят, за да променят най-решително гео-стратегическата ориентация на България. За тази цел се подготвя и бъдеща “дясна алтернатива” в лицето на неродената още партия на Бойко Борисов, която да пожелае същото, и тогава по всеобщ “народен консенсус” да бъдат осъществени заветните планове на нашата олигархия.

В живота и в политика действа все един и същ принцип: подобното се привлича от подобно. Голяма наивност е да се смята, че нашата олигархия е “проевропейска” и “демократична” за разлика от руската. Колкото “проевропейски” и “демократичен” в същината си е нашия Първанов, толкова “проевропейски” и “демократичен” е кремълския авторитарист Путин. У нас обаче реставрацията е “нежна” и “мека” и се осъществява под едно привидно “проевропейско” лустро. А всъщност и двете олигархии, и българската, и руската, еднакво презират народа и демокрацията, превърната вече и у нас просто в декорация на нейния апетит към абсолютно господство, каквото руската олигархия вече от няколко години успя да постигне. Затова през втория мандат на Първанов ще бъде осъществено пълно сближаване на руската и българската олигархии на основата на откъсването на България от нейната гео-стратегическа ориентация към Запада и демократичните ценности и правила.

Между България и Русия има една съществена разлика обаче: там интелигенцията не мълчи. Както не е мълчала и преди, по времето на комунизма. Руснаците и тогава имаха своя Андрей Платонов, своя Булгаков, своя Сахаров, своя Солженицин и цялата плеада дисиденти. Руснаците в лицето на тази своя съвест на нацията измиха позора на комунизма. В България и преди интелигенцията мълчеше най-лицемерно и се продаваше беззаветно и при най-дребните подаяния на властта. У нас и днес почти всички (с най-малки изключения) се подмазват на властта. Нашата интелигенция сега е особено продажна, защото се полакоми, предвкусвайки облагите от дружбата и слугуването си на олигархията. Нашата олигархия днес просто си купува всичко: и “съвести”, и “дарби”, и “народни чувства”. Нашите интелигенти сами се предлагат да бъдат купени и се обиждат, когато никой не иска да ги купи. Погледнете “инициативния комитет за преизбирането на Първанов” и ще установите точния списък на осъществените вече продажби на съвести и души. И в Русия го има това, но там има неподкупни личности, които въпреки страшния натиск от страна на олигархичната власт не се поддават и продължават да зоват към непокорство. Разбира се, плащат с живота си затова: списъка с убийства на политически лица, интелигенти и изтъкнати хора в Русия точно показва, че руснаците имат достоен интелектуален елит, какъвто ние са съжаление нямаме.

Но и у нас има нещо обнадеждаващо. Десните избиратели у нас и негласувалите на тези избори заедно са около 65% от всички избиратели. Ето това е мнозинството от народа. Това мнозинство (независимо че в по-голямата си част е политически неактивно) е способно при определени обстоятелства да се противопостави на произвола на една самозабравила се олигархия. То може и да спре процесите, за които писах по-горе, стига да си намери своите водачи, защото именно лидерите са тези, които могат да го активират за действие. Тези 65% са недоволни от статуквото, към тях трябва да прибавим и ония около 10% от избирателното тяло, които гласуваха протестно за Атака и които не си дават достатъчно сметка за игричките на нейния лидер. Това вече е сериозно, оказва се, че срещу статуквото са цели 75% от народа. Затова у нас властта на олигархията все още е доста крехка и тя има срещу себе си народа. Гласувалите за Първанов 25% от всички избиратели също едва ли са убедени привърженици на олигархичния строй. Те са хора, живеещи с комунистически илюзии и просто гласуват под строй. Електоратът на ДПС (за разлика от лидерите му, които са част от управляващата олигархия) също не е безрезервен привърженик на олигархията, въпреки че подкрепи Първанов по команда на Доган.

