Category: Право

За или против легализирането на проституцията

PROSTITUO – от лат. “безчестя”, “позоря”

Всички знаем коя е професията, считана за най-древна. Мнозина от нас се усмихват дяволито и натискат клаксона, когато минават покрай някое улично сборище на проститутки. В интернет и вестниците е пълно с обяви за компаньонки и “специализирани” салони за масаж. Не са малко хората сред нас, които открито и не чак толкова открито говорят за посещенията си при проститутки у нас и в чужбина (в това число и публично известни личности, които не се притесняват от тази част от живота си и дори я споделят пред медиите).

Всичко това е така, но в обществото ни битува едно доста закостеняло отношение по този въпрос. А може би това е поредната фалшива морална поза? Лесно е да се каже: “Аз съм против проституцията!”. Има още

Пример за дискриминация на едни блогове за сметка на други, и то по политически причини

След като блогът ми беше изхвърлен от Блогосферата на в-к ДНЕВНИК – и, впрочем, ми беше обяснено, че това не било така, ами било по съвсем принципни подбуди: блоговете уж били класифицирани по някакъв доста неясен признак! – сега пък се оказа, че блогът ми се радва на специално внимание и от другия блогагрегатор, този на в-к КАПИТАЛ. Ами просто момчетата, които го завеждат, явно по своя самоинициатива, решили да направят така, че да излизат само последните две заглавия от моя блог в агрегатора. А заглавията на всички други, по-раншни публикации, да се крият от ползвателите на тази услуга.

Открих също, че и още един блог – този на Иван Бедров – е ощастливен с такова специално внимание. Разбира се, веднага реагирах и писах на администратора. Отвърна ми това момче – Еленко – ето така: „Здравейте, Предполагам, че има проблем с вашата RSS емисия. Нито един участник в Мегафон не изпитва подобен род проблеми. Еленко, Икономедиа“. Което, сами разбирате, не отговаряше на истината, и аз не се забавих да му го кажа писмено, понеже съм силно привързан към тази, пустата му истина – поради което явно си и патя. И Еленко, изобличен, естествено, млъкна, но не оправи проблема – изглежда, кой знае защо, се заинати. А пък на мен ми се чини, че този проблем е доста принципен. Та по тази причина му написах нижеследующото писмо, та да му покажа до що се свежда този проблем и че той не е така безобиден, както изглежда на повърхността:

Здрасти, Еленко, писах ти, ама явно не си получил писмото ми или си пропуснал да ми отговориш. Оказа се, че и на друг участник в блогагрегатора на КАПИТАЛ – Иван Бедров – също не му излизат темите. Което показва, че причината не е в RSS емисията, както ми отвърна на предишното писмо. Хайде, колега, Еленко, не се ебавай, ами ни пусни всички теми в Мегафон, а? И то не за друго, ама заради великия принцип: хората имат еднакви права.

Не е справедливо, признай, на някои постовете им да се кипрят цяла седмица там, а пък на други – и то на по-активно пишещи като нас с Бедров – постовете да стоят само по час-два. И също това не е честно спрямо хората, които ползват тази услуга – нищо че тя е частна, уважението към клиента е нещо, което важи особено за частните медии и институции. Защо не е честно ли? Ами защото де факто така криете от своите клиенти огромната част от заглавията на нашите публикации. Смятам, че това наистина не е честно.

Пиша това само от свое име, защото на Бедров явно му е писнало да се занимава. Не че на мен не ми е писнало, но пиша това, защото просто такава е задачата на моя блог: да защищава човешките права и ценности навсякъде, където те се нарушават. Сиреч въпросът е принципен. Ако се допусне такъв прецедент – дискриминация на едни блогове за сметка на други, и то явно по политически причини – това хвърля лоша сянка върху фирмата, на която служиш, Еленко. Но, повтарям, мен лично ме интересуват по-специално човешките и гражданските свободи и права на личността и само по тази причина пиша своето възражение. Убеден съм, че че вникнеш в чистотата и благородството на мотивите ми, вярвам също и в твоята привързаност към свободата и човешкото достойнство, поради което разчитам, че ще поправиш несправедливостта.

С най-добри пожелания: Ангел Грънчаров

Публикувам тези писма, понеже проблемът има и известен обществен нюанс. Нищо не пречи да проведем и дискусия по него, аз лично обичам твърде много дискусиите. Смятам, че всеки ако си излее свободно мислите и емоциите, ще му олекне, това ще има освобождаващ от напрежението ефект, и знам добре, че това е нормалното. А трупането на абсурдна злоба към този или онзи, ебаването му, дискриминацията на едни и толерирането на други и пр. са лоши и недостойни прояви, говорещи са личностна слабост и негодност. Аз по тази причина съм привърженик на откритостта. А откритостта – „незабулеността“! – по идеята на един велик философ е другото име на истината.