Иван Костов, 2000 година: СДС да се освободи от компрометираните политици и да си върне доверието

СДС да се освободи от компрометираните политици и да си върне доверието, реч на Иван Костов пред ХІ национална конференция на СДС, 26 февруари 2000 г.

Доклад на Комисията за оценка на политическото поведение, организационното състояние на СДС, местните избори и подготовката за парламентарните избори през 2001 година, представен от Иван Костов

Подготовката на СДС за парламентарните избори 2001 година започва с точната оценка за изпълнението на предизборната ни платформа и програмата ни за управление. За първи път сме изправени пред задача с такава сложност, защото трябва да анализираме трезво и взискателно поведението си във властта, без да подминаваме дейността на парламента, правителството, областните управи, местната власт. Тя се основава и на вярната оценка за представянето ни на местните избори, защото те са изразът на общественото доверие към нас.

І. Изпълнението на платформата и програмата на СДС

Най-важно е да започнем с това, че противно на страха от властта, който бе типичен за предишните управляващи, СДС заедно с неговите партньори от ОДС пое смело и категорично отговорността за България

Ние и днес не бягаме от своя дълг

Оставаме верни на своята отговорност. Ние възстановихме авторитета на избраната от народа власт, като обявихме война на организираната престъпност и пречупихме нейния гръбнак. Днес никой не си и помисля, както беше през 1997, да оспорва държавната власт.

Спасихме България от социалистическата разруха с ниска инфлация, “впечатляваща финансова стабилизация” и две последователни години икономически растеж.

Дадохме ход на бързата приватизация и затворихме предприятията, безнадеждни длъжници, защото трудностите през 1997 бяха породени не от реформите, а от тяхната липса.

Възстановихме 95 на сто от подлежащата на връщане земя. Балансирахме производството и потреблението на основните земеделски продукти. България вече две години изнася зърно без опасност от криза за хляб. Приехме закон за реституция на горите и подготвихме условията за неговото приложение през тази година.

Разработихме активна инвестиционна политика. Реализирахме и дори надхвърлихме целите на първата в България средносрочна програма за капитални вложения за последните десет години. Завършихме важни проекти в пътната и магистралната мрежа и енергетиката.

Правим дълго отлаганите реформи в здравеопазването, социалното дело, армията, образованието и администрацията. Не продължихме с вредната практика на страхливото им протакане заради неблагоприятните последици.

Войната в Косово бе най-трудното наше изпитание. Трябваше реално да защитим своите национални интереси и се солидаризираме с НАТО и Европейския съюз. Не се поддадохме на безогледния натиск на бившите комунисти, взехме единствено правилните решения и така спечелихме непостиган досега авторитет за България. С това се превърнахме в признат фактор за мира и стабилността в Югоизточна Европа.

Осъществихме убедителен напредък в демократизацията на страната и създадохме функционираща пазарна икономика. С това завършихме преходния период. Ясен знак за признание на нашите постижения бе поканата към България за започване на преговори за членство в Европейския съюз.

Явно, ние постигаме основните си политически цели и това се оценява от външните наблюдатели, от международните финансови институции и от Европейския съюз. Защо тогава видяхме

Предупреждението на избирателите

Най-верният и кратък отговор е: защото хората живеят много трудно! Но да видим отблизо и други причини.

Нашата платформа и програма от 1997 година останаха експертни документи, неразбрани добре дори от нашите симпатизанти. Затова в обществото останаха илюзии, хората са на път отново да се разочароват, не виждат новите възможности, не разбират жертвите в името на държавността, а преговорите с Европейския съюз им звучат празно.

Дискусиите в парламента не разясниха в очакваната степен нашата политика, не оцениха постиженията на България. Парламентът не играе добре тази толкова необходима роля да бъде средище на разбираем и нужен на хората обществен дебат. Работата ни там не блести с голям професионализъм, липсва качествена политическа експертиза и поведение в обсъжданията. Виждат се признаци на лобиране на частни и групови интереси, често против предложенията на правителството.

Действията на правителството често оставаха неразбираеми не само за обществеността, за другите държавни институции, но и дори за някои негови членове. Новосформираните областни администрации са с ниска ефективност и недобра координация с правителството, не осигуряват ефективно изпълнение на взетите решения и не обслужват качествено гражданите.

Ние не сме изпълнили още своята програма. Предстои да завършат реформите в здравеопазването, образованието, социалното дело, администрацията, армията и връщането на горите. Работещите в тези сфери живеят с тревогата за своето бъдеще. Тепърва предстои върнатата земя и структурната реформа да дадат своя положителен резултат, защото досега те раждат само безработица и бедност.