Оказва се, че просто се иска разпространение на това ясно съзнание за същността на днешната политическа ситуация у нас, за същността на нашата олигархична класа, което ще доведе до изправянето на мнозинството от народа срещу нейните попълзновения за абсолютно господство. Ако това стане, може да бъде запазена ориентацията на България към европейските ценности и движението ни към просперитет и умиротворяване на страната. Иначе да не чакаме добро. Иначе ни чака ужасяваща бедност и безброй унижения – ако не успеем да сложим намордник на жадната за власт и богатства олигархия. Защото под привидното спокойствие, на което се радват днес триумфаторите на олигархичния възход, свързан с преизбирането на Първанов, тлее огромно недоволство от непрекъснато проиграваните шансове за действителен възход на страната. Олигархията няма да овладее взрива на недоволството, но десните партии не трябва да й позволят да го насочи в антиевропейска и проазитско-руска насока. И това е единствения исторически шанс за спиране на гибелното развитие на нещата у нас.

(Написано към края на ноември 2006 г.; публикувано и в книгата БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА)

Обява за написване на реалистичен роман със заглавие “Пикаещият във фонтани”

Имам чувството, че ако се обяви конкурс за създаването на такъв роман, то този роман именно заради бляскавата си идея и невероятния си сюжет току-виж довел до това България в крайна сметка да има най-после своя Нобелов лауреат по литература. В Нобеловите конкурси трябва да участваме с най-доброто – у нас такова най-добро и знаменито е пищният и съдържателен живот на нашата родна мафия, пред екстравагантността на който би онемял и самият Марио Пузо!

У нас мафията е навсякъде и, както се оказва, както разбираме едва сега, е и на най-високите места. Заглавието на романа намеква за това обстоятелство, като, разбира се, тук не визирам конкретно лице от нашия политическо-мафиотски елит: „Пикаещият във фонтани“ е една силна метафора-символ на нашия живот през последните години, нищо повече от това. Нямат значение такива емпирически подробности кой, кога, къде и защо, по какви причини се е изпикал в някакъв фонтан, или пък в нещо друго, да речем, във фикус. Нашата мафия води такъв богат, разнообразен и съдържателен живот, че тия подробности съвсем не са най-важното: най-важното е, че, както твърдят, в другите държави си имат мафия, а у нас мафията си има държава.

Та предлагам да се обяви такъв един конкурс и председател на журито, което да класира представените творби, чини ми се, по заслуги трябва да е агент Тошо Тошев-Бор, ясно за какво той получава тази несъмнена чест. А пък в журито трябва да влязат Божо Димитров, разбира се, къде без него, Веждито също, Недялко, Пантев, Сапарев, Велислава, Левчев, ей все такива най-изтъкнати представители на нашия свръхдуховен елит. По-сложна е задачата за определяне на патрон на това събитие, понеже тази длъжност, разбира се, по правило принадлежи на Президента, станал известен с агентурната си кличка Гоце, но като нищо тая почетна работа може да я свърши и агент Сава, именно Ахмед Доган. Защото все още историята не е решила кому се пада тази наистина висока чест да е кръстник на нашата родна комунистическа мафия.

Естествено, заглавието на романа също подлежи на обсъждане, можете да предлагате и вие, уважаеми читатели, по-символичен, експресивен и наситен със смисъл израз, но аз поради немощност предлагам този. Разбира се, заглавието на романа трябва да е на ниво, поне същото, на което се намират и описваните събития. Заради които учудихме не само Европа, ами и целия свят: американският посланик, твърдят, вече се е хванал за главата и подобно на бай ви Вучков „гледа, ала не вярва на ушите си“! Европа, чини ми се, съвсем скоро ще стане пишман за това, че ни е приела – а нищо чудно вече и да е станала за пишман, ама да не го показва заради дипломатичност.

