Връщаме се към времето на… Абдул Азиса!

По времето, когато пръв партиен и държавен ръководител е бил султан Абдул Азис, е имало жесток данък „десятък“. На десет крини жито една ти вземат! На сто аршина шаяк десет ти режат! На сто оки вълна – десет за султана! И други тежки данъци е имало при Абдул Азиса. Данък „димнина“ например. За всеки комин връз къщата е трябвало да се плаща. По тази причина най-бедните живеели в землянки без комини и пушекът от огнището им излизал директно през вратата.

Ами данъкът „друмнина“? Седи гавазинът на друма и който мине – „Вер парасъ, ешек оглу!“ („Давай парите, магарски сине!“). И ти даваш парите, къде ще ходиш! Ако си пешак, примерно – два гроша. Ако обаче караш каруца с тикви, друмнината е шест гроша или две дузини тикви! При това взима от по-едрите!

Най-унизителен е бил така нареченият „диш-хакъ“ или „зъбен данък“. Идва агата у дома ти, яде баници и печени кокошки, от агне-сукалче също не се отказва, па като се наплюска до оригване, иска да му платиш, задето си е изтривал зъбите!

Голяма гад е бил тоя Абдул-Азис! Не случайно браилските хъшове, по сведения на писателя Вазов, са играли театрото „Изгубена Станка“ с цел да спечелят пари и да изпратят нарочен човек в Цариград, който да утрепе изедника. Работата обаче не станала, понеже приходите от представлението били твърде малки и хъшовете, според обичая си, ги профукали из браилските локали за една вечер само.

Ето как писателят Вазов описва този исторически момент: „Когато се изпразниха котлите, блюдата, стъклата и бутилките, непродадени и върнати от бюфетя, Македонски, който отсега още повече доби съзнание за своето превъзходство, извика:
– Момци, предлагам да идем у Щрауза, има пилзенска бира.
– Да вървим! Не съм ходил от девет месеца.
– Хайде да идем… Па шапка на тояга…
– Странджа, сбогом!… Не щеш ли да дойдеш и ти?
– Сбогом, лека нощ, Странджа!
– Добро веселие!
И дружината изчезна из кръчмата.
Скоро из улицата екна задружна гръмогласна песен и полека-лека се изгуби в отдалечеността на нощта.
На заранта от печалбата от снощното представление не остаяше нищо вече.
Султан Абдул-Азис беше спасен.“

Но да се върнем на данъка „десятък“… У нас сега се въвежда така нареченият „плосък данък“. Десет процентен. Спечелиш ли сто лева, десет ти взимат. Спечелиш ли две хиляди – двеста! Както и да го гледаш, както и да го умуваш, това си е десятък отвсякъде!

Да караме нататък… Данък „димнина“ няма, но има данък сгради. Данък „друмнина“ няма, но има винетки. Е, каква е разликата?! И „диш-хакъ“ няма, но то е само на пръв поглед. Щото нали с другите наши данъци плащаме заплати на дембелите в парламента? А от тях работа – йок, главно в парламентарния бюфет висят и си изтриват там зъбите.

Ех, защо ония маскари изпиха парите от „Изгубена Станка“, та Абдул Азис до ден-днешен си е жив и здрав!

Автор ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

Advertisements

2 comments

  1. Ружа

    Е,Ачо,ти май се сети,че не е справедливо и на милионера, и на нископлатеният доктор да се удържа равен данък!?За пенсионерите да не говорим,те просто не са в класацията на милионерите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s