Първите последици от реформите са болезнени и хората плащат скъпа цена. Нали точно затова реформите бяха отлагани досега. Но

Хората се разочароват, защото виждат, че политиците не плащат като тях същата тази цена

Не показахме убедителен местен потенциал за управление. Не подкрепяме достатъчно предприемачите. Местната власт и органите на централната власт в общините са все още далече от нивото, което е нужно на хората. Не се разработват и предлагат добри проекти за инвестиране и кредитиране. Пасивни сме или изобщо не търсим и не създаваме стимули пред нашите и чужди инвеститори за намаляването на безработицата и стимулирането на икономическата активност.

Образно казано ние строим къщата на нова България. Вложихме най-големите усилия за създаването на нейните здрави основи, но в основите се живее трудно, а и те не се виждат над повърхността. За мен е естествено хората да са изморени и частично разочаровани. Цената, която платиха беше висока, включително и заради несъвършенствата на нашето управление, но ние направихме нещо, което никой друг в България не бе правил и не желаеше да направи. Посятото не може да не даде плод.

Ние искаме нов мандат, за да продължим строежа на България

Допуснахме сериозни грешки и слабости в политическото си поведение като управляващи. Но непростима грешка е, че не казваме каква е “алтернативата” на нашата политика. Не казваме, че ако няма европейска интеграция, има Балканска изолация на България. Не казваме, че обратното лице на демокрацията е режимът на Милошевич, че като няма функционираща пазарна икономика, има икономическа джунгла и откровено ограбване на обикновените хора, че като няма авторитетна държава, има организирана престъпност и мутри. Всички тези, обикновено бивши комунисти, които обявяват управлението ни за провал, тъгуват точно за тази “алтернатива” на нашата политика.

ІІ. Представянето ни на местните избори

СДС не постигна всички свои политически цели на местните избори. Ние сме огорчени от резултатите и притеснени от представянето си, най-силно там, където отстъпиха “сини” крепости. Сега главното е да разберем, защо не сме постигнали целите си, да извлечем поука както от загубите, така и от победите. Нямаме причини да се увличаме в критикарство и осъдителност, защото постигнахме своите победи, имаме вече свое силно представителство в местната власт.

Даден ни бе урок, който трябва да научим.

Сочейки добрите примери, в никакъв случай нека не спестяваме критиката.

Сравнението между местните избори 99 и парламентарните избори 97 показва, че трябва да търсим отговора на въпроса къде отидоха 1 милион гласове по-малко за ОДС? Причините следва да търсим в изводите от първата част на настоящия доклад. Всички партии загубиха гласове на местните избори, ние най-много като управляващи. Изборите през 1999 не бяха съдбоносни за България като тези през 1997. Не се повтори тогавашната екстремална обстановка, а и не бива, защото това би поставило на изпитание цялата страна.

Сравнението от съпоставянето с местните избори 95, показва следното: БСП загуби 50 на сто от позициите си в общините. ДПС загуби част от своите крепости, като загубите в Кърджали и Кирково разбиха местния монопол на движението в Кърджалийска област. Евролевицата заедно с други социалдемократи загуби гласове, но спечели 12 общини, някои с наша подкрепа, срещу кандидати от БСП.

Позициите на ОДС в местната власт са много по-добри в сравнение с след изборите през 1995 – имаме най-много кметове и общински съветници от всички останали политически сили. Спечелихме заедно с партньорите си 105 общински кметове, спечелихме областни центрове със силно присъствие на БСП и ДПС. Остро критично оценяваме загубата на традиционно сини общини като Варна, Стара Загора и Габрово. Там рано решиха, че “изборите са в кърпа вързани” и не прецениха, че мързеливата и луксозна кампания отблъсква.

В сравнение с местните избори от 1995 подадените за ОДС гласове са по-малко със 150 хиляди. Тези гласове не се преляха за други партии. Тревожният извод е, че твърди избиратели на СДС останаха у дома си – дистанцирани и не участващи. Не сработи навсякъде лозунгът “Заедно можем повече.” Допуснахме вътрешни и междуличностни конфликти и разочаровахме самите седесари. Но ако ние сме същите и се борим за същото, както през 1997 година, макар да грешим, можем да намерим път към доверието на избирателите!

Третата гледна точка е оценка на постигнатото в сравнение с поставените цели. Тук е разочарованието за партията.

Нашите очаквания се разминаха с нагласите на избирателите

И това е най-голямата опасност за СДС. Може да се загуби, но когато се очаква, че вместо загуба ще има успех, е свидетелство за политическа неадекватност. Ръководствата на 167 общини и на всички области, без Кърджали, обявиха за цел пред Националния съвет спечелването на изборите. В плен на някаква еуфория всеки в СДС даде неразумни политически обещания.

Ние не успяхме да надмогнем разочарованието си и това ни личи. Не приемаме, че “вотът бе наказателен” и “категорична оценка за управлението”, защото БСП очевидно загуби най-много позиции в местната власт. Ние й позволихме да създава впечатление за успех. Такова неадекватно след изборно поведение на СДС въобще не се приема от хората във всички тези 105 общини, където победихме.