А пък докато старата Европа се чуди как да организира реакциите си на невероятната действителност у нас, българските мутро-ченгета и мафиоти вече най-усърдно пикаят върху всичко най-чисто и възвишено у нас, и не само че го опикават, ами и твърдят, че това, дето се ръсело над него не било пикня, ами бил най-вероятно пролетен, кристално чист дъждец или поне роса!!! И затуй за оставки никой не говори: ти го поливаш, бидейки загрижен, то се оплаква, че това било пикня! На вас никой пък вече не може да ви угоди бе?! Кво искате още?! Аман от вас най-после!

Иван Костов, 2000 година: СДС да се освободи от компрометираните политици и да си върне доверието

СДС да се освободи от компрометираните политици и да си върне доверието, реч на Иван Костов пред ХІ национална конференция на СДС, 26 февруари 2000 г.

Доклад на Комисията за оценка на политическото поведение, организационното състояние на СДС, местните избори и подготовката за парламентарните избори през 2001 година, представен от Иван Костов

Подготовката на СДС за парламентарните избори 2001 година започва с точната оценка за изпълнението на предизборната ни платформа и програмата ни за управление. За първи път сме изправени пред задача с такава сложност, защото трябва да анализираме трезво и взискателно поведението си във властта, без да подминаваме дейността на парламента, правителството, областните управи, местната власт. Тя се основава и на вярната оценка за представянето ни на местните избори, защото те са изразът на общественото доверие към нас.

І. Изпълнението на платформата и програмата на СДС

Най-важно е да започнем с това, че противно на страха от властта, който бе типичен за предишните управляващи, СДС заедно с неговите партньори от ОДС пое смело Има още

Величието на жизнената задача на учителя

ОТ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗИ УЧИТЕЛЯТ СЕГА – И КЪМ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИДЪРЖА ВИНАГИ

1. Провери себе си дали си стигнал до тази степен на справедливост и хуманност, че да проявяваш по отношение на религиозните възгледи висша справедливост към всеки човек, т.е. да признаваш на всеки правото да мисли за невидимите неща съгласно своето убеждение. Ако при тази проверка намериш макар и един атом нетърпимост в себе си, унищожи го! Някои хора ще кажат, че този призив издава безразличие към “абсолютната” или “единствено осигуряваща блаженство” истина или църква, нека си говорят!

2. Различавай добре “идеи” от “догми” Бог, добродетел, безсмъртие, хуманност и т.н. са представи, които се развиват на известно културно стъпало у всеки народ – това са Има още

Дълг на всеки интелектуалец е да съзнава привилегированото си положение

Всички мъже и всички жени са философи. Ако не съзнават, че имат философски проблеми, те най-малкото имат философски предразсъдъци. Повечето от тях са теории, които приемат за дадени: попиват ги от своята интелектуална среда или от традицията.

Тъй като малко от тези теории съзнателно се поддържат, те са предразсъдъци в смисъл, че се отстояват безкритическо проучване, макар че могат да са от голямо значение за практическите действия на хората и за целия им живот.

Апологията на съществуването на професионалната философия се състои в твърдението, че хората трябва КРИТИЧЕСКИ ДА ИЗСЛЕДВАТ тези широко разпространени и влиятелни теории. Има още

Труман Капоти: Автопортрет

Въпрос: Ако трябва да живеете все на едно място – без никога да го напускате – кое щеше да е то?

Отговор: Боже мили! Каква ужасна приумица! Да се закотвиш на едно-единствено място. Тридесетина години живях навсякъде, устройвах си дом къде ли не по света. Но странно, където и да живеех – в Испания, Италия, Швейцария, в Хонгконг и Калифорния, Канзас или Лондон, винаги държах апартамент в Ню Йорк. Това очевидно означава нещо. Така че, принудят ли ме да избирам, ще кажа Ню Йорк. Има още

