Нека да му дадем името HUMANUS – понеже така ще обозначим най-важното: човекът винаги е в търсене на самия себе си, на своята човечност.

• Съществува потребност от общуване и обмен на идеи и чувства между човешките същества, всяко от които търси своята лична, дълбоко изстрадана и преживяна истина;

• Всеки от нас е личност, раз-личност, индивидуалност, самобитие, “нещо” уникално – и точно в това се състои ценността ни;

• Различията от всякакво естество между човешките същества са именно тяхното богатство;

• На почвата на съществуващите различия е смислен обменът на идеи и чувства между нас, диалогът, общуването, в което ние откриваме “родството в различността”, което ни прави човешки същества;

• Различията между нас не трябва да бъдат потискани в угода на някаква абстрактна, непреживяна и всевластна “общностност”, която в този си вид се опитва да ги потисне, елиминира и убие;

• Човешките същества имат едно “свойство”, на което дължат всичко: това е свободата, която трябва да обичаме всеотдайно;

• Различията между човешките същества не трябва да бъдат потискани, напротив, в тях трябва да се търси корена на нашата човечност;

• Неприемането на индивида именно в неговата раз-личност е източник на нетолерантността, която е враждебна на човешката същност;

• Абсурдът е в това, че хората са склонни да се плашат от различията си, готови са да се откажат от тях в угода на някаква зададена до тях “общностност” или “нормативна система”, която съвсем не иска да разбере и приеме тяхната уникалност, тяхното своеобразие и самобитност;

• В ситуацията на конфликт между личностното и деперсонализираното (безличното) приоритет трябва да бъде отдаден на първото, защото само личността (индивидът) е онова, което носи в себе си живот;

• Тайнството на живота трябва да бъде разгадано;

• Съществуват истини, без които животът ни едва ли заслужава да се живее;

• Същите тези истини правят живота ни пълноценен;

• Истините, които дават пълнота на съществуването ни, трябва да бъдат разбрани;

• Заблуда е да се смята, че истините, на които се опира индивидуалното съществуване на раз-личностите, са изключително лични, макар че те в някакъв смисъл носят и един такъв момент;

• Вероятно съществуват истини, които ни правят родствени, благодарение на които не се чувстваме самотни в усилието си да живеем пълноценно;

• Всеки от нас търси в лицето на други раз-личности онова, което го свързва с тях – и благодарение на което може да постигне своето щастие;

• Всеки от нас е “кълбо от различност”, което поражда нашето безпокойство, усещането че си самотен, сам и отхвърлен от самодоволните общности;

• Различията между нас са безкрайно многолики, ние не си приличаме изцяло в нито едно отношение, но това не трябва да плаши, а да ни привързва един към друг;

• Опитващият се да живее автентично индивид не е безразличен към ония, които правят същото;

• Тази автентичност обаче трябва да бъде подложена на идентификация (съотнасяне), в рамките на която тя постига самата себе си;

• Човекът има засилена потребност от общуване в един свят, в който различията са превърнати в извор на отчужденост;

• В това общуване (диалог, обмен на идеи и чувства) се поражда прекрасното усещане за единение на “гордите индивидуалности”, каквито без опасения трябва да бъдем;

• Нищо не може да замени живото общуване между личностите, между “прекрасните индивидуалности”, каквито ще бъдем само ако държим на различията си и не се отказваме от тях;

• Интернет е една възможност този жив контакт и диалог между човешките същества да бъде засилен. (А сега добавяме: друга такава възможност са страниците на списание ИДЕИ, създадено от Центъра наскоро, а също така и една мрежа от дискусионни клубове, която започва да се създава из цялата страна. Прибавката е моя, А.Г.)

• Необходимо е да се създаде едно място, в което да се срещат личностите, държащи на своите различия и само така потвърждаващи човечността си;

• Различията между нас са от всякакво естество: възрастови, професионални, етнически, сексуални, религиозни, философски, морални, политически…;

• Но тези различия не трябва да поставят непроходими граници между нас, защото всички ние сме човешки същества;

• Много често обаче нашите различия издигат стени между нас, отчуждават ни един от друг, което не трябва да се допуска, срещу което трябва да се съпротивляваме;

• Стените на неразбирането трябва да бъдат съборени, ледовете на отчуждеността трябва да бъдат стопени – и това може да стане само с много човешка топлина;

• Ние се разбираме едва когато изхождаме от различията си и ги признаваме за необходими;

• Мястото, в което може да стане всичко това, е един Център за развитие на личността, наречен HUMANUS;

• Той е място за срещи на една общност, в която никой не се страхува от различията си – и в която диалогът и живото общуване е безусловен императив на съществуването;

• Към тази общност може да се присъедини всеки, който споделя нейните принципи, изразени по-горе;

• Формално условие за присъединяване в нея е изискването “кандидатът” да декларира вярност спрямо принципите й; той също трябва да ангажира общността с поне една своя идея;

• Към общността могат да се присъединяват и “слушатели”, които още не считат себе си готови да получат статута на пълноправни участници по някакви свои съображения.

(Забележка: Този документ е изготвен при създаването на центъра през 1994 година)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