Преди изборите БСП и опозицията призоваха за шарено представителство в общинските съвети. Сега, където го има, съветите са безпомощни. Нашите непостигнати цели доведоха до лоши последствия. Без силно наше представителство местното самоуправление се дестабилизира от случайни фактори. Очевидно БСП искаше точно това в местната власт.

Местните избори поставят тревожни въпроси.

Какво ще стане при подобно гласуване на парламентарните избори през 2001?

Какви ще бъдат ползите за България? Със сделки ли ще се прави българската политика? Колко реална е опасността един слаб парламент да излъчи едно слабо българско правителство?

Преди изводите за представянето ни на местните избори следва отново да отчетем:

● високата социална цена, която плащат българите за закъснелите реформи;

● големите преки и косвени загуби, които понесе и продължава да понася страната ни от войната в Косово и югославянското ембарго;

● политическата цена, която плащаме в управлението на вече успешно реформираната, но изнемогваща и бедна страна;

● допуснати от нас грешки, слабости и забавянето на важни решения поради липса на опит и недобра организация;

● плюсовете и минусите на поведението ни по време на кампанията за местните избори, включително и издигането на слаби кандидатури;

Отчитайки безпристрастно всичко това, считаме,

Че:

● СДС ще се наложи убедително като политическа кауза за България, когато изпълни своята програма за управление;

● за да се утвърдим като основен политически и управленски фактори в страната, трябва да променим своето поведение, като отчетем очакванията на избирателите;

● Натрупаният положителен и отрицателен организационен опит трябва да доведе до промени вътре в структурите на СДС.

Положително е, че скъсахме с опозиционното си поведение и се научихме да носим отговорност за управлението на страната. Това означава, че сме осъзнали и възприели нашето европейско бъдеще като свой дълг.

ІІІ. Оценка на политическото поведение

Тук влизат

Оценките за поведението на нашите лидери на всички равнища

На НИС, на Националния съвет, областните и общинските съвети и ръководства на СДС, на партийните членове.

Политическото поведение са нашите действия и послания през целия период между изборите през 1997 и 1999, защото “избори не се печелят по време на кампания”.

Ръководният орган на партията между две конференции – Националният съвет, стартира навреме кампанията за местните избори и взе правилни решения. Истина е, че тези решения бяха изпълнени в недостатъчна степен, а на места партийните ни структури въобще не ги изпълниха. Това ни попречи да действаме единно и добре организирано.

Националната конференция следва да прецени дали Националният съвет на СДС е упражнявал нужното въздействие върху политическите действия на правителството и парламентарната ни група, дали е помагал за разбирането на тези действия от обществеността и симпатизантите на СДС. Националната конференция следва също така да оцени действията на Националния изпълнителен съвет на СДС и да направи изводите си преди избора на новия му състав.

Моето мнение е, че следва да оценим положително направените правителствени промени, които показаха нашата сила и решителност, единството и последователността на нашето политическо ръководство. Тези промени са рецептата за нужната промяна в СДС.

Преди и по време на местните избори

● СДС допусна да се накърни политическият му авторитет

● С неадекватни политически действия и допусна да се влоши образът му сред широки слоеве от избиратели, независимо от много масираното си медийно присъствие.

Има местни организации, които не споделят искрено политиката на ръководството на СДС. Може да се каже със съжаление, че християндемократическата дисциплина не е станала още сърцевина на партията. Ето защо наши местни структури не подкрепиха активно в обществени дискусии действията ни в управлението. В определени случай дори се конфронтираха с тези действия, движени от местни или групови интереси.

Ние не бяхме категорична и ясна опозиция на управлението на БСП в общините. Има самоуспокоение и остър недостиг на желание за политическа борба с противника. Не бе демонстрирана по-висока компетентност и професионализъм в местното управление и като опозиция.

Ние не водихме силна кампания в защита на собственото си местно управление. Напротив, то на много места стана жертва на вътрешнопартийни битки и междуличностни съперничества. Там където загуби местните избори партията не се държеше като екип. Нямаше едно поведение и един глас на СДС и неговите съюзници.

Досега бяха дадени оценки за високомерие и арогантност на лидери на СДС, които сега потвърждаваме. Силно затруднен бе диалогът на партията с хората и структурите на гражданското общество. Задължителната конфронтация с БСП се превърна в стил на конфликтно поведение, което надделя в кампанията поради вредното самочувствие и самозалъгване. Лидерите дадохме тон.

Атакувахме ДПС остро в центъра и на много места, без да отчетем, че това ще нанесе големи щети в районите със смесено население. Доверихме се на преценката, че избирателите на ДПС не могат да тръгнат с БСП срещу нас. Не изпълнихме резолюцията на Националната конференция за местните избори: не си гарантирахме подкрепата и не дадохме своята на старите си съюзници, не спечелихме нови съюзници. Допуснахме БСП успешно да се прикрие зад т.нар. независими кандидати и да изпаднем в изолация на много места срещу всички останали политически сили.