Народът моли “незаменимия цар-батюшка Путин” да остане на власт завинаги

Дали в Русия ще се възцари посткомунистическо-олигархична монархия ще разберем тия дни, до един месец. Там всичко е възможно, така че едва ли някой ще се учуди. Казусът е жесток, залогът – колосален: абсолютната власт в една огромна империя! Олигархията няма как да се откаже от този залог, опиращ до собственото й съществуване и за баснословни кражби. Всички знаят, че Русия едва ли скоро – или изобщо някога! – ще стане демокрация. „Батюшка Путин“ го искат за вечен гарант и са готови да го целуват навсякъде – както нашите подлизурковци, да речем, излизаха вече даже… гъза на своя идол, пожарникарят. Непоправими са, няма що: лошото е само, че все още има конституция, която трябва да бъде заобиколена по-безболезнено. Та да се остави поне видимостта за някаква пишман-демокрация. Ето как Медиапул описва варианта, който е най-вероятно да се разиграе:

Възможно е Владимир Путин да участва в изборите за президент в качеството си на депутат, след като подаде оставка от поста държавен глава. Това пише в четвъртък в. “Независимая газета”, като се позовава на източници от руската държавна Дума и администрацията на президента. Според изданието така Путин ще може да заобиколи закона, който забранява кандидатирането на предсрочни избори на президент, който не е довършил мандата си.

Източниците твърдят, че конституционната забрана един човек да заема президентския пост повече от два мандата поред, по този начин ще може да бъде избегната, тъй като Путин ще участва в изборната кампания в качеството си на обикновен депутат.

Замисълът е прост. Краят на парламентарните избори е след началото на президентската предизборна кампания. Ако Путин вземе депутатски мандат, което означава да подаде оставка като президент, не могат да бъдат обявени предсрочни избори за президент, защото вече ще са насрочени редовните избори за държавен глава.

В този случай за Путин няма да действа специалната законова норма, която забранява кандидатирането на предсрочни избори на предсрочно подал оставката си президент, чието решение е довело до тази извънредна кампания. По този начин ще бъде избегната и конституционната забрана един човек да заема поста президент на Русия повече от два мандата поред, защото Путин ще участва в избирателната кампания като обикновен депутат.

“Президентът се колебае, макар в обкръжението му да смятат, че няма друга възможност да бъде запазен като лидер на нацията”, е пояснил източник от администрацията на Путин.

Според информатора, Путин може даже да не вземе депутатски мандат, а просто в средата на декември да спусне указ за оставката си. “Естествено, това няма да стане просто така, а след като “Единна Русия” удържи на изборите на 2 декември оглушителна победа и масовото народно движение помоли самия президент да остане”, уточнил събеседникът пред изданието.

По думите му фундаментът на руската всенародна молба вече се гради и ще приключи след като на 21 ноември на стадион “Лужники” движението “Привърженици на Единна Русия” се слее с движението “За Путин!”, което се председателства от адвокат Павел Астахов.

Начинът, по който Путин, притиснат от покъртителната молба, се съгласява с неистовото желание на народа, може да бъде режисиран като предизборния конгрес на “Единна Русия” от 1 ноември, когато държавният глава беше атакуван от тъкачки, доячки и академици. “Това може да бъде нагласено като спонтанно решение след пряко съветване с народните маси”, казва източникът.

Туйто. Ето нашите шмекери как могат да осъществят по-дълго властване и на наш Гоце, най-близкий и сърдечний путиновий приятель. Ала той, горкият, се оказа съвсем безлик, та по-добре бат Бойко да стане и президент: и премиер, и президент едновременно да е, „оти он може“! Ще видим, шоуто почна вече в Русия, у нас се очертава да бъде не по-малко любопитно.

