Tagged: Психология

ноември 12, 2013

Лакмус за това кога ще надмогнем страшната деморализация, в която пребиваваме

Попаднах на една любопитна публикация в един от позабравените мои блогове, в който тази сутрин съвсем случайно попаднах, благодарение на Гугъл; нейното заглавие е Иван Костов, 2000 година: СДС да се освободи от компрометираните политици и да си върне доверието, публикувал съм пълния текст на тази негова реч на 9 януари 2008, а той я е произнесъл още когато е бил Премиер, именно на 26 февруари 2000 г., когато на една Национална конференция е воювал срещу т.н. „клиентелисти“, срещу Бисеров и останалите. В днешния контекст на пълна деморализация на политическия живот в страната тази реч е доста показателна; затуй и заслужава да се прочете този документ от повече хора, на които истината за случилото се в годините на прехода не е безразлична, да се прочете от хората, които повече не искат да се задоволяват с медийните лъжи, с коварните митове, които разните медийни мерзавци срещу щедро заплащане от страна на мафията ни ги пробутваха години наред с оглед истината да бъде скрита, изкривена, дискредитирана, „непопулярна“ и пр.; позволих си да сложа линк във Фейсбук към въпросната публикация и дори дръзнах да я представя ето с тия думи, щото, не крия, много ми е интересна реакцията на типичния интернетен дремлю и наивник, податлив предимно на лъжите; ето какво написах там:

Ето какъв политик от голям мащаб имахме, но изглежда не бяхме достойни за него, медийните мерзавци го оплюха срещу щедро заплащане като никой друг, мнозина им повярваха, Костов беше сатанизиран и най-накрая беше принуден да се оттегли от политиката – за да останат в нея предимно мижитурките – и наглеците! Дотук я докарахме.

Затуй аз бих си позволил да поставя въпроса така: ще повярвам, че със страшната деморализация в българската политика и медии сме се справили едва когато оплювачите-мерзавци на Костов престанат да задават тон както в политиката, така и в медиите, когато тия същите бъдат принудени да му се извинят за всичко, което са му причинили, когато заслугите на Костов пред България бъдат признати от всички, когато той бъде поканен да се върне в политиката и когато, най-сетне, мнозинството от нацията, преодолявайки толкова коварната си дрямка, в която пребивава не от вчера, а от години, отново заяви, че иска Костов отново да управлява България.

Докато това не се случи, докато то ви изглежда фантастично, аз ще продължавам с основание да смятам, че българската общностна среда е силно замърсена, опорочена, извратена, аморална, а в такава среда и обстановка промяна никаква, камо ли пък същностна, няма и не може да има…

ДОБАВКА: Коментар от читател, simeon234: Благодарности, уважаеми г-н Грънчаров, че сте намерил речта на Иван Костов през далечната 2000 година. Тогава корумпираната номенклатура в СДС бламира фактически Костов и започна разпада на синята партия и на десницата в България.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

март 25, 2010

Идеята и проектът за един Център за развитие на личността

Нека да му дадем името HUMANUS – понеже така ще обозначим най-важното: човекът винаги е в търсене на самия себе си, на своята човечност.

• Съществува потребност от общуване и обмен на идеи и чувства между човешките същества, всяко от които търси своята лична, дълбоко изстрадана и преживяна истина;

• Всеки от нас е личност, раз-личност, индивидуалност, самобитие, “нещо” уникално – и точно в това се състои ценността ни;

• Различията от всякакво естество между човешките същества са именно тяхното богатство;

• На почвата на съществуващите различия е смислен обменът на идеи и чувства между нас, диалогът, общуването, в което ние откриваме “родството в различността”, което ни прави човешки същества;

• Различията между нас не трябва да бъдат потискани в угода на някаква абстрактна, непреживяна и всевластна “общностност”, която в този си вид се опитва да ги потисне, елиминира и убие;

• Човешките същества имат едно “свойство”, на което дължат всичко: това е свободата, която трябва да обичаме всеотдайно;

• Различията между човешките същества не трябва да бъдат потискани, напротив, в тях трябва да се търси корена на нашата човечност;