Следва да дадем много висока оценка на работата на нашите организации в смесените райони на страната. Сериозен успех е разширеното влияние на СДС в тези райони. Този успех е още по-ценен в област Кърджали.

Категорично неприемливи за обществото и големи слабости в политическото поведение на СДС са:

● господарският манталитет, необяснимият скок на семейни жизнен стандарт и необяснимата промяна в стила на живота на управляващите;

● изоставяне на истинската политическа работа с избирателите и заменянето на й с приватизация, бизнес и кадруване.

● злоупотреба с/и изкористяване на властта;

● ориенталска партизанщина за устройване на “своите” за сметка на “чуждите”.

● балканското политиканстване с неговата “малка правда”, софри, партийни ходатайства.

Въпреки че огромното мнозинство от българите признава, че корупцията е стара болест на институциите, тази тема бе изведена като водеща, защото когато на хората им е трудно, те търсят и си припомнят обяснения за това, СДС не може да позволи и категорично не приема днешната корупция да му бъде вменявана като отговорност. Това е стара хронична болест, към която ние сме непримирими и която ще лекуваме заедно със съдебната власт.

Но тук е мястото да кажа своето мнение, че

Когато един политик не даде убедителни отговори на обществеността при обвинения в корупция, дори когато за това няма безспорни доказателства, той следва да се оттегли от своя политически пост, за да не причинява вреда на СДС

Не са силни и устойчиви у нас ценностите на християндемокрациятна и на Европейската народна партия. Не се познават и не се прилагат добре програмата и уставът на нашата партия. Ние дори не изпълнихме решенията на предишната си Национална конференция и на Националния съвет за подбора на кандидатите, за организацията на изборните кампании.

Много скромен остава партийният професионализъм. Това пролича при издигането на неудачни кандидатури. Компетентността на партийните ръководители е ниска. Няма установена партийна традиция, която да компенсира слабостите. Липсва достатъчно силен местен политически елит. Определено противопоказен бе опитът това да се компенсира с участие на членове на правителството и политици от София в кампанията за местните избори. Това бе грешка.

Грешките, слабостите, вредното политическо поведение няма да се поправят лесно. Трябва да започнем със следното:

СДС да престане да бъде трамплин за кариера или икономическо устройване. Да изкореним всичко гнило в СДС! “нов път с нови хора!”Да се обърнем с лице към средния българин, такъв какъвто е той, нищо, че още не е станал средна класа. Да не разочароваме и да отблъскваме повече своите симпатизанти.

Ще си върнем стратегическите преимущества, когато си спомним урока за политическата нравственост. Не можем да претендираме, че представляваме идеите на и интересите на избирателите, когато гоним лични или теснопартийни цели. Само когато поставим достатъчно високо над себе си България, тогава ще имаме изборен успех. Общественото благо да бъде целта на СДС!

Ако местните избори бяха решителни за оцеляването на БСП, следващите ще са същите за СДС. Където пречупихме “червената мафия” – спечелихме, където допуснахме свое срастване с бизнеса – загубихме. Една партия – член на Европейската народна партия, не може да се сраства с държавата и управлението на фирмите. Ние искаме успех на бизнеса, но

Не можем да допуснем да се прави бизнес вътре в партията или чрез нея

Трябва да освободим първите редици на СДС от компрометирани политици. Политиците ни ще бъдат обичани и уважавани, когато помагат на обществото да упражнява силен контрол върху органите на държавната и местната власт, когато корумпираните се боят от тях.

Ако искрено искаме да променим нравствеността и ценностите на българите, за да станат истински европейци, първо трябва да започнем от себе си. СДС се нуждае от европейска нравственост и ценности, от национална самоличност и самочувствие. Лидери, които ги нямат, ни пречат.

СДС има най-големи шансове да се превърне в първата европейска партия, от което страната ни има нужда.В условията на световното общуване, ние всички бързо попадаме в напълно нова среда. Нов е за нас европейският език и стил, ново е общуването със света. Световният информационен обмен и европейската ни интеграция ще променят отвътре българското общество. То ще стане част от европейското. Авангардна е ролята на СДС да помогне на обикновения човек да се ориентира в това, което става, а на гражданското ни общество да усвои и се приспособи към тези бързи процеси.

Наша е задачата да водим дискусията в България, така че да не се връщаме назад. Да изграждаме информирано обществено мнение, да помагаме за постигане баланс на обществените интереси, да търсим алтернативи на развитието и да не заставаме в поза на безпогрешни.

ІV. Оценка на организационното състояние

Организационното изграждане на СДС като партия продължи ускорено след 1997 година. Постигнати са значителни успехи в партийното строителство, които са известни и на тях няма да се спираме. Констатираме все още неизживяна двупартийност. Ще фокусираме вниманието върху други организационни слабости на партията.

