Лакмус за това кога ще надмогнем страшната деморализация, в която пребиваваме

Попаднах на една любопитна публикация в един от позабравените мои блогове, в който тази сутрин съвсем случайно попаднах, благодарение на Гугъл; нейното заглавие е Иван Костов, 2000 година: СДС да се освободи от компрометираните политици и да си върне доверието, публикувал съм пълния текст на тази негова реч на 9 януари 2008, а той я е произнесъл още когато е бил Премиер, именно на 26 февруари 2000 г., когато на една Национална конференция е воювал срещу т.н. „клиентелисти“, срещу Бисеров и останалите. В днешния контекст на пълна деморализация на политическия живот в страната тази реч е доста показателна; затуй и заслужава да се прочете този документ от повече хора, на които истината за случилото се в годините на прехода не е безразлична, да се прочете от хората, които повече не искат да се задоволяват с медийните лъжи, с коварните митове, които разните медийни мерзавци срещу щедро заплащане от страна на мафията ни ги пробутваха години наред с оглед истината да бъде скрита, изкривена, дискредитирана, „непопулярна“ и пр.; позволих си да сложа линк във Фейсбук към въпросната публикация и дори дръзнах да я представя ето с тия думи, щото, не крия, много ми е интересна реакцията на типичния интернетен дремлю и наивник, податлив предимно на лъжите; ето какво написах там:

Ето какъв политик от голям мащаб имахме, но изглежда не бяхме достойни за него, медийните мерзавци го оплюха срещу щедро заплащане като никой друг, мнозина им повярваха, Костов беше сатанизиран и най-накрая беше принуден да се оттегли от политиката – за да останат в нея предимно мижитурките – и наглеците! Дотук я докарахме.

Затуй аз бих си позволил да поставя въпроса така: ще повярвам, че със страшната деморализация в българската политика и медии сме се справили едва когато оплювачите-мерзавци на Костов престанат да задават тон както в политиката, така и в медиите, когато тия същите бъдат принудени да му се извинят за всичко, което са му причинили, когато заслугите на Костов пред България бъдат признати от всички, когато той бъде поканен да се върне в политиката и когато, най-сетне, мнозинството от нацията, преодолявайки толкова коварната си дрямка, в която пребивава не от вчера, а от години, отново заяви, че иска Костов отново да управлява България.

Докато това не се случи, докато то ви изглежда фантастично, аз ще продължавам с основание да смятам, че българската общностна среда е силно замърсена, опорочена, извратена, аморална, а в такава среда и обстановка промяна никаква, камо ли пък същностна, няма и не може да има…

ДОБАВКА: Коментар от читател, simeon234: Благодарности, уважаеми г-н Грънчаров, че сте намерил речта на Иван Костов през далечната 2000 година. Тогава корумпираната номенклатура в СДС бламира фактически Костов и започна разпада на синята партия и на десницата в България.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вашият коментар