• Неприемането на индивида именно в неговата раз-личност е източник на нетолерантността, която е враждебна на човешката същност;

• Абсурдът е в това, че хората са склонни да се плашат от различията си, готови са да се откажат от тях в угода на някаква зададена до тях “общностност” или “нормативна система”, която съвсем не иска да разбере и приеме тяхната уникалност, тяхното своеобразие и самобитност;

• В ситуацията на конфликт между личностното и деперсонализираното (безличното) приоритет трябва да бъде отдаден на първото, защото само личността (индивидът) е онова, което носи в себе си живот;

• Тайнството на живота трябва да бъде разгадано;

• Съществуват истини, без които животът ни едва ли заслужава да се живее;

• Същите тези истини правят живота ни пълноценен;

• Истините, които дават пълнота на съществуването ни, трябва да бъдат разбрани;

• Заблуда е да се смята, че истините, на които се опира индивидуалното съществуване на раз-личностите, са изключително лични, макар че те в някакъв смисъл носят и един такъв момент;

• Вероятно съществуват истини, които ни правят родствени, благодарение на които не се чувстваме самотни в усилието си да живеем пълноценно;

• Всеки от нас търси в лицето на други раз-личности онова, което го свързва с тях – и благодарение на което може да постигне своето щастие;

• Всеки от нас е “кълбо от различност”, което поражда нашето безпокойство, усещането че си самотен, сам и отхвърлен от самодоволните общности;

• Различията между нас са безкрайно многолики, ние не си приличаме изцяло в нито едно отношение, но това не трябва да плаши, а да ни привързва един към друг;

• Опитващият се да живее автентично индивид не е безразличен към ония, които правят същото;

• Тази автентичност обаче трябва да бъде подложена на идентификация (съотнасяне), в рамките на която тя постига самата себе си;

• Човекът има засилена потребност от общуване в един свят, в който различията са превърнати в извор на отчужденост;

• В това общуване (диалог, обмен на идеи и чувства) се поражда прекрасното усещане за единение на “гордите индивидуалности”, каквито без опасения трябва да бъдем;

• Нищо не може да замени живото общуване между личностите, между “прекрасните индивидуалности”, каквито ще бъдем само ако държим на различията си и не се отказваме от тях;

• Интернет е една възможност този жив контакт и диалог между човешките същества да бъде засилен. (А сега добавяме: друга такава възможност са страниците на списание ИДЕИ, създадено от Центъра наскоро, а също така и една мрежа от дискусионни клубове, която започва да се създава из цялата страна. Прибавката е моя, А.Г.)

• Необходимо е да се създаде едно място, в което да се срещат личностите, държащи на своите различия и само така потвърждаващи човечността си;

• Различията между нас са от всякакво естество: възрастови, професионални, етнически, сексуални, религиозни, философски, морални, политически…;

• Но тези различия не трябва да поставят непроходими граници между нас, защото всички ние сме човешки същества;

• Много често обаче нашите различия издигат стени между нас, отчуждават ни един от друг, което не трябва да се допуска, срещу което трябва да се съпротивляваме;

• Стените на неразбирането трябва да бъдат съборени, ледовете на отчуждеността трябва да бъдат стопени – и това може да стане само с много човешка топлина;

• Ние се разбираме едва когато изхождаме от различията си и ги признаваме за необходими;

• Мястото, в което може да стане всичко това, е един Център за развитие на личността, наречен HUMANUS;

• Той е място за срещи на една общност, в която никой не се страхува от различията си – и в която диалогът и живото общуване е безусловен императив на съществуването;

• Към тази общност може да се присъедини всеки, който споделя нейните принципи, изразени по-горе;

• Формално условие за присъединяване в нея е изискването “кандидатът” да декларира вярност спрямо принципите й; той също трябва да ангажира общността с поне една своя идея;

• Към общността могат да се присъединяват и “слушатели”, които още не считат себе си готови да получат статута на пълноправни участници по някакви свои съображения.

(Забележка: Този документ е изготвен при създаването на центъра през 1994 година)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!