В ръководствата на партията на всички нива липсва обратна връзка
НИС изпълнява единствено оперативни функции. Ръководствата на останалите нива, започвайки от Националния съвет, вземат решения, но не контролират изпълнението им. Доказателство за това е, че Националният съвет никого не е санкционирал или наказал за неизпълнение или за нарушаване на устава. Не се информираме по различните равнища за действията си. Има, но не функционират ефективно партийните механизми за налагане на респект към висшестоящите органи, както и за санкции при неизпълнението. В СДС е допуснато благодушие, което насърчава самоуправство, местни личностни и групови конфликти.

В недобро състояние са общинските и областните структури. В тях има много разрушителна агресия, твърде много победители и победени след всеки спор. Не е честа практика цивилизованото излизане от конфликтите, а именно: първо, веднага след налагане волята на мнозинството над малцинството мнозинството да приобщи обратно малцинството към себе си, и второ, малцинството да приеме решението на мнозинството като свое, без да бъде карано да забрави своето различие и без да разбива партийната структура.

Сега всяко по-горно ръководно ниво в партията е упълномощено да решава споровете и конфликтите на нивото под него. Едновременно е предвидено, че спорове и конфликти не могат да прескачат нива за своето решаване. Досега този йерархичен арбитраж, който е предвиден в устава на СДС, не заработи достатъчно ефективно.

Има спад на членската ни маса. Не са добри на места кадровият подбор и качеството на партийните членове. За партийни членове се приемат удобни хора и с тяхна помощ се постигат конкретни цели или се завзема партийна власт. Насила се отстраняват от партията цели групи от нейни членове. Затова хора, въоръжени само с лични амбиции, но без обществен авторитет, печелят партийни избори и ръководят СДС. А впоследствие

Вместо СДС – партиен местен клуб виждаме СДС – работническо-мениджърско дружество, бюро по труда или семейно-приятелски кръг

На СДС са нужни хора, които влизат в партията не за да приватизират или да получат работа, не за да си създадат клиентела от лично устроени от тях приближени и накрая не непременно лично да получат власт и да управляват. На СДС са нужни партийни членове, които да познават и споделят програмата и устава на СДС. Партията трябва да се отвори за младите хора и жените, защото водим техните деца в Европа!

Не се познават и не се прилагат механизми за взаимно информиране и координиране както вътре в партията, така и между партийните структури, областните управи, нашите представители в местните власти. Затова мнозина наши ръководители и членове се чувстват откъснати от процеса на вземане на решение, не познават политиката и обяснимо не я защитават.

Местните клубове трябва да се обърнат към хората, които гласуваха на предварителните избори за президент. Те са ядрото на нашите твърди съмишленици. Да говорят с всеки от тях лично и в зависимост от неговите възможности и нагласа да го призоват да влезе в СДС. Членовете на местните клубове следва да създадат и поддържат контакти с тях по всеки политически повод.

Трябва да изградим административен апарат в СДС по две причини:

● за контрол върху изпълнение на решенията и обратна връзка с партийните структури, членовете ни и обществото, за да могат ръководните органи на партията да отговарят за строгото спазване на устава, и

● за да продължи изграждането и развитието на СДС отгоре-надолу, както е според принципите на партийното строителство на Европейската народна партия.

В устава трябва да създадем

● Механизъм споровете в партията да се решават авторитетно, и то така, че да няма победители и победени

● Контролният съвет на СДС може да поеме ролята на вътрешнопартиен арбитраж, ако това бъде прието от националната конференция.

● Висшестоящите структури трябва да получават официално информация от по-долните нива за изпълнението на взетите решения. При липсата на обратна връзка да се търси конкретна партийна отговорност.

● До началото на 1999 година състоянието на финансовата отчетност в СДС на много равнища бе незадоволително. Издръжката на партийните структури и инициативи се осъществяваше кампанийно, а отчетността бе самодейна. Методичен контрол почти липсваше. С приетия правилник за финансовия ред в СДС създадохме унифицирана система за финансиране, отчетност и контрол на дейността. В него се определиха взаимовръзките в хоризонтална и вертикална посока, адресираха се отговорностите по цялата партийна верига от местния клуб до Националния изпълнителен съвет.

Пълният ефект от прилагането на новия финансов ред засега не е постигнат по две причини. Първо, все още голям брой структури на СДС на общинско и областно ниво не са съоръжени със съвременни информационни системи, в партията като цяло – с обща информационна компютърна мрежа. Второ, редица общински и областни ръководства подценяват все още финансовите правила и се отчитат нередовно: не се спазват сроковете, не се дават данните в необходимата пълнота, не се съблюдават методическите указания.

За СДС е характерна силната децентрализация на финансирането на кампаниите. Това дава голяма автономност на местните ръководства относно начина на набиране и разходване на средствата. С това те носят и значителна отговорност за спазването на законите на страната и нашия вътрешен правилник за финансовия ред. Почти областни ръководства вече отчетоха последната кампания и данните ще влязат в консолидирания отчет на СДС съгласно Закона за политическите партии. Тук е мястото да се посочи, че СДС е една от политическите партии с най-редовна парламентарна отчетност.

V. Подготовката за парламентарните избори 2001

Националната конференция трябва да постави задачата

СДС да си върне подкрепата на своите избиратели

Според мен първата крачка във вярната посока трябва да направи Националната конференция с избора на убедителни за обществото ръководители на СДС, с избора на лидери, които искат и знаят как да спечелят изборите. За да стане това всеки от делегатите на Националната конференция трябва да гласува по съвест, освободен от каквито и да било внушения и от каквито и да било предварително взети решения или направени уговорки. Всеки делегат гласува със своя личен глас и носи по този начин своята персонална отговорност за бъдещето на СДС.

Да започнем като се вгледаме внимателно в себе си. Всеки от нас да си зададе въпросите какво прави в СДС, какво прави за СДС и общо да отговорим какво прави СДС за България. Защото това, което правим, го правим за децата си. Кампанията ни за парламентарни избори през 2001 година ще бъде повече отчет и много по-малко обещания. От този отчет, от сравнението между 2001 и 1997, от убедителността на постигнатото зависи колко ще ни повярват.

Едновременно с това СДС не бива да допусне да бъде изместен от своето традиционно вече място в българската политика – центъра и дясно от него. Това е възможно да ни се случи заради обективната ни еволюция като народна партия. Затова не трябва да забравяме, че през 1997 година ние спасихме България от БСП. СДС е и винаги ще бъде категорично антикомунистическа партия, особено в политическо съседство с ретроградната партия на бившите български комунисти. СДС е и винаги ще бъде за членство в НАТО като гаранция за националната ни сигурност и благоденствие. СДС е и винаги ще бъде европейската партия на България.

Националният лозунг винаги е бил обединението. Само СДС заедно със своите партньори от ОДС може да се позове на положителен принос за европейското членство на България. Ето защо ние можем да кажем:

“Обединена Европа очаква обединена България!”

Да демонстрираме единство, сила отговорност и способност да реагираме правилно на желанията на избирателите. На много места лидери и структури преживяват в летаргия и лъжливо спокойствие, самозалъгват се и не са си взели поука от тежките си изборни поражения. Местни лидери продължават да държат организации на СДС в безпомощно състояние. Със здрава ръка новото ръководство на СДС трябва да освободи партията от такива лидери.

Не е и не може да бъде лидер на СДС този, който няма уважението на местната общественост, този, който не е в състояние да влезе в нито един дебат с политическия ни противник, този, който не може да произнесе една смислена, откровена реч пред хората, този който не може да отправи послание чрез медиите. Не е и не може да бъде лидер този, който не е в състояние да постигне единство на организацията, който не може да прави нужните компромиси в името на партийните цели и програма.

СДС не може да си позволи повече лидери, които настройват срещу нас избирателите

Ще правим кампания в условията на непреодоляна бедност. СДС ясно осъзнава размерите на бедността в страната и знае изхода към благосъстоянието. Няма противоречие между идеологията на СДС и реалността. СДС в народна партия, а не партия на богатите. Ние сме партията, която дава шанс българската средна класа да стане от потенциална реална. Ние градим своята страна след преживените от нея тежки години на упадък. Навсякъде в Европа християндемократичните партии са спасявали своите страни от следвоенни катастрофи и кризи. Правили са го като са разкривали вътрешните сили на самите хора, опирали са се на стремежа на семейството към благоденствие и уважение. Това правим и ние!

Нашата програмна цел е да изградим в България социално пазарно стопанство. Длъжни сме да реабилитираме идеята за “социално пазарно стопанство” и устойчивото икономическо развитие. Ние сме призвани да даваме най-добрите условия за бизнеса, защото той единствен е в състояние да създава благосъстояние и работни места. Заетостта е нашата най-добра социална политика и най-доброто лекарство срещу бедността. Но ние насърчаваме “честния частник”, а не “сивата” или “черната” икономика.

Националната конференция трябва да преоцени системата за издигане на кандидати за народни представители. По време на кампанията за местните избори бяха намерени пътища за изкористяване на предварителните избори. Те бяха приложени по разрушителен за единството на партията начин от враждуващи групировки и личности. Не препоръчваме тяхното бъдещо използване.

Предлагаме да се намери друг механизъм за издигане и утвърждаване на кандидатури за народни представители. При подбора на листите за депутати трябва да намерим начин да активизираме силното, твърдо ядро на СДС. Изборът през 2001 година ще бъде в значителна степен мажоритарен и ще зависи от качествата на кандидатите. Затова целта ни е да поставим местните авторитетни личности начело на СДС и начело на нашите депутатски листи!

СДС трябва решително да ограничи възможността за концентриране на политическа и административна власт в едни и същи лица

За да бъдат тези лица с високо чувство за отговорност, за да има алтерантивност и варианти за политически избор, всички наши политици, администратори и стопански ръководители не бива да съвместяват постове в партията, в държавната и общинската власт, държавните и общинските фирми.

Моето лично мнение е, че лидерите в СДС не бива да съвместяват и други партийни длъжности, например на общински и областни ръководители, на областни ръководители и членове на НИС, защото това прави партийните структури безконтролни и зависими от много тесен кръг от хора.

Апатията на избирателите е враг на партиите на промените, като СДСV Европейската промяна изисква много желания и непрестанни усилия, защото това е най-радикалната промяна, която България прави в новата си история. През 2001 нуждата от енергия и устрем, от вяра и надежда ще бъде двойно повече отколкото през 1997. Затова се нуждаем от мобилизация на обществото за парламентарно гласуване.

Само ретроградните и консервативни партии като БСП имат полза от обществената апатия и я създават с лозунги от типа на “всички са маскари”. Да! Бившите комунисти са маскари, защото изолираха България от Европа, защото я окрадоха и хвърлиха в пропастта на отчаянието и мизерията, защото дори я лишиха от хляб, защото завъдените от тях мутри и организирана престъпност съсипаха българската държавност. Щом правим България европейска страна, ние не сме маскари. Не може да е верен лозунгът “всички срещу СДС”, докато СДС води България по европейския път. Защото това означава “всички” начело с БСП, разбира се, срещу правилния избор на България.

Ние губим когато се вживяваме в ролята на управляващи, а за избирателя оставаме само ролята на управляван

Силата ни е, че предложихме на хората нов обществен договор през 1997 и коректно изпълняваме своите задължения по този договор. Тогава ние спечелихме парламентарните избори със солидарността на обществото срещу БСП, която съсипваше държавата. За изборите през 2001 година трябва да спечелим солидарността на обществото за европейския избор.

Затова изборите през 2001 са съдбовни, защото хората ще избират дали да продължим по-бързо и с по-малко грешки към Европа, или да има нов период на безвремие – тип “Беров”, или период на реакционно връщане назад – тип “Виденов”. Иронията в българската политика е, че всяка партия и коалиция са показали вече какво могат.

В България за разлика от другите централно- и източноевропейски страни основната заплаха идва от нереформираната БСП. Няма другаде в тези страни такава партия, която да поставя под въпрос европейския и евроатлантическия избор на своята страна и едновременно няма нищо против парите на Европа. БСП е против членството ни в НАТО и против плащането на “цената” за членството на България в Европейския съюз. Тя Е срещу общата европейска политика на сигурност, включително и тази по отношение на Косово, което показа с митингите си през май 99 и дори скоро отново го демонстрира, като отиде на партиен конгрес при Милошевич.

БСП нарече решаването на проблема с Македония “национално предателство”, не подкрепи ратификацията на Рамковата конвенция за правата на националните малцинства, вдигна митинги срещу Европейския съюз и НАТО, когато те спираха депортирането на косовските албанци. БСП се обяви срещу мандата на правителството за преговори по затварянето на блокове І – ІV на АЕЦ “Козлодуй” – същия този мандат, чиято успешна реализация изигра решаваща роля за поканата за преговори с Европейския съюз, а националната ни сигурност щеше да бъде застрашена.

Затова

Продължава да има разграничителна линия в българската политика

Тя разделя БСП от партиите, възприемащи европейските и евроатлантическите ценности. Ние не приемаме политическите увъртания и пазарлъци, целящи компромиси в това отношение. За нас изолирането на БСП трябва да продължи, докато трае процесът на нейното реформиране.

Рисковете пред националната сигурност на нашата страна ще бъдат преодолени, когато получим покана и станем член на НАТО. Това е възможно през 2002 година. Поканата за НАТО трябва да се предхожда от цялостна кампания, посветена на ползите за България от членството и на крайната необходимост от него. Това членство гарантира националната сигурност на страната като част от най-голямата и мощна колективна система за сигурност. Това членство дава доверие и авторитет на България, превръща ни в първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа. Това членство ще осигури такъв поток на външни инвестиции, който е в състояние да реши проблемите на безработицата и технологичното ни развитие.

СДС трябва още на тази своя Национална конференция да приеме политическите ориентири на актуализираната програма за управление на страната “България 2000 – 2001”. Акцентите в тази програма трябва да бъдат върху

Заетостта, закрилата на децата и бъдещето на младежите

Програмата следва:

● Да постигне много бърз икономически растеж и на тази основа намаляване на безработицата и покачване на доходите.

● Да предложи намаляване на данъчната тежест.

● Да насърчава силно развитието на семейния малък и среден бизнес, да активизира максимално привличането на капитали в страната и така да увеличи инвестициите и създаде нови работни места.

● Да спре нарастването на цените на електроенергията, топлоенергията и осъществи реформите без повече нарастване тежестите за хората и фирмите.

● Да започне реализирането на инвестиционни и социални проекти заедно с Европейския съюз и така да демонстрира на българите ползите от започването на преговорите за присъединяване.

● Да спомогне за реална интеграция на малцинствата в българското общество без привилегии и без сегрегация и да отдели специално внимание на развитието на слаборазвитите смесени райони с висока безработица и бедност.

СДС е в най-добра позиция да отправя послание за европейските ценности и нравственост, без да влиза в противоречие с темата за националното ни самосъзнание. По наша инициатива от март 1999 година в медиите започна дискусия за националната ни идентичност, която продължава и днес. Ние трябва да продължим тази дискусия и да направим политическите изводи от нея в подготовката си за парламентарните избори. Като се разграничаваме от увлеченията в национализъм

Ние като българска партия непрекъснато дължим доказателства, че сме носители на националната идентичност

Едновременно сме длъжни да превърнем в национални идеали европейския и евроатлантическия избор на България, демокрацията и гражданското общество, правата и свободите на хората и социалната пазарна икономика.

СДС заедно с партньорите си от ОДС има голяма заслуга за възприемането на в България на европейските стандарти в отношението към малцинствата. През целия си път в годините на прехода ние имахме принципна и правилна политика. Неслучайно по време на нашето управление бе подписана и ратифицирана Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства. Ние много пъти на дело сме давали доказателства за уважение към малцинствата, за защита на правата и свободите на всеки гражданин. ОДС поканиха за участие в управлението и споделиха властта с много техни представители. Ние винаги ще бъдем за тяхното приобщаване в обществото и срещу затварянето им в техните проблеми. Тази политика трябва да бъде развита и обогатена с нови инициативи. Ние трябва да си поставим за цел да започнем да разрешаваме най-острите им проблеми.

В актуализираната програма е задължително да се разработят професионално и напълно отговорно

Програма и послание към малцинствата

Следва да стартираме изпълнението на план за действие който да активизира всички наши и външни ресурси, с които разполагаме. Особен акцент трябва да поставим на борбата с бедността на децата от малцинствата. Те трябва да задължително де се учат. Държавата следва да промени грижата за тяхното обучение заедно с грижата за обучението на всички деца на социално слаби семейства.

СДС трябва да бъде в основата на инициативата “Европейският избор на българските авторитети”. За европейската интеграция на България е нужна активната обществена позиция и подкрепа на всички авторитети в изкуството и културата, в науката и образованието, в техниката и медицината, в спорта и развлекателната индустрия. Ние самите имаме авторитетни български политици, които трябва да помогнат на страната да заработи бързо за членство в Европейския съюз. Ние нямаме нужда да измисляме тема за кампанията за парламентарните избори, достатъчно е само да действаме организирано.

Темата е Европа!

Европейската тема има своите конкретни измерения и специфични послания към всеки регион, към всяка социална група на българското общество. Тази специфика следва да се отчита в нашата работа. Това е труден начин да се спечели доверието на хора, останали без работа и намиращи се на границата на бедността. Много трудно е да бъдат убедени да направят европейски избор, да повярват, че той е решението на техните проблеми. Но ние всички в тази зала знаем, че това е единствената възможност да решим проблемите на всички хора в България.

Предстои не време на истинско изпитание като политици и като граждани на своята страна

Можем да воюваме за доверието на избирателите, само като даваме доказателства, че служим на идеята за общото ни благо. Изпълнението на нашето предизборно обещание през 1997 година е доказателство, че ще изпълним и следващото си изборно обещание. Нека не забравяме, че нашият народ винаги е бил лъган и досега всеки, който му е обещавал нещо, не го е изпълнил.

СДС направи голяма инвестиция за бъдещето и ние платихме с доверие за това. Нашето управление плати най-скъпата цена за европейския избор на България. Сега вече идва времето на ползата от този избор, времето на бързото икономическо развитие на страната, идва времето на успешната ни интеграция в Европейския съюз, на гарантираната ни национална сигурност. И ние сме политическата партия, която със самочувствие и достойнство най-силно се отъждествява с тези постижения.

СДС е ориентиран към бъдещето. Ние сме партията на европейската промяна на България. Нашата политическа роля в българското общество е тази промяна да успее!

Затова трябва да спечелим отново доверието на хората и да спечелим парламентарните избори през 2001 година!

Защото сме нужни на България!

(Забележка: Тази реч я няма в сайта на СДС; материалът е взет оттук.)

Advertisements

One comment

  1. simeon234

    Благодарности уважаеми г-н Гранчаров,че сте намерили речта на Иван Костов през далечната 2000 година.Тогава корумпираната номенклатура бламира фактически Костов и започна разпада на СДС.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s