Поздравителен адрес до седенкюващите и размотаващи се господа министри

Искаме с това писмо да ви изкажем нашата най-искрена и дълбока благодарност за това, че със своето високомерие и цинизъм сплотихте редиците на нас стачкуващите. Благодарим ви и за това, че с култовите си реплики, разменени по време на работната си среща със синдикатите в неделя, разкрихте истинското лице на управляващата класа в България. Не че не знаехме за какво става въпрос! Но надеждата умира последна…

А и нали ние, учителите, сме в училищата, за да учим и възпитаваме подрастващото поколение на България. Да му обясним що е това гражданско общество, демокрация, свобода на словото и убежденията. И най-вече да формираме у младите вяра в държавните институции и уважение към тях. Простичък физичен закон обаче гласи, че на всяко действие има равно по сила противодействие. В този смисъл не може да очаквате уважение от народа, който управлявате, ако самите вие не изпитвате уважение към него.

Още преди три века френските просветители издигнаха идеята, че да управляваш не е привилегия, а преди всичко голяма отговорност към народа. Вие, господа министри, сте служители в държавната администрация, следователно слуги на обществото, на нас, на всеки един български гражданин. Явно е обаче, че сте проспали часовете по история в училище, както и тези по етика.

И слава Богу, че е така, защото именно вие, с надмеността си хвърлихте дебела цепеница в огъня на учителското недоволство и той се разгоря още по-буен, а искрите му разпалиха решимостта дори и у най колебаещите се, а даже и у все още нестачкуващите. Вие, господа министри, успяхте и в още едно благородно дело – чрез метода демонстрация, показахте на всички извън сферата на образованието, че нашите искания са основателни и че трябва да застанат зад нас. Такава подкрепа от ваша страна не сме си представяли и в най-смелите мечти.

За благодарност ще ви почерпим с тортите, които ядем от началото на стачката, защото сме бедни и нямаме пари за хляб. А вие, господа, си спомнете какво се случва с тези управляващи, които вместо да служат на народа си, го презират!

С БЛАГОДАРНОСТ: СТАЧКУВАЩИТЕ УЧИТЕЛИОТ ПТГ ”ИВАН РАЙНОВ”, гр. ЯМБОЛ: БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО ДО Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ, ДО Г-Н ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Кратък коментар: Имаме една твърде подходяща за случая поговорка: „Волът рие, но хвърля цялата пръст на гърба си“. Точно товя правят тия наши министри, да не говорим пък за недоразумението-премиер, което има глупостта да застане зад гламавите си министри. Вместо, ако имаше известен разсъдък, да ги остави да изгърмят като бушони, но да спаси правителството си. Опърничавостта на Станишев-Дмитриевич просто показва, че обреченият да се провали просто неумолимо прави всичко, за да се изпълни съдбата му. Отдавна учителската стачка можеше да бъде забравена. Сега Станишев поради извънмерния си инат доведе нещата до положение, което добре се описва пак с една българска поговорка: „Колкото повече мърда, толкова повече му… влиза“. Знам ли, може пък да му харесва: живеем в модерни времена, в които нетрадиционните сексуални ориентации се оказват твърде разпространени дори и сред политическите елити…

Къркан ли беше Станишев като каза снощи “Дрън-дрън и т.н.”

Точните му думи, казани с подозрително святкащи зад очилцата очи, са ето тия: “Дръъън-дръъъън! Генеееерал Бриииго Аспарууухов е геееенерааал от бъъъългааарското разууузнаваааане, рааабооотил е за нациоооналлллната сигурност. Стииига с тези иззззмиссслиииици, с които се занимават някои! Той няяяма основание да се срамува от своооята професионална и политиииическа биография. И БСП няяяяма основание да се притесняяяява. Коййййто иска да се занимава с глуууупости, да се занимаааава!“

photo_big_108505.jpg

Та питам: пиян ли беше тоя, дето по някаква случайност е министър-председател на България?! Ако е бил пиян и си е позволил така да се обръща към народа, трябва да си иде: това вече е капката, с която чашата преля! Той няма право по такъв презрян педалски начин да говори с нас, българските граждани! Каква комунистическа наглост има туй момче бе, да му се не надяваш